Разумна употреба на антибиотиците – акцент в Европейския ден на осведоменост
От 2008 година на 18 ноември по концепция на Европейския център за профилактика и надзор върху болесттите (ECDC) се отбелязва Европейският ден на осведомеността по отношение на антибиотиците. От този ден стартира и Световната седмица на осведомеността за антимикробната устойчивост, която продължава до 24 ноември. По тематиката TrafficNews.bg разговаря с проф. Мариана Мурджева, зам.-председател на Българската асоциация по клинична микробиология (БАМ).
Прочетете още
-Каква е задачата на тези събития?
-На този ден се чака обществото да бъде осведомено за следващ път по отношение на рационалната антибиотична приложимост и за заплахата от повишение на устойчивостта към антимикробните средства.Неконтролираната приложимост на антибиотици през последните години при лекуването на COVID-19 също тласна фрапантно устойчивостта на бактериите. Трябва да напомним, че антибиотиците са вълшебен патрони в лекуването на инфекциите, избавили са милиони човешки животи и към момента са незаменими лечебни средства в контрола на животозастрашаващи инфекции. Това постанова да ги пазим като скъп подарък за човечеството.
-Кога би трябвало да се предписват антибиотици?
-При данни за зараза, породена от бактерии, например бактериални пневмонии, сепсис, пиелонефрити, както и при някои уязвими групи – онкоболни, диабетици, пациенти с имунни дефицити, които се демонстрират с чести инфекции. Антибиотиците са лечебни средства, които не могат да повлияват вирусите, тъй като те нямат цели за тяхното деяние. Важно е антибиотиците да се предписват след микробиологично проучване и антибиограма в случаите, когато е допустимо да се направи. Има животозастрашаващи положения обаче, при които стартира така наречен емпирична терапия, без да се изчаква резултат от микробиологичното проучване.
По данни на ECDC годишно в Европейския съюз умират над 30 000 души от инфекции, породени от резистентни на антибиотиците бактерии.
-Защо продължава да пораства устойчивостта на бактериите към антибиотиците?
-Резистентността на бактериите към антибиотици е една от най-значимите закани за публичното здраве през днешния ден. Описват я като „ тиха пандемия “, тъй като нараства рисково до високи равнища в целия свят. Има няколко аргументи, с цел да се стигне дотук. На първо място е към момента несъразмерното определяне на антибиотици в нашите лечебни заведения.
С въвеждането на електронните предписания обаче се ограничи значително безразборното пазаруване на антибиотици в аптеките от амбулаторни пациенти. Друга причина за антибиотичната устойчивост е от страна на пациенти, които не приключват целия антибиотичен курс. Към тези аргументи би трябвало да прибавим и несъразмерната приложимост на антибиотици в отглеждането на животни и рибовъдството, водеща към банкет на антибиотици с храната, които вършат резистентни обикновено живеещите в нашия чревен тракт бактерии. Не на последно място е неприятният надзор на инфекциите в доста здравни заведения, недобрата хигиена и санитарни условия, неспазването на обикновени хигиенични условия при обгрижване на пациентите като носене на защитни средства – ръкавици, маски, калцуни. Това води до разпространяване на вътреболнични варианти, изключително измежду най-уязвимите и критично-болните – онкологични, деца, оперирани, имуносупресирани.
Значителен дял на заболяемостта от инфекции в Европа се дължи на вътреболнични варианти като Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosа, Acinetobacter spp, Escherichia coli, Enterococcus faecalis, Enterococcus faecium, Staphylococcus aureus.
Докато не се осмисли като императивна нужда действителното въвеждане на антибиотична политика във всяка една клинична конструкция на лечебните заведения, няма да има смяна и в разноските на антибиотиците. Нужен е действителен надзор и осведоменост върху изписването на антибиотици и съблюдаване на разпоредбите върху тяхната приложимост. Не евтини, а правилни антибиотици, включително и за емпирична терапия, следва да се ползват при лекуване и профилактика на инфекциите. Би трябвало да се вкарва потреблението на бързи микробиологични способи за диагностика на инфекциите, които без подозрение ще доведат до понижение и на разноските при ранна диагноза и старт на антибиотична терапия. Те са скъпи, само че използването им има здравна успеваемост. Не на последно място е неналичието на открити нови антибиотици или както споделяме „ Антибиотичната цистерна е празна от дълго време “.
-Какво да чакаме в бъдеще при продължаващия ритъм на повишаване на устойчивостта на бактериите към антибиотици?
-Неразумната консумация на антибиотици понижава тяхната успеваемост. Възникват лечебни проблеми - пациентите с резистентни инфекции не могат да бъдат излекувани. Генерира се и икономическа тежест както върху системата на опазване на здравето, по този начин и върху фамилията на пациента - загуба на продуктивност, продължен болничен престой, високи разноски за диагностика и лекуване, висока смъртност. Само за 3-4 дни антибиотикът провокира фрапантни промени в микробиома и даже след 3 месеца естествената микрофлора при някои човеци към момента не е възобновена. “
-Как реагира микробиологичната общественост на тези притеснителни данни и какво прави за ограничение на устойчивостта към бактерии?
-Всяка болнична микробиологична лаборатория наложително проучва на от време на време данните от антибиотичната устойчивост в лечебните заведения. Тези данни се обработват от Националния център по заразни и паразитни заболявания в София и се дискутират на годишните национални конгреси по клинична микробиология и инфекции. На този най-голям теоретичен микробиологичен конгрес в България се канят разнообразни клинични експерти и представители на Министерство на здравеопазването за разискване на политики за ограничение на неразумната приложимост на антибиотици. Българската асоциация по клинична микробиология (БАМ) създаде и фармакотерапевтичен указател за емпирична антибиотична терапия на инфекциите (дихателни, гастроинтестинални, кръвни, хирургични, уринарни, при имунокомпрометирани и др.), разполагаем на уеб страницата на асоциацията и на Министерство на здравеопазването.
Препоръките, които даваме в него, са съобразени с вродената устойчивост и други механизми на безмилостност при някои бактерии. Тук конкретизираме с образци в кои случаи „ евтини антибиотици “ не трябва да се ползват при избрани инфекции. В този указател се изясняват и правилата на периоперативната антибиотичната профилактика в хирургията.
Тя допуска потреблението на антибиотик еднократно, на входа на анестезията, т.е. 30-40 минути преди самата интервенция, а не 3-4 дни преди нея и по-късно. Обръщали сме неведнъж внимание, че неколкодневното използване на антибиотик преди и след интервенцията без данни за зараза е неправилна процедура, защото води до голословни разноски за лекарствени средства и поява на устойчивост. Това се регистрира като неподходяща наклонност за цяла България в годишните отчети на Европейския център за надзор на инфекциите.
Разработването на тактики за битка с устойчивостта и възстановяване на диагностиката на инфекциите, както и научно-изследователската активност са ключови за превъзмогване на казуса с устойчивостта.
Прочетете още
-Каква е задачата на тези събития?
-На този ден се чака обществото да бъде осведомено за следващ път по отношение на рационалната антибиотична приложимост и за заплахата от повишение на устойчивостта към антимикробните средства.Неконтролираната приложимост на антибиотици през последните години при лекуването на COVID-19 също тласна фрапантно устойчивостта на бактериите. Трябва да напомним, че антибиотиците са вълшебен патрони в лекуването на инфекциите, избавили са милиони човешки животи и към момента са незаменими лечебни средства в контрола на животозастрашаващи инфекции. Това постанова да ги пазим като скъп подарък за човечеството.
-Кога би трябвало да се предписват антибиотици?
-При данни за зараза, породена от бактерии, например бактериални пневмонии, сепсис, пиелонефрити, както и при някои уязвими групи – онкоболни, диабетици, пациенти с имунни дефицити, които се демонстрират с чести инфекции. Антибиотиците са лечебни средства, които не могат да повлияват вирусите, тъй като те нямат цели за тяхното деяние. Важно е антибиотиците да се предписват след микробиологично проучване и антибиограма в случаите, когато е допустимо да се направи. Има животозастрашаващи положения обаче, при които стартира така наречен емпирична терапия, без да се изчаква резултат от микробиологичното проучване.
По данни на ECDC годишно в Европейския съюз умират над 30 000 души от инфекции, породени от резистентни на антибиотиците бактерии.
-Защо продължава да пораства устойчивостта на бактериите към антибиотиците?
-Резистентността на бактериите към антибиотици е една от най-значимите закани за публичното здраве през днешния ден. Описват я като „ тиха пандемия “, тъй като нараства рисково до високи равнища в целия свят. Има няколко аргументи, с цел да се стигне дотук. На първо място е към момента несъразмерното определяне на антибиотици в нашите лечебни заведения.
С въвеждането на електронните предписания обаче се ограничи значително безразборното пазаруване на антибиотици в аптеките от амбулаторни пациенти. Друга причина за антибиотичната устойчивост е от страна на пациенти, които не приключват целия антибиотичен курс. Към тези аргументи би трябвало да прибавим и несъразмерната приложимост на антибиотици в отглеждането на животни и рибовъдството, водеща към банкет на антибиотици с храната, които вършат резистентни обикновено живеещите в нашия чревен тракт бактерии. Не на последно място е неприятният надзор на инфекциите в доста здравни заведения, недобрата хигиена и санитарни условия, неспазването на обикновени хигиенични условия при обгрижване на пациентите като носене на защитни средства – ръкавици, маски, калцуни. Това води до разпространяване на вътреболнични варианти, изключително измежду най-уязвимите и критично-болните – онкологични, деца, оперирани, имуносупресирани.
Значителен дял на заболяемостта от инфекции в Европа се дължи на вътреболнични варианти като Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosа, Acinetobacter spp, Escherichia coli, Enterococcus faecalis, Enterococcus faecium, Staphylococcus aureus.
Докато не се осмисли като императивна нужда действителното въвеждане на антибиотична политика във всяка една клинична конструкция на лечебните заведения, няма да има смяна и в разноските на антибиотиците. Нужен е действителен надзор и осведоменост върху изписването на антибиотици и съблюдаване на разпоредбите върху тяхната приложимост. Не евтини, а правилни антибиотици, включително и за емпирична терапия, следва да се ползват при лекуване и профилактика на инфекциите. Би трябвало да се вкарва потреблението на бързи микробиологични способи за диагностика на инфекциите, които без подозрение ще доведат до понижение и на разноските при ранна диагноза и старт на антибиотична терапия. Те са скъпи, само че използването им има здравна успеваемост. Не на последно място е неналичието на открити нови антибиотици или както споделяме „ Антибиотичната цистерна е празна от дълго време “.
-Какво да чакаме в бъдеще при продължаващия ритъм на повишаване на устойчивостта на бактериите към антибиотици?
-Неразумната консумация на антибиотици понижава тяхната успеваемост. Възникват лечебни проблеми - пациентите с резистентни инфекции не могат да бъдат излекувани. Генерира се и икономическа тежест както върху системата на опазване на здравето, по този начин и върху фамилията на пациента - загуба на продуктивност, продължен болничен престой, високи разноски за диагностика и лекуване, висока смъртност. Само за 3-4 дни антибиотикът провокира фрапантни промени в микробиома и даже след 3 месеца естествената микрофлора при някои човеци към момента не е възобновена. “
-Как реагира микробиологичната общественост на тези притеснителни данни и какво прави за ограничение на устойчивостта към бактерии?
-Всяка болнична микробиологична лаборатория наложително проучва на от време на време данните от антибиотичната устойчивост в лечебните заведения. Тези данни се обработват от Националния център по заразни и паразитни заболявания в София и се дискутират на годишните национални конгреси по клинична микробиология и инфекции. На този най-голям теоретичен микробиологичен конгрес в България се канят разнообразни клинични експерти и представители на Министерство на здравеопазването за разискване на политики за ограничение на неразумната приложимост на антибиотици. Българската асоциация по клинична микробиология (БАМ) създаде и фармакотерапевтичен указател за емпирична антибиотична терапия на инфекциите (дихателни, гастроинтестинални, кръвни, хирургични, уринарни, при имунокомпрометирани и др.), разполагаем на уеб страницата на асоциацията и на Министерство на здравеопазването.
Препоръките, които даваме в него, са съобразени с вродената устойчивост и други механизми на безмилостност при някои бактерии. Тук конкретизираме с образци в кои случаи „ евтини антибиотици “ не трябва да се ползват при избрани инфекции. В този указател се изясняват и правилата на периоперативната антибиотичната профилактика в хирургията.
Тя допуска потреблението на антибиотик еднократно, на входа на анестезията, т.е. 30-40 минути преди самата интервенция, а не 3-4 дни преди нея и по-късно. Обръщали сме неведнъж внимание, че неколкодневното използване на антибиотик преди и след интервенцията без данни за зараза е неправилна процедура, защото води до голословни разноски за лекарствени средства и поява на устойчивост. Това се регистрира като неподходяща наклонност за цяла България в годишните отчети на Европейския център за надзор на инфекциите.
Разработването на тактики за битка с устойчивостта и възстановяване на диагностиката на инфекциите, както и научно-изследователската активност са ключови за превъзмогване на казуса с устойчивостта.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ