Паричната ни политика – на сигурно пристанище или изгубена в морето?
От 1997 година насам е като транспортен съд, закотвен в безвредно пристанище. Но котвата е и знак, че бурите, които ни доведоха тук, към момента имат мощ. Слаби институции, корупция, непредсказуеми правила. Те са същинските талази, които би трябвало да податлив.
Това, че към този момент 28 години сме в този режим е тест дали можем да изградим страна, в която доверието е по-силно от страха, а стабилността от удобството.
Не можем да приказваме за независимост , в случай че се опасяваме да носим отговорност. Не можем да приказваме за мощ , в случай че заобикаляме тестванията. Не можем да приказваме за бъдеще , в случай че предишното още диктува границите на нашите благоприятни условия.
Промяната изисква освен стопански проект, а и честен ремонт : институции, които работят, закони, които не се трансформират съгласно вятъра, и политици, които носят отговорност.
Историята демонстрира, че нациите, които прекомерно дълго остават във закрепен стопански режим, в последна сметка заплащат цената . Не тъй като котвата не държи, а тъй като не помнят по какъв начин се ръководи в намерено море.
Паричната политика е огледало и през днешния ден то ни пита: подготвени ли сме да се забележим такива, каквито сме?
Присъединете се към нашия
След месеци закани: Комисия за защита на конкуренцията подвига ръце пред скъпотията?
