Ще опита ли "мълчаливото мнозинство" в Каталуня да спре независимостта
От 20 септември, когато испанската полиция за пръв път арестува каталунски представители и извърши обиски, с цел да спре референдума, поданици на самостоятелната област излизат всяка вечер на балкона си с тенджери в ръце и подвигат звук. В някои квартали този звук е изключително мощен, само че извършената в сряда акция се разграничава от досегашните - в нея по-масово вземат участие тези, които до момента по-малко са изразявали позицията си и поискали да отхвърлят желанията на Пучдемон да разгласи самостоятелност, написа " Ел паис ".
Ако се вземат поради изборните резултати и анализите на политолози, тези хора са част от болшинството, което не поддържа независимостта. Гласувалите за нея на 1 октомври 2.02 милиона души са по-малко от близо 2.2 млн., които пуснаха бюлетини за " да " на предходния референдум на 9 ноември 2015 година
Едва малко над 42% от гласоподавателите в Каталуня (2.26 от 5.43 млн.) са упражнили правото си на глас - от над три милиона мнозина са избрали да бойкотират референдума, каквито апели насочиха някои от партиите, отхвърлящи независимостта. Гражданската организация, която не приема проектите на публична Барселона, ги назова " безмълвното болшинство ".
Илюзорното единогласие
За това група се приказва от години: тя не желае да се усеща изключена от обществото в години на напредък на каталунския шовинизъм, само че с мълчанието си основава илюзорното чувство, че независимостта е единомислещата фантазия на " всички каталунци ". За съществуването ѝ свидетелстват изследванията от предишния референдум насам, съгласно които малко над половината поданици на Каталуня не желаят самостоятелната област да се отдели от Испания. Допитванията, съгласно които над 70% от каталунците желаеха въпросът за независимостта да се реши един път вечно на референдума, съпоставени с ниската интензивност в неделя, дават сигнал, че огромна част от съперниците на независимостта просто са избрали да не гласоподават.
Под мотото " Да си върнем разсъдъка " на испански и каталунски организацията " Каталунско гражданско общество " ще организира протест в неделя, където с изключение на каталунци се чака да събере в Барселона хора от цяла Испания. " За първи път безмълвното каталунско общество ще надигне глас, с цел да каже: " Стига толкоз. " На хората им омръзна, " споделя каталунезът Мариано Гома, ръководител на гражданското съдружие. Официално оповестената стратегия планува присъединяване на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса, както и други фигури от националната просвета.
Исабел Кушет е доайен на испанското кино и известна с гордостта си от обстоятелството, че се самоопределя като " каталунски кинорежисьор ". В публикацията си " Ничия земя " за " Ел паис " Кушет, която ще взе участие в митинга, споделя за чувството си за " безмълвно място, в което се намират мнозина и в което не звучат химни, нито крясъци и манифести, където въздухът раздвижва единствено бели флагове. " Тя написа още: " Двама човеци с (каталунски) флагове, вързани за врата, ме обиждаха и ми викаха: " фашистка... би трябвало да те е позор ". " Кушет осъди дейностите на испанската полиция малко след случилото се в неделя и изиска оставката на премиера Мариано Рахой. Проблемът, счита тя, е, че дружно с това подлага на критика дейностите на управляващите в Барселона.
Ако се има поради интереса към групата в обществените мрежи, е допустимо упованията на се разминат с действителността: във " Facebook " деклариралите предпочитание да посетят митинга са малко на брой (в настрана събитие за същия ден и час, с по-остър звук към подкрепящите независимостта, са декларирали желание да се включат повече участници). От друга страна от " болшинството ", за което описват публицисти и деятели в Барселона, мъчно може да се чака да подвига звук обществено или онлайн.
Мария Хесус Искердо, учител по математика на 59 години от барселонската община Кастелдефелс, оказва помощ възпитаници да бъдат върнати в класната стая по искане на родителите си, вместо да вземат участие в всеобщата стачка, свикана от Пучдемон поради полицейското принуждение по време на референдума. " Колежка ме налече фашистка и хитлеристка, тъй като желая повече ред в учебно заведение, " споделя тя и прибавя, че се опасява да приказва пред преподаватели, подкрепящи независимостта. " Мълчахме дълго време. " Колегата ѝ, учителят по история, Жорди Наваро, прибавя: " В Каталуня се отвори цепнатина, която те задължава да избираш сред едната или другата страна или да паднеш и всичко се случва с великански крачки. "
" Да приказваме "
В петък водещият каталунски вестник " Вангуардия " описа за група юристи във Валядолид, приканиха покровителите на обединена Испания да " победят страха " и да изразят обществено волята си за обединена страна. Подобна акция обаче не се повтори в Барселона, нито в други каталунски градове.
Вече има и други начинания против независимостта. " Да приказваме " (#Parlem) e хаштагът на акция, призоваваща жителите да се съберат в събота пред постройките на локалните управляващи в градовете си, облечени в бяло.
Mañana sábado, a las 12, delante de tu ayuntamiento #Parlem#Hablemospic.twitter.com/xtIly3RSUo
— Toni Gasa (@tonigasa) October 6, 2017
Гийермо Фернандес, испанец от Мадрид, който е измежду уредниците, споделя, че тя се появила в понеделник, когато разговарял с другари за протичащото се, което им изглеждало като " задънена улица ": " Пред безотговорността на ръководещите, както на Пучдемон, по този начин и на Рахой, и защото мислехме, че никоя партия няма да направи това, взехме решение да призовем гражданското общество да изрази себе си. " Идеята е на акцията му да няма испански и каталунски флагове - единствено бели.
" Искаме да се приказва, " споделя той. " Управляващите бързат доста. Ускоряват събитията. Призивът за разговор е и апел за спирачка, за това да седнем и осмислим протичащото се. Бързането няма да ни помогне. " Според страниците на събитията #Parlem във " Facebook " те ще се случат освен в испански градове, само че и тук-там като Лондон, Амстердам и Перу. Желаещите да ги посетят обаче не надвишават десетки.
Отвъд шепата деятели гласовете на каталунците от " болшинството " се чуват рядко в испанските и интернационалните медии. " Разбира се, че има боязън. Някои хора получават закани, нападат се централи на политически партии, " споделя Жозеп Алсина Калвес, историк и ръководител на " Соматемпс " - организация, която отстоява испанския темперамент на каталунската просвета, за " Евронюз ". " Соматемпс " интензивно пропагандира за присъединяване в митинга в неделя. " Макар да наподобява, че има проблеми сред държавното управление (на Каталуня) и това на Испания, не е истина. казусът е сред половината каталунци и другата половина. Във всеки диалог, в който се осмелиш да кажеш това, незабавно създаваш стеснение. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кризата в Каталуня (46)
Ако се вземат поради изборните резултати и анализите на политолози, тези хора са част от болшинството, което не поддържа независимостта. Гласувалите за нея на 1 октомври 2.02 милиона души са по-малко от близо 2.2 млн., които пуснаха бюлетини за " да " на предходния референдум на 9 ноември 2015 година
Едва малко над 42% от гласоподавателите в Каталуня (2.26 от 5.43 млн.) са упражнили правото си на глас - от над три милиона мнозина са избрали да бойкотират референдума, каквито апели насочиха някои от партиите, отхвърлящи независимостта. Гражданската организация, която не приема проектите на публична Барселона, ги назова " безмълвното болшинство ".
Илюзорното единогласие
За това група се приказва от години: тя не желае да се усеща изключена от обществото в години на напредък на каталунския шовинизъм, само че с мълчанието си основава илюзорното чувство, че независимостта е единомислещата фантазия на " всички каталунци ". За съществуването ѝ свидетелстват изследванията от предишния референдум насам, съгласно които малко над половината поданици на Каталуня не желаят самостоятелната област да се отдели от Испания. Допитванията, съгласно които над 70% от каталунците желаеха въпросът за независимостта да се реши един път вечно на референдума, съпоставени с ниската интензивност в неделя, дават сигнал, че огромна част от съперниците на независимостта просто са избрали да не гласоподават.
Под мотото " Да си върнем разсъдъка " на испански и каталунски организацията " Каталунско гражданско общество " ще организира протест в неделя, където с изключение на каталунци се чака да събере в Барселона хора от цяла Испания. " За първи път безмълвното каталунско общество ще надигне глас, с цел да каже: " Стига толкоз. " На хората им омръзна, " споделя каталунезът Мариано Гома, ръководител на гражданското съдружие. Официално оповестената стратегия планува присъединяване на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса, както и други фигури от националната просвета.
Исабел Кушет е доайен на испанското кино и известна с гордостта си от обстоятелството, че се самоопределя като " каталунски кинорежисьор ". В публикацията си " Ничия земя " за " Ел паис " Кушет, която ще взе участие в митинга, споделя за чувството си за " безмълвно място, в което се намират мнозина и в което не звучат химни, нито крясъци и манифести, където въздухът раздвижва единствено бели флагове. " Тя написа още: " Двама човеци с (каталунски) флагове, вързани за врата, ме обиждаха и ми викаха: " фашистка... би трябвало да те е позор ". " Кушет осъди дейностите на испанската полиция малко след случилото се в неделя и изиска оставката на премиера Мариано Рахой. Проблемът, счита тя, е, че дружно с това подлага на критика дейностите на управляващите в Барселона.
Ако се има поради интереса към групата в обществените мрежи, е допустимо упованията на се разминат с действителността: във " Facebook " деклариралите предпочитание да посетят митинга са малко на брой (в настрана събитие за същия ден и час, с по-остър звук към подкрепящите независимостта, са декларирали желание да се включат повече участници). От друга страна от " болшинството ", за което описват публицисти и деятели в Барселона, мъчно може да се чака да подвига звук обществено или онлайн.
Мария Хесус Искердо, учител по математика на 59 години от барселонската община Кастелдефелс, оказва помощ възпитаници да бъдат върнати в класната стая по искане на родителите си, вместо да вземат участие в всеобщата стачка, свикана от Пучдемон поради полицейското принуждение по време на референдума. " Колежка ме налече фашистка и хитлеристка, тъй като желая повече ред в учебно заведение, " споделя тя и прибавя, че се опасява да приказва пред преподаватели, подкрепящи независимостта. " Мълчахме дълго време. " Колегата ѝ, учителят по история, Жорди Наваро, прибавя: " В Каталуня се отвори цепнатина, която те задължава да избираш сред едната или другата страна или да паднеш и всичко се случва с великански крачки. "
" Да приказваме "
В петък водещият каталунски вестник " Вангуардия " описа за група юристи във Валядолид, приканиха покровителите на обединена Испания да " победят страха " и да изразят обществено волята си за обединена страна. Подобна акция обаче не се повтори в Барселона, нито в други каталунски градове.
Вече има и други начинания против независимостта. " Да приказваме " (#Parlem) e хаштагът на акция, призоваваща жителите да се съберат в събота пред постройките на локалните управляващи в градовете си, облечени в бяло.
Mañana sábado, a las 12, delante de tu ayuntamiento #Parlem#Hablemospic.twitter.com/xtIly3RSUo
— Toni Gasa (@tonigasa) October 6, 2017
Гийермо Фернандес, испанец от Мадрид, който е измежду уредниците, споделя, че тя се появила в понеделник, когато разговарял с другари за протичащото се, което им изглеждало като " задънена улица ": " Пред безотговорността на ръководещите, както на Пучдемон, по този начин и на Рахой, и защото мислехме, че никоя партия няма да направи това, взехме решение да призовем гражданското общество да изрази себе си. " Идеята е на акцията му да няма испански и каталунски флагове - единствено бели.
" Искаме да се приказва, " споделя той. " Управляващите бързат доста. Ускоряват събитията. Призивът за разговор е и апел за спирачка, за това да седнем и осмислим протичащото се. Бързането няма да ни помогне. " Според страниците на събитията #Parlem във " Facebook " те ще се случат освен в испански градове, само че и тук-там като Лондон, Амстердам и Перу. Желаещите да ги посетят обаче не надвишават десетки.
Отвъд шепата деятели гласовете на каталунците от " болшинството " се чуват рядко в испанските и интернационалните медии. " Разбира се, че има боязън. Някои хора получават закани, нападат се централи на политически партии, " споделя Жозеп Алсина Калвес, историк и ръководител на " Соматемпс " - организация, която отстоява испанския темперамент на каталунската просвета, за " Евронюз ". " Соматемпс " интензивно пропагандира за присъединяване в митинга в неделя. " Макар да наподобява, че има проблеми сред държавното управление (на Каталуня) и това на Испания, не е истина. казусът е сред половината каталунци и другата половина. Във всеки диалог, в който се осмелиш да кажеш това, незабавно създаваш стеснение. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кризата в Каталуня (46)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




