Защо в България човек може да работи, но въпреки това да бъде беден?
" От 2007 година, откогато влязохме в Европейски Съюз, нещата не са се трансформирали – макар увеличаващият се стопански напредък, нещата не се превеждат в действителен и съответен смисъл за хората. Това демонстрират и данните за неравенството за България, които остават най-високи в Европейски Съюз ".
Това разяснява в предаването " Кой приказва? " по Дарик радиоРосица Кратункова, чиновник по покровителство и връзка към Международната организация„ Лекари на света “за здравните права на българите.
" Има разнообразни аспекти на бедността, освен неналичието на приходи, а да вземем за пример и достъпът до здравни грижи, достъпът до жилище ", сподели още Росица Кратункова.
Мария Чипилева, основен редактор на сайтаclinica.bgпотвърди думите й, че в България човек може да работи и да бъде безпаричен, което съгласно нея значи, чеима незаслужено систематизиране на финансовите запаси.
" В здравната система у нас всяка година се акумулират безпределно доста средства от здравни вноски, само че доколо заслужено се разходват те е един доста настоящ въпрос ", разяснява Мария Чипилева.
Междувременно във вторник се организира, на която бяха оповестени взаимни дейности и
претенции за растеж на приходите, ограничения за преодоляване на рецесията и
опазване на заетостта.
На конференцията стана ясно, че синдикатите желаят повишение на приходите на служащите най-малко с 20% спрямо 2021 година и повдигане на минималната работна заплата до най-малко 850 лв. от идната година.
Пламен Димитров от КНСБ разяснява, че единствено по този метод българите могат да посрещнат най-малко до някаква степен инфлацията. Синдикатите желаеха още преосмисляне на проектите за понижаване на въглеродните излъчвания с 40% до 2026 година, тъй като това би означавало затваряне на комплекса Марица Изток и енергийна рецесия.
В конференцията участваха президентите на КНСБ Пламен Димитров и на КТ ПодкрепаДимитър Манолов, вицепрезидентите на КНСБ, шефът на ИССИ Любослав Костов, икономическият консултант на президента на КТ ПодкрепаВаня Григорова и водачи на федерации към двете конфедерации.
Това разяснява в предаването " Кой приказва? " по Дарик радиоРосица Кратункова, чиновник по покровителство и връзка към Международната организация„ Лекари на света “за здравните права на българите.
" Има разнообразни аспекти на бедността, освен неналичието на приходи, а да вземем за пример и достъпът до здравни грижи, достъпът до жилище ", сподели още Росица Кратункова.
Мария Чипилева, основен редактор на сайтаclinica.bgпотвърди думите й, че в България човек може да работи и да бъде безпаричен, което съгласно нея значи, чеима незаслужено систематизиране на финансовите запаси.
" В здравната система у нас всяка година се акумулират безпределно доста средства от здравни вноски, само че доколо заслужено се разходват те е един доста настоящ въпрос ", разяснява Мария Чипилева.
Междувременно във вторник се организира, на която бяха оповестени взаимни дейности и
претенции за растеж на приходите, ограничения за преодоляване на рецесията и
опазване на заетостта.
На конференцията стана ясно, че синдикатите желаят повишение на приходите на служащите най-малко с 20% спрямо 2021 година и повдигане на минималната работна заплата до най-малко 850 лв. от идната година.
Пламен Димитров от КНСБ разяснява, че единствено по този метод българите могат да посрещнат най-малко до някаква степен инфлацията. Синдикатите желаеха още преосмисляне на проектите за понижаване на въглеродните излъчвания с 40% до 2026 година, тъй като това би означавало затваряне на комплекса Марица Изток и енергийна рецесия.
В конференцията участваха президентите на КНСБ Пламен Димитров и на КТ ПодкрепаДимитър Манолов, вицепрезидентите на КНСБ, шефът на ИССИ Любослав Костов, икономическият консултант на президента на КТ ПодкрепаВаня Григорова и водачи на федерации към двете конфедерации.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ