Откриха останки от динозавър в България
От 2 до 10 август тази година се организира Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при Българска академия на науките до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън.
В резултат на осъществените от екипа действия са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще разрешат на палеонтолозите да разкрият повече елементи за това по какъв начин е изглеждал животинският свят в региона преди повече от 80 милиона години, оповестяват от Националния природонаучен музей.
Откритите фосилни находки са разнородни, само че и тази година най-многобройни са фрагментите от коруба на костенурки. Сред по-интересните мостри е съвсем напълно непокътната кост от едро влечуго, евентуално динозавър, открит от палеонтолога Ралица Богданова от НПМ-БАН.
Костта е релативно добре непокътната, само че мощно напукана, което е наложило да бъде извадена от скалата благодарение на защитен гипсов шаблон. Така тя ще бъде превозена безвредно до София, където следва да бъде почистена и да бъде избран типа на животното.
Интересен факт е, че в скалата, в която е открита костта, са откривани само остатъци от земноводни и риби, и то при проучване на седиментни проби в лабораторни условия.
Екипът на експедицията е с началник доцент Латинка Христова, ас. Владимир Николов и Ралица Богданова от НПМ-БАН, проф. Марлена Янева и доцент Любомир Методиев от Геологическия институт на Българска академия на науките, както и доброволците Гергана Велянова от Института по минералогия и кристалография на Българска академия на науките и Георги Севов.
Други фосили, открити от палеонтолозите са три зъба от крокодилоподобни, два зъба и една люспа от костни риби, както и фрагменти от кости от крайниците на земноводни. Освен остатъци от гръбначни животни палеонтолозите са разкрили и голям брой фосилизирани семена и ядки от растения, които подсказват, че растителността в региона е била много разнообразна.
Много любопитни са два дребни фосила с неуточнена за момента таксономична принадлежност, които наподобяват на вкаменелости, откривани в горнокредните седиментни скали в Централна Европа, за които се счита, че съставляват яйца на инсекти. Ако това се удостовери, то находките от Трънско ще се окажат първите следи от мезозойски инсекти в България.
В допълнение към работата си в находището, откривателите са направих обходи към Трън и околните села, в търсене на нови скални разкрития на отсрочения, съдържащи фосили от гръбначни животни.
На една от посетените местоположения са открити седиментни скали, чиито характерности наподобяват сходни с тези на скалите с остатъци от динозаври, в които се откриват растителни остатъци, сходни на откритите в находището.
Въз основа на събраните от учените скални проби ще бъдат осъществени разбори, с цел да се откри възрастта на седиментните отсрочения и особеностите на естествената конюнктура, в която са насъбрани. Резултатите ще покажат дали тази локация ще се окаже ново находище на гръбначна фауна от горната креда в България.
Седмата експедиция до палеонтологичното находище край град Трън е финансирана от Национален фонд „ Научни проучвания “.
В резултат на осъществените от екипа действия са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще разрешат на палеонтолозите да разкрият повече елементи за това по какъв начин е изглеждал животинският свят в региона преди повече от 80 милиона години, оповестяват от Националния природонаучен музей.
Откритите фосилни находки са разнородни, само че и тази година най-многобройни са фрагментите от коруба на костенурки. Сред по-интересните мостри е съвсем напълно непокътната кост от едро влечуго, евентуално динозавър, открит от палеонтолога Ралица Богданова от НПМ-БАН.
Костта е релативно добре непокътната, само че мощно напукана, което е наложило да бъде извадена от скалата благодарение на защитен гипсов шаблон. Така тя ще бъде превозена безвредно до София, където следва да бъде почистена и да бъде избран типа на животното.
Интересен факт е, че в скалата, в която е открита костта, са откривани само остатъци от земноводни и риби, и то при проучване на седиментни проби в лабораторни условия.
Екипът на експедицията е с началник доцент Латинка Христова, ас. Владимир Николов и Ралица Богданова от НПМ-БАН, проф. Марлена Янева и доцент Любомир Методиев от Геологическия институт на Българска академия на науките, както и доброволците Гергана Велянова от Института по минералогия и кристалография на Българска академия на науките и Георги Севов.
Други фосили, открити от палеонтолозите са три зъба от крокодилоподобни, два зъба и една люспа от костни риби, както и фрагменти от кости от крайниците на земноводни. Освен остатъци от гръбначни животни палеонтолозите са разкрили и голям брой фосилизирани семена и ядки от растения, които подсказват, че растителността в региона е била много разнообразна.
Много любопитни са два дребни фосила с неуточнена за момента таксономична принадлежност, които наподобяват на вкаменелости, откривани в горнокредните седиментни скали в Централна Европа, за които се счита, че съставляват яйца на инсекти. Ако това се удостовери, то находките от Трънско ще се окажат първите следи от мезозойски инсекти в България.
В допълнение към работата си в находището, откривателите са направих обходи към Трън и околните села, в търсене на нови скални разкрития на отсрочения, съдържащи фосили от гръбначни животни.
На една от посетените местоположения са открити седиментни скали, чиито характерности наподобяват сходни с тези на скалите с остатъци от динозаври, в които се откриват растителни остатъци, сходни на откритите в находището.
Въз основа на събраните от учените скални проби ще бъдат осъществени разбори, с цел да се откри възрастта на седиментните отсрочения и особеностите на естествената конюнктура, в която са насъбрани. Резултатите ще покажат дали тази локация ще се окаже ново находище на гръбначна фауна от горната креда в България.
Седмата експедиция до палеонтологичното находище край град Трън е финансирана от Национален фонд „ Научни проучвания “.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ