Разликата между емигранти и имигранти леко се свива през миналата година
От 2003 година раждаемостта в България стартира последователно да пораства, до момента в който през 2009 година не доближава връх от 10.7 промила (раждания на 1000 души), което е най-високата точка от 1991 година
© Капитал Раждаемостта понижава, до момента в който смъртността и броят на емигриралите пораства. Тези дългогодишни трендове в България не престават и през 2019 година, демонстрира демографската статистика на Националния статистически институт (НСИ). Най-големите райони като София, Пловдив и Варна имат преимущество, тъй като са притегателна мощ за младите и трудоспособните, до момента в който други области като тези в Северозападна България, Габрово, Ловеч и Кюстендил губят работоспособната част от жителите си. През предходната година обаче популацията в България пада под 7 млн. души до 6.95 милиона.
В данните обаче могат да бъдат открити и позитивни вести. Като да вземем за пример фактът, че разликата сред имигранти и емигранти през предходната година се е свила по отношение на 2018 година Също по този начин повече са децата до 9-годишна възраст, които са пристигнали в страната, по отношение на тези, които са напуснали България. А до към 10 години в работната мощ може да се влее по-голяма група младежи поради лек пик на раждаемостта в годините към 2008-2009 година Емиграцията евентуално ще се забави в допълнение тази година поради епидемиологичната и икономическата неустановеност вследствие на разпространяването на COVID-19 по света.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По-стари, по-уязвими
През последното десетилетие делът на популацията над 65 години нараства от 17.5% до 21.6% през 2019 година, което е един от най-високите проценти в Европейски Съюз. Най-скоростно застарява популацията в Смолян, където делът се покачва от 16.6% през 2009 година до 24.7% през 2019 година Тенденцията е изключително изострена в селата във Видин, Габрово и Перник, където над 40% от живеещите са над 65-годишна възраст.
В резултат на това през последните 10 години нараства и делът на възрастните хора, които са подвластни от трудоспособната част от популацията в страната (която се води в групата 15 - 64 години) - от 25.4% до 33.8%. Това е от голяма важност за устойчивостта на осигурителната и пенсионната система в страната и е повода застаряването на популацията да е най-често посочваното от интернационалните институции предизвикателство пред България.
Смъртност и раждаемост
Смъртността в страната нараства леко на годишна база - от 15.4 промила (починали на 1000 души) през 2018 година до 15.5 през предходната година. Всички области регистрират нарастване през последните 10 години, като най-висока е във Видин, Монтана, Ловеч, Кюстендил и Перник (над 20), а най-ниска - в столицата, Кърджали, Варна и Благоевград (около 12). Добра вест обаче е продължаващият спад на детската смъртност в България - от 9 умряли деца до 1 година на 1000 живородени до 5.8 през 2018 и 5.6 през 2019 година
Раждаемостта понижава във всички области през последното десетилетие, само че това не е изненада. От 2003 година раждаемостта в България стартира последователно да пораства, до момента в който през 2009 година не доближава връх от 10.7 промила (раждания на 1000 души), което е най-високата точка от 1991 година, съдейки по исторически данни от Световната банка. След финансовата рецесия обаче коефициентът отново потегля надолу и наклонността продължава и през 2019 година
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Драстичният спад на раждаемостта през втората половина на 90-е години е и повода в структурата на популацията през 2019 година да прави усещане, че младежите сред 20 и 24 години са очевидно по-малко от другите групи (виж графиката).
Областта, където раждаемостта отчетливо стои над междинното за страната и води останалите райони, е Сливен с 12.4 промила през 2019 година при 12 през миналата година и 13.8 през 2009 година С коефициенти над междинните за страната са и столицата, Пловдив и Ямбол.
Външната миграция
Подобно на предишни години България продължава да губи население и от емиграцията, само че разликата леко се свива - от 3.7 хиляди чисто напуснали души през 2018 година до малко над 2 хиляди през 2019 година Нараства както броят на заселилите се, по този начин и на изселените, а позитивен принос към броя на локалното население е забележим съвсем единствено в по-възрастните групи над 50 години - 3.1 хиляди души нарастване нето през 2018 година и 7.7 хиляди през 2019 година Повишение обаче е очевидно и при децата - през 2019 година в страната са доведени 3.8 хиляди деца до 9-годишна възраст, а 2.2 хиляди са напуснали страната.
Същевременно множеството хора, които вземат решение да се реалокират, не избират чужбина. От малко над 206 хиляди мигрирали през 2019 година единствено 19% са отпътували за чужбина, а 166 хиляди са се преместили в различен град в страната. Като цяло максимален е делът на тези, които избират друга страна, в Кърджали (39% от заминаващите, или 1753 души), Разград (38%, или 1397 души) и Сливен (36%, 2047 души). От друга страна, хората от Велико Търново и Стара Загора всеобщо избират да останат в България, главно в рамките на региона, а единствено 14% от тях избират чужбина.
През 2009 година обстановката е малко по-различна, евентуално тъй като финансовата рецесия закрива редица благоприятни условия за работа в чужбина. Тогава едвам 12% от 158 хиляди българи са избрали да заминат зад граница, като този % е най-нисък измежду живеещите в София-област (3%, или 139 души), Монтана (4%, или 151 души) и Враца (4%, или 170 души).
© Капитал Раждаемостта понижава, до момента в който смъртността и броят на емигриралите пораства. Тези дългогодишни трендове в България не престават и през 2019 година, демонстрира демографската статистика на Националния статистически институт (НСИ). Най-големите райони като София, Пловдив и Варна имат преимущество, тъй като са притегателна мощ за младите и трудоспособните, до момента в който други области като тези в Северозападна България, Габрово, Ловеч и Кюстендил губят работоспособната част от жителите си. През предходната година обаче популацията в България пада под 7 млн. души до 6.95 милиона.
В данните обаче могат да бъдат открити и позитивни вести. Като да вземем за пример фактът, че разликата сред имигранти и емигранти през предходната година се е свила по отношение на 2018 година Също по този начин повече са децата до 9-годишна възраст, които са пристигнали в страната, по отношение на тези, които са напуснали България. А до към 10 години в работната мощ може да се влее по-голяма група младежи поради лек пик на раждаемостта в годините към 2008-2009 година Емиграцията евентуално ще се забави в допълнение тази година поради епидемиологичната и икономическата неустановеност вследствие на разпространяването на COVID-19 по света.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По-стари, по-уязвими
През последното десетилетие делът на популацията над 65 години нараства от 17.5% до 21.6% през 2019 година, което е един от най-високите проценти в Европейски Съюз. Най-скоростно застарява популацията в Смолян, където делът се покачва от 16.6% през 2009 година до 24.7% през 2019 година Тенденцията е изключително изострена в селата във Видин, Габрово и Перник, където над 40% от живеещите са над 65-годишна възраст.
В резултат на това през последните 10 години нараства и делът на възрастните хора, които са подвластни от трудоспособната част от популацията в страната (която се води в групата 15 - 64 години) - от 25.4% до 33.8%. Това е от голяма важност за устойчивостта на осигурителната и пенсионната система в страната и е повода застаряването на популацията да е най-често посочваното от интернационалните институции предизвикателство пред България.
Смъртност и раждаемост
Смъртността в страната нараства леко на годишна база - от 15.4 промила (починали на 1000 души) през 2018 година до 15.5 през предходната година. Всички области регистрират нарастване през последните 10 години, като най-висока е във Видин, Монтана, Ловеч, Кюстендил и Перник (над 20), а най-ниска - в столицата, Кърджали, Варна и Благоевград (около 12). Добра вест обаче е продължаващият спад на детската смъртност в България - от 9 умряли деца до 1 година на 1000 живородени до 5.8 през 2018 и 5.6 през 2019 година
Раждаемостта понижава във всички области през последното десетилетие, само че това не е изненада. От 2003 година раждаемостта в България стартира последователно да пораства, до момента в който през 2009 година не доближава връх от 10.7 промила (раждания на 1000 души), което е най-високата точка от 1991 година, съдейки по исторически данни от Световната банка. След финансовата рецесия обаче коефициентът отново потегля надолу и наклонността продължава и през 2019 година
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Драстичният спад на раждаемостта през втората половина на 90-е години е и повода в структурата на популацията през 2019 година да прави усещане, че младежите сред 20 и 24 години са очевидно по-малко от другите групи (виж графиката).
Областта, където раждаемостта отчетливо стои над междинното за страната и води останалите райони, е Сливен с 12.4 промила през 2019 година при 12 през миналата година и 13.8 през 2009 година С коефициенти над междинните за страната са и столицата, Пловдив и Ямбол.
Външната миграция
Подобно на предишни години България продължава да губи население и от емиграцията, само че разликата леко се свива - от 3.7 хиляди чисто напуснали души през 2018 година до малко над 2 хиляди през 2019 година Нараства както броят на заселилите се, по този начин и на изселените, а позитивен принос към броя на локалното население е забележим съвсем единствено в по-възрастните групи над 50 години - 3.1 хиляди души нарастване нето през 2018 година и 7.7 хиляди през 2019 година Повишение обаче е очевидно и при децата - през 2019 година в страната са доведени 3.8 хиляди деца до 9-годишна възраст, а 2.2 хиляди са напуснали страната.
Същевременно множеството хора, които вземат решение да се реалокират, не избират чужбина. От малко над 206 хиляди мигрирали през 2019 година единствено 19% са отпътували за чужбина, а 166 хиляди са се преместили в различен град в страната. Като цяло максимален е делът на тези, които избират друга страна, в Кърджали (39% от заминаващите, или 1753 души), Разград (38%, или 1397 души) и Сливен (36%, 2047 души). От друга страна, хората от Велико Търново и Стара Загора всеобщо избират да останат в България, главно в рамките на региона, а единствено 14% от тях избират чужбина.
През 2009 година обстановката е малко по-различна, евентуално тъй като финансовата рецесия закрива редица благоприятни условия за работа в чужбина. Тогава едвам 12% от 158 хиляди българи са избрали да заминат зад граница, като този % е най-нисък измежду живеещите в София-област (3%, или 139 души), Монтана (4%, или 151 души) и Враца (4%, или 170 души).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ