Ненчо Илчев: Хубаво е да знаеш, че те чакат
От 1997 година работи в Театъра на Българската войска. Снимал се е във филмите “Любовни сънища”, “Изневяра”, “Опашката на дявола” и други В сериала “Столичани в повече” по бТV ни забавлява в ролята на отец Григорий. Радва феновете си и в комедийното шоу “Комиците”. Със брачната половинка си Зорница са женени повече от 20 години, а синът им Момчил е младеж.
- Ненчо, коства ми се, че тъкмо ти не можеш да не вярваш в писаното от ориста.
- Абсолютно! Написано е там някъде и човек не може да го промени, каквото и да направи. Но е хубаво да се стремиш да постигаш нещо, не би трябвало да ти се стопира ищахът, мислейки, че всичко ще се подреди от единствено себе си. Трябва да се трудиш, да имаш предпочитание и да преследваш фантазиите си.
- Като те виждам, ти си умел човек, може би щеше да стане от теб добър експерт и в региона на зъботехниката...
- След като приключих зъботехника, към този момент бях решил, че ще ставам магьосник, а не актьор. Запознах се с илюзиониста Хери. Той се занимаваше и с бижутерия, правеше гривни. И аз ги продавах в подлеза на ЦУМ. За всяка продадена гривна той ми пишеше една чертичка и колкото чертички, толкоз фокуси ми показваше. Учех занаята, чиракувах по този метод. Стигнах въпреки всичко до ВИТИЗ, аплайвах, първата година ме одобриха пантомима. На идната още веднъж аплайвах актьорско майсторство и за мой шанс ме одобри в класа си Стефан Данаилов. Попаднах в най-хубавия клас. Това да учиш при него е извънреден късмет, мога да кажа, че е най-хубавият учител.
- Какво в никакъв случай няма да забравиш от него?
- Доброто отношение към студентите му. Ние го чувствахме като татко, а той нас като свои деца. Много ни е помагал, ужасно доста го обичам. Взаимно ни е другарството и любовта сред двамата. Много съм му признателен.
- Занимаваш се с толкоз разнообразни неща, кое ти е най на сърце - кино, спектакъл, фокуси, телевизия, шоу?
- Еднакво, в случай че може човек да ги съчетава, е най-хубаво.
- Как стана по този начин, че се разсъни у теб интерес към фокусите?
- Още като доста дребен слагах едно одеяло върху кокошарника в двора и виках учителките и махалата да им върша зрелище. В пети клас гледах по малкия екран предаването “Пет вълшебни минути”, видях по какъв начин се вършат едни фокуси, възпламених се, направих ги. След това писах писмо на Мистер Сенко, тогава правеше 80 години. И той ме предложения на посетители. Майка ми и татко ми ме докараха в София при него. Въобще моите родители доста са ми помагали. Изцяло на тях дължа всичко, тъй като бяха доста ангажирани към мен и моите ползи.
- Родителите ти имат ли нещо общо с театъра?
- Нямат безусловно нищо общо с тази специалност, те бяха зъботехници и двамата. Но виждайки, че желая да се занимавам с фокуси, ме подкрепяха изцяло. В провинцията тогава беше доста мъчно изобщо да се стигне до сцената, нямаше кръжоци, нямаше нищо. И по този начин ме доведоха при Мистер Сенко, започнах да се занимавам, аматьорски към момента. След което приключих гимназия, а след това - зъботехника, имам диплома. (Смее се.)
- Родителите ти, които предходната година означиха златна женитба, още ли живеят в едно от най-прекрасните родопски села - Момчиловци?
- Там са, от дълго време към този момент са пенсионери. За страдание, аз си вървя единствено през лятото. Родопите ужасно ме зареждат, доста прекрасен край.
- Ти на кого повече приличаш?
- И на двамата, само че физически повече на татко ми.
- А имаш ли си обичана баба?
- Имах, само че умря, споделяше се баба Елена. Много я обичах и тя доста ме обичаше. Беше доста вярваща, имаше една иконка и непрекъснато се молеше пред нея. Беше ужасно добър човек. Никога няма да я не помни.
- Беше ли палавник като дребен?
- Не мога да кажа, че съм бил своеволен. Най-голямата ми беля беше, че ходех да тревожа бабичките по село. Обличах се като мечка и им чуках по прозорците.
- Ти си от щастливите хора, които дълго няма да се разделят с детето в себе си. Представяш ли се като навъсен умен чичко?
- Може и това да стане един ден, само че не ми се ще да си го показва.
- Мислиш ли, че младежите през днешния ден умеят да мечтаят, или потопени в интернет, в чата, не го вършат?
- Сигурно за тях и това си е някаква фантазия, въпреки персонално аз да не го разбирам. Нямам се за остарял човек, само че изобщо не съм в час с новото интернет потомство. Според мен не отива към хубаво, компютрите обезсмислят доста неща от изкуството - киното, театъра, фокусите, с които се занимавам. Децата съвсем не четат книги. Не играят на открито, а седят с часове в клубовете. Но това е друго потомство и може би ние просто не го разбираме чак до такава степен.
- Със брачната половинка ти сте дружно повече от 20 години. Как се открихте?
- Тогава бях на 25, а тя на 19. Зорница се споделя и също е актриса. Страшно я обичам. Просто мисля, че в действителност съм намерил дамата на живота си. Открихме се инцидентно, доста е смешно. Едно време беше съвременна дискотека “Спартакус”. Като студенти ходехме там. Една вечер, почерпени с другари, се запознахме. Видяхме се на идващия ден и от този момент не се разделихме. Аз живях 3 години в театъра, на последния етаж има стаичка за бойците. Изкарах една година като боец, след това шефът ме остави още 2 години да пребивавам там, тъй като нямах квартира. Дори с жена ми живяхме тука.
- С какво обичаш да я поглезиш?
- С шоколад.
- А тя тебе?
- О, с доста неща. Много ми оказва помощ, има ми доверие. Хубаво готви, изобщо грижи се ужасно за мене.
- Какви дарове обичаш да правиш на Зорница?
- Ние нормално, като изкарам някакви пари, си пазарим двамата дружно. Тя обича повече на мен да ми купува, с цел да ми достави наслаждение.
- А по какъв начин наподобява една ваша сантиментална вечер?
- Всяка вечер! От известно време аз съвсем на никое място не вървя - изтощен съм, нямам време. Всяка вечер се прибирам след зрелище, тя ме чака. Никога не е седнала да вечеря, преди да съм се върнал. Може да е 12 часът, Зорница ме чака. Знаеш ли, доста е хубаво да бързаш да се прибереш у дома, тъй като те чакат.
- Кажи ми коя е най-голямата ти магия в живота?
- Най-голямата е синът ми Момчил, несъмнено. По-голяма от това нямам.
- Имаме ли потребност в живота от фокуси и вълшебства?
- Хубаво е да има вълшебства, тъй като те дават една усмивка, която е доста нужна в тези сложни времена. И това най-вече ме радва, че предизвиквайки усмивка в хората, това ги зарежда. Като те види човек и се усмихне, значи си съумял.
- Има ли нещо, което ти самият би трансформирал в себе си, тъй като не харесваш?
- Много неща не одобрявам, сприхавостта си да вземем за пример...
- Никога не бих позволила, че си раздразним, изглеждаш толкоз мил и спокоен човек.
- Много съм раздразним и нервозен, въпреки и да не наподобявам подобен на пръв взор.
- Имаш ли някакъв недостатък, от който не можеш да се освободиш?
- Цигарите, но не съм споделил, че желая. Ще забележим, след време.
- А религиозен ли си? Имаш ли обред, който изпълняваш, преди да излезеш на сцената?
- Да, имам си, няма да го кажа, само че имам. Суеверен съм доста. Аз съм доста набожен човек. Убеден съм, че има Бог, по този начин да се назова, който те управлява и ти оказва помощ, в случай че си доброжелателен и се стремиш да вършиш добрини. Това ти се връща и успяваш.
- И най-после, апелирам те пожелай нещо на нашите читатели!
- Колкото и да е банално, да са здрави, да са усмихнати!
Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55 "/
- Ненчо, коства ми се, че тъкмо ти не можеш да не вярваш в писаното от ориста.
- Абсолютно! Написано е там някъде и човек не може да го промени, каквото и да направи. Но е хубаво да се стремиш да постигаш нещо, не би трябвало да ти се стопира ищахът, мислейки, че всичко ще се подреди от единствено себе си. Трябва да се трудиш, да имаш предпочитание и да преследваш фантазиите си.
- Като те виждам, ти си умел човек, може би щеше да стане от теб добър експерт и в региона на зъботехниката...
- След като приключих зъботехника, към този момент бях решил, че ще ставам магьосник, а не актьор. Запознах се с илюзиониста Хери. Той се занимаваше и с бижутерия, правеше гривни. И аз ги продавах в подлеза на ЦУМ. За всяка продадена гривна той ми пишеше една чертичка и колкото чертички, толкоз фокуси ми показваше. Учех занаята, чиракувах по този метод. Стигнах въпреки всичко до ВИТИЗ, аплайвах, първата година ме одобриха пантомима. На идната още веднъж аплайвах актьорско майсторство и за мой шанс ме одобри в класа си Стефан Данаилов. Попаднах в най-хубавия клас. Това да учиш при него е извънреден късмет, мога да кажа, че е най-хубавият учител.
- Какво в никакъв случай няма да забравиш от него?
- Доброто отношение към студентите му. Ние го чувствахме като татко, а той нас като свои деца. Много ни е помагал, ужасно доста го обичам. Взаимно ни е другарството и любовта сред двамата. Много съм му признателен.
- Занимаваш се с толкоз разнообразни неща, кое ти е най на сърце - кино, спектакъл, фокуси, телевизия, шоу?
- Еднакво, в случай че може човек да ги съчетава, е най-хубаво.
- Как стана по този начин, че се разсъни у теб интерес към фокусите?
- Още като доста дребен слагах едно одеяло върху кокошарника в двора и виках учителките и махалата да им върша зрелище. В пети клас гледах по малкия екран предаването “Пет вълшебни минути”, видях по какъв начин се вършат едни фокуси, възпламених се, направих ги. След това писах писмо на Мистер Сенко, тогава правеше 80 години. И той ме предложения на посетители. Майка ми и татко ми ме докараха в София при него. Въобще моите родители доста са ми помагали. Изцяло на тях дължа всичко, тъй като бяха доста ангажирани към мен и моите ползи.
- Родителите ти имат ли нещо общо с театъра?
- Нямат безусловно нищо общо с тази специалност, те бяха зъботехници и двамата. Но виждайки, че желая да се занимавам с фокуси, ме подкрепяха изцяло. В провинцията тогава беше доста мъчно изобщо да се стигне до сцената, нямаше кръжоци, нямаше нищо. И по този начин ме доведоха при Мистер Сенко, започнах да се занимавам, аматьорски към момента. След което приключих гимназия, а след това - зъботехника, имам диплома. (Смее се.)
- Родителите ти, които предходната година означиха златна женитба, още ли живеят в едно от най-прекрасните родопски села - Момчиловци?
- Там са, от дълго време към този момент са пенсионери. За страдание, аз си вървя единствено през лятото. Родопите ужасно ме зареждат, доста прекрасен край.
- Ти на кого повече приличаш?
- И на двамата, само че физически повече на татко ми.
- А имаш ли си обичана баба?
- Имах, само че умря, споделяше се баба Елена. Много я обичах и тя доста ме обичаше. Беше доста вярваща, имаше една иконка и непрекъснато се молеше пред нея. Беше ужасно добър човек. Никога няма да я не помни.
- Беше ли палавник като дребен?
- Не мога да кажа, че съм бил своеволен. Най-голямата ми беля беше, че ходех да тревожа бабичките по село. Обличах се като мечка и им чуках по прозорците.
- Ти си от щастливите хора, които дълго няма да се разделят с детето в себе си. Представяш ли се като навъсен умен чичко?
- Може и това да стане един ден, само че не ми се ще да си го показва.
- Мислиш ли, че младежите през днешния ден умеят да мечтаят, или потопени в интернет, в чата, не го вършат?
- Сигурно за тях и това си е някаква фантазия, въпреки персонално аз да не го разбирам. Нямам се за остарял човек, само че изобщо не съм в час с новото интернет потомство. Според мен не отива към хубаво, компютрите обезсмислят доста неща от изкуството - киното, театъра, фокусите, с които се занимавам. Децата съвсем не четат книги. Не играят на открито, а седят с часове в клубовете. Но това е друго потомство и може би ние просто не го разбираме чак до такава степен.
- Със брачната половинка ти сте дружно повече от 20 години. Как се открихте?
- Тогава бях на 25, а тя на 19. Зорница се споделя и също е актриса. Страшно я обичам. Просто мисля, че в действителност съм намерил дамата на живота си. Открихме се инцидентно, доста е смешно. Едно време беше съвременна дискотека “Спартакус”. Като студенти ходехме там. Една вечер, почерпени с другари, се запознахме. Видяхме се на идващия ден и от този момент не се разделихме. Аз живях 3 години в театъра, на последния етаж има стаичка за бойците. Изкарах една година като боец, след това шефът ме остави още 2 години да пребивавам там, тъй като нямах квартира. Дори с жена ми живяхме тука.
- С какво обичаш да я поглезиш?
- С шоколад.
- А тя тебе?
- О, с доста неща. Много ми оказва помощ, има ми доверие. Хубаво готви, изобщо грижи се ужасно за мене.
- Какви дарове обичаш да правиш на Зорница?
- Ние нормално, като изкарам някакви пари, си пазарим двамата дружно. Тя обича повече на мен да ми купува, с цел да ми достави наслаждение.
- А по какъв начин наподобява една ваша сантиментална вечер?
- Всяка вечер! От известно време аз съвсем на никое място не вървя - изтощен съм, нямам време. Всяка вечер се прибирам след зрелище, тя ме чака. Никога не е седнала да вечеря, преди да съм се върнал. Може да е 12 часът, Зорница ме чака. Знаеш ли, доста е хубаво да бързаш да се прибереш у дома, тъй като те чакат.
- Кажи ми коя е най-голямата ти магия в живота?
- Най-голямата е синът ми Момчил, несъмнено. По-голяма от това нямам.
- Имаме ли потребност в живота от фокуси и вълшебства?
- Хубаво е да има вълшебства, тъй като те дават една усмивка, която е доста нужна в тези сложни времена. И това най-вече ме радва, че предизвиквайки усмивка в хората, това ги зарежда. Като те види човек и се усмихне, значи си съумял.
- Има ли нещо, което ти самият би трансформирал в себе си, тъй като не харесваш?
- Много неща не одобрявам, сприхавостта си да вземем за пример...
- Никога не бих позволила, че си раздразним, изглеждаш толкоз мил и спокоен човек.
- Много съм раздразним и нервозен, въпреки и да не наподобявам подобен на пръв взор.
- Имаш ли някакъв недостатък, от който не можеш да се освободиш?
- Цигарите, но не съм споделил, че желая. Ще забележим, след време.
- А религиозен ли си? Имаш ли обред, който изпълняваш, преди да излезеш на сцената?
- Да, имам си, няма да го кажа, само че имам. Суеверен съм доста. Аз съм доста набожен човек. Убеден съм, че има Бог, по този начин да се назова, който те управлява и ти оказва помощ, в случай че си доброжелателен и се стремиш да вършиш добрини. Това ти се връща и успяваш.
- И най-после, апелирам те пожелай нещо на нашите читатели!
- Колкото и да е банално, да са здрави, да са усмихнати!
Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ