Избори по танзанийски
От 20 дни в международните (но не и в нашите) медии се обръща съществено внимание на извършените на 29 октомври избори в Танзания. Тази страна, славеща се с репутацията на спокойна и постоянна, внезапно се трансформира в зона на нараснал интерес.
Накратко обстоятелствата:
Танзания е президентска република. Има неповторима двустепенна изборна система. Президент на Обединената република се избира за 5-годишен мандат. За да бъде определен, би трябвало да дава отговор на следните условия:
Да получи повече от 50% от гласовете на територията на цялата страна
Поне 20% от гласовете в множеството от 26-те административни района на Танганайка.
Повече от 20% от гласовете в Занзибар
Общите избори се организираха на 29 октомври 20225 година Гласуваше се за президент, парламент и локални препоръки. Бяха регистрирани над 37 благ. гласоподаватели. Президентката Самия Сулуху Хасан, представителка на ръководещата от оповестяването на независимостта на страната партия Chama Cha Mapinduzi, CCM, беше избрана отново с 97,66% от гласовете, резултат, прочут от нас от недалечното минало. Този резултат беше реализиран главно заради отстраняването от изборите на основните опозиционни партии. Основната от тях, Chalema, е дисквалифицирана, тъй като не е подписала кодекс на държание, който е наложителен съгласно изборната комисия. Друг значим конкурент, ACT-Wazalendo, със забележителна поддръжка в Занзибар, също е била отстранена от номинационния развой.
Самия Сулуху Хасан
По отношение на Парламента, нещата са много по-сложни. Това се дължи на особената система на парламентарно посланичество. Общият брой на депутатите е 396. От тях 270 се избират посредством директно съразмерно гласоподаване. 115 са тъй наречените „ специфични места “ (special seats), които са резервирани за дамите и някои национални малцинства, които в противоположен случай не биха имали посланичество. По право 396-я член на Парламента е основния прокурор. В новоизбрания парламент опозицията разполага с 12 места.
Как се стигна до този резултат?. След обединяването на Танганайка и Занзибар и основаването на Танзания, политическата система на страната е доминирана от ССМ, партията на първия президент Джулиус Ниерере. До 1992 година страната е еднопартийна страна. През 90-те години стартират демократични промени, позволява се многопартийност, само че ССМ резервира напълно надзор върху институциите, държавните запаси и изборните механизми. Периодът до 2015 година се характеризира с относителна непоклатимост. Президентите, ръководещи през този интервал (Мпока и Кикуенте) резервират непрекъснатата победа на ССМ на всички равнища. Изборите са относително свободни със мощно лимитирана, само че действителна съпротива. Те организират умерени стопански промени и се употребяват с интернационална поддръжка. Въпреки това остава мощната партийна страна, слабия парламентарен надзор и високото равнище на корупция.
През 2015 година изборите се печелят от Джон Магуфули, прочут с рякора „ Булдозера “. За вицепрезидент е определена Самия Сулуху Хасан, мюсюлманка, представителка на Занзибар. Управлението на Магуфули се характеризира със мощно свиване на политическото пространство. Започват всеобщи арести на представители на опозицията, не разрешават се манифестации и се закриват медии. Изборите през 2020 година стават минимум свободните от десетилетия. Проведени са всеобщи арести на деятели и последователи на главната опозиционна партия Chadema. Изгонени са интернационалните наблюдаващи. Затворен е интернет. Магуфули печели с 84%, само че опозицията твърди за всеобщи измами. На Занзибар има огромни митинги, довели до конфликти и смъртни случаи. По този метод се сътвори модел, който се повтори през 2025 година През 2021 година Магуфули ненадейно умира. Наследява го вицепрезидентката Самия Сулуху Хасан, която с изключение на мюсюлманка, е и първата жена-президент на Танзания. Мотото на нейното ръководство станаха “4R ” – reconciliation, resilience, reforms and rebuilding (помирение, резистентност, промени и възстановяване). С първите си изяви Сулуху Хасан даде съществени очаквания за либерализация на политическия развой. Бяха освободени политическите пандизчии. Започна междупартиен разговор, в това число с водачите на опозицията. Това докара до политическа и икономическа поддръжка от интернационалната общественост. ССМ, обаче, остава строго централизирана конструкция, а вътрешнопартийните елити оказват напън против прекалено отворената политика. От 2023 година има очевидно връщане към по-твърда линия. Приети бяха мощно рестриктивни ремонти в законите за медиите и Неправителствени организации. Започнаха правосъдни процеси против водачи на опозицията. Репресиите са изключително изразени в Занзибар, където опозицията се употребява със забележителна поддръжка. Масово се отхвърля регистрация на претенденти. Създаден беше много спорен „ кодекс за държание “, който беше отритнат от главната опозиционна партия Chadema, довело до последващата и дисквалификация.
Управляващата партия ССМ разгласи огромна победа в изборите. На процедура, обаче, това бяха провалени избори. Причините за това са доста. През своето повече от 55-годишно ръководство ССМ сложи съдилища, полиция и изборни органи под партиен надзор. Започнатите от Сулуху Хасан процеси на либерализация не бяха доведени до край, а предизборно част от тях бяха анулирани. Съществуваше тежка дискриминация на опозицията, изключително в предизборния интервал. Нейното присъединяване беше сведено до най-малко, само че с по-„ законова “ фасада, с дисквалификация вместо открита възбрана. Липсваше доверие у популацията към Избирателната комисия, която се назначава от президента.
Кризата през 2025 година не е изненада. Причините са доста – еднопартийно завещание, систематична доминация на една партия, репресии при Магуфули и непълни промени от Сулуху Хасан, административно елиминиране на опозицията, институционална уязвимост и съмнение от страна на жителите. Така се стигна до избори без действителна съпротива и с интернационална рецензия.
Резултатите от изборите доведоха до експлоадиране на всеобщи митинги и вълнения. Полицията употребява сълзотворен газ, гумени патрони и огнестрелно оръжие. Интернет още веднъж беше блокиран. По данни на Amnesty Internat
Накратко обстоятелствата:
Танзания е президентска република. Има неповторима двустепенна изборна система. Президент на Обединената република се избира за 5-годишен мандат. За да бъде определен, би трябвало да дава отговор на следните условия:
Да получи повече от 50% от гласовете на територията на цялата страна
Поне 20% от гласовете в множеството от 26-те административни района на Танганайка.
Повече от 20% от гласовете в Занзибар
Общите избори се организираха на 29 октомври 20225 година Гласуваше се за президент, парламент и локални препоръки. Бяха регистрирани над 37 благ. гласоподаватели. Президентката Самия Сулуху Хасан, представителка на ръководещата от оповестяването на независимостта на страната партия Chama Cha Mapinduzi, CCM, беше избрана отново с 97,66% от гласовете, резултат, прочут от нас от недалечното минало. Този резултат беше реализиран главно заради отстраняването от изборите на основните опозиционни партии. Основната от тях, Chalema, е дисквалифицирана, тъй като не е подписала кодекс на държание, който е наложителен съгласно изборната комисия. Друг значим конкурент, ACT-Wazalendo, със забележителна поддръжка в Занзибар, също е била отстранена от номинационния развой.
Самия Сулуху Хасан
По отношение на Парламента, нещата са много по-сложни. Това се дължи на особената система на парламентарно посланичество. Общият брой на депутатите е 396. От тях 270 се избират посредством директно съразмерно гласоподаване. 115 са тъй наречените „ специфични места “ (special seats), които са резервирани за дамите и някои национални малцинства, които в противоположен случай не биха имали посланичество. По право 396-я член на Парламента е основния прокурор. В новоизбрания парламент опозицията разполага с 12 места.
Как се стигна до този резултат?. След обединяването на Танганайка и Занзибар и основаването на Танзания, политическата система на страната е доминирана от ССМ, партията на първия президент Джулиус Ниерере. До 1992 година страната е еднопартийна страна. През 90-те години стартират демократични промени, позволява се многопартийност, само че ССМ резервира напълно надзор върху институциите, държавните запаси и изборните механизми. Периодът до 2015 година се характеризира с относителна непоклатимост. Президентите, ръководещи през този интервал (Мпока и Кикуенте) резервират непрекъснатата победа на ССМ на всички равнища. Изборите са относително свободни със мощно лимитирана, само че действителна съпротива. Те организират умерени стопански промени и се употребяват с интернационална поддръжка. Въпреки това остава мощната партийна страна, слабия парламентарен надзор и високото равнище на корупция.
През 2015 година изборите се печелят от Джон Магуфули, прочут с рякора „ Булдозера “. За вицепрезидент е определена Самия Сулуху Хасан, мюсюлманка, представителка на Занзибар. Управлението на Магуфули се характеризира със мощно свиване на политическото пространство. Започват всеобщи арести на представители на опозицията, не разрешават се манифестации и се закриват медии. Изборите през 2020 година стават минимум свободните от десетилетия. Проведени са всеобщи арести на деятели и последователи на главната опозиционна партия Chadema. Изгонени са интернационалните наблюдаващи. Затворен е интернет. Магуфули печели с 84%, само че опозицията твърди за всеобщи измами. На Занзибар има огромни митинги, довели до конфликти и смъртни случаи. По този метод се сътвори модел, който се повтори през 2025 година През 2021 година Магуфули ненадейно умира. Наследява го вицепрезидентката Самия Сулуху Хасан, която с изключение на мюсюлманка, е и първата жена-президент на Танзания. Мотото на нейното ръководство станаха “4R ” – reconciliation, resilience, reforms and rebuilding (помирение, резистентност, промени и възстановяване). С първите си изяви Сулуху Хасан даде съществени очаквания за либерализация на политическия развой. Бяха освободени политическите пандизчии. Започна междупартиен разговор, в това число с водачите на опозицията. Това докара до политическа и икономическа поддръжка от интернационалната общественост. ССМ, обаче, остава строго централизирана конструкция, а вътрешнопартийните елити оказват напън против прекалено отворената политика. От 2023 година има очевидно връщане към по-твърда линия. Приети бяха мощно рестриктивни ремонти в законите за медиите и Неправителствени организации. Започнаха правосъдни процеси против водачи на опозицията. Репресиите са изключително изразени в Занзибар, където опозицията се употребява със забележителна поддръжка. Масово се отхвърля регистрация на претенденти. Създаден беше много спорен „ кодекс за държание “, който беше отритнат от главната опозиционна партия Chadema, довело до последващата и дисквалификация.
Управляващата партия ССМ разгласи огромна победа в изборите. На процедура, обаче, това бяха провалени избори. Причините за това са доста. През своето повече от 55-годишно ръководство ССМ сложи съдилища, полиция и изборни органи под партиен надзор. Започнатите от Сулуху Хасан процеси на либерализация не бяха доведени до край, а предизборно част от тях бяха анулирани. Съществуваше тежка дискриминация на опозицията, изключително в предизборния интервал. Нейното присъединяване беше сведено до най-малко, само че с по-„ законова “ фасада, с дисквалификация вместо открита възбрана. Липсваше доверие у популацията към Избирателната комисия, която се назначава от президента.
Кризата през 2025 година не е изненада. Причините са доста – еднопартийно завещание, систематична доминация на една партия, репресии при Магуфули и непълни промени от Сулуху Хасан, административно елиминиране на опозицията, институционална уязвимост и съмнение от страна на жителите. Така се стигна до избори без действителна съпротива и с интернационална рецензия.
Резултатите от изборите доведоха до експлоадиране на всеобщи митинги и вълнения. Полицията употребява сълзотворен газ, гумени патрони и огнестрелно оръжие. Интернет още веднъж беше блокиран. По данни на Amnesty Internat
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ