От 1995 г. насам Камарата на представителите не успя да приеме правило осем пъти, всичките по време на ръководените от републиканците камери - до тази година.
Нют Гингрич имаше шест провалени гласувания по време на четиригодишния си мандат като говорител (1995-1999 г.), а Денис Хастерт претърпя две поражения по правилата през осемте си години като говорител. (1999-2007)
Досега, през осемте си месеца като говорител, Кевин Маккарти е загубил три гласувания за правилото, което води до общо 11 от 1995 г.
Говорителите Джон Бонер, Нанси Пелоси и Пол Райън никога не са губили гласуване по правило по време на мандатите си.
Камарата има два начина да приеме законодателство: като дойде директно на залата за гласуване "за" или "надолу" или като направи бърза среща в комисията по правилата на къщата.
Каква е разликата?
Законопроектите, които влизат директно в залата за гласуване и заобикалят комисията по правилата, се приемат „при суспендиране на правилото“ и изискват мнозинство от две трети от членовете с право на глас, за да бъдат приети. Законопроекти, които правят пит-стоп в комисията по правилата, идват на пода с определени параметри за дебат, които трябва да бъдат изпълнени, но този метод позволява на тези законопроекти да преминат през камарата с обикновено мнозинство. Но тези параметри на дебата, наречени „правило“, също трябва първо да бъдат обсъдени и гласувани, преди Камарата да може да обсъди и гласува основния законопроект.
Така че, ако добавя повече време и повече гласове, защо го правим?
Прост отговор – по-лесно е да приемете законодателство с 218 гласа, отколкото с 291, особено когато мнозинството ви е малко. Комисията по вътрешния правилник – наричана още „комитет на говорителя“ – е силно свързана с председателя на Камарата и членството в комисията е силно изкривено в полза на партията на мнозинството. Така че законодателството, което идва чрез правила, обикновено е точно това, което ръководството на мнозинството иска да каже.
Как работи?
След като комисията по правилата обсъди и приеме правилото, законопроектът идва в залата, където двете страни обсъждат правилото, след което гласуват приемането му. Когато правилото премине, тогава започва дебатът по действителния законопроект. Така че провалите на правилата са рядкост, защото всичко, което това гласуване наистина прави, е да позволи на Камарата действително да започне да обсъжда какъвто и законопроект да следва. Гласуването против правило по същество е гласуване дори да не се обсъжда законопроектът. И тъй като партията на малцинството рядко, ако изобщо гласува за правило (вижте по-горе, че то е силно изкривено към мнозинството), гласовете за премахване на правило трябва да идват от самата партия на мнозинството.
Така че, гласуването против правилото всъщност е гласуване срещу вашето собствено ръководство?
Мда.
Тази история е актуализирана с допълнителни разработки.
