От 1986 до 1991 г. е главен художествен ръководител на

От 1986 до 1991 година е основен живописен началник на група “Магистрали” към Транспортни войски. През 1992 година основава група “Горещ пясък”, 2 години по-късно събира членовете на ръководените от него вокални групи във “Фамилия Тоника”. По-късно основава група “Петте сезона”. Сред известните му песни са “Мария”, “Ако помниш”, “Разказвай ми”, “Дъждовно реге”.
Стефан Диомов е женен, има наследник и щерка и четирима внука.

- Предполагам, че ви намирам в Бургас, господин Диомов?

- Не тъкмо. На вилата си съм в Стара планина. Почивам на едно прелестно и зелено място. Обикновено дефинират лятото като синьо. За мен лятото е зелено, тъй като всичко към мен е в този прелестен цвят, който толкоз ме успокоява и ме разтоварва, че няма накъде повече.

- Миналата година претърпяхте много тежка интервенция от дискова херния. Възстановихте ли се към този момент? Болките отшумяха ли?

- Изказвам моята огромна признателност на болница “Св. Иван Рилски” в София и на неврохирурга доцент Васил Каракостов, тъй като интервенцията, която направиха, е повече от сполучлива. Захвърлих бастуните - тъй като те бяха два, изправих се и още веднъж се веселя на добра кондиция и здраве. Понякога човек се плаши от това, че би трябвало да се оперира, само че когато нищо друго не оказва помощ, е нужно да се престраши. Слава Богу, при мен рискът беше оневинен.

- Спазвате ли някакъв хранителен режим?

- Не бих го нарекъл режим, просто не преяждам. Сутрин хапвам плод, в този момент летните месеци това е любеница или пъпеш. Нищо друго до обяд. Предпочитам постната храна. Ям не повече от една филийка самун и даже и да ми е вкусно, не се поддавам на изкушението да преям. Добрият вкус от една страна, е знак, че си здрав, само че въпреки това, е нещо, което те подвежда да си хапнеш повече, в сравнение с е належащо. Винаги съм казвал, че огромната заплаха за здравето на индивида се крие в чинията пред него.

- Докато светът беше затворен по къщите си поради ковид, вие успяхте да спретнете фотоизложба под названието “Светът”. Колко картини представихте и кой свят показахте?

- Това беше моята седма подред фотоизложба. Тази година поради пандемията не пътувах на никое място, по тази причина взех решение да покажа най-хубавите пейзажи, които до момента съм снимал. Т.е. изложбата беше нещо като ретроспекция на моето фотографско творчество. Казваше се “Светът в 28 кадъра” и беше ситуирана в градинката пред “Кристал”.

Показах фотоплатна от едни от най-забележителните места на планетата, които съм посетил - като да вземем за пример Сидни и фамозната опера, Тадж Махал в Индия, великите водопади Ниагара, Игуас и Виктория, Мачу Пикчу, пустинята Наска в Перу, норвежките фиорди и така нататък Фотографията е мое огромно, скъпо занимание, което доста ме разтоварва. Обичам да пътувам до места, които са мъчно налични, само че оферират гледки, които стопират дъха, и с цел да не бъде доста егоистично, фотографирам всичко и го демонстрирам на другари. И описвам, това е другата моя уязвимост. Много обичам да описвам, тъй като е казано, че усещането е най-хубаво, когато е споделено.

- Австралия, Южна Америка, Северна Америка, Африка, Азия... Как организирате тези екскурзии?

- Сам провеждам всичко. Вече е елементарно. Преди години беше мъчно, когато имаше “желязна завеса” и не можеше да се пътува.

Сега, в случай че имаш сърце на странник и малко спестени пари, нищо не ти пречи да отидеш. А аз споделям, че тези чудесии, които съм видял, не са чак толкоз надалеч, значимото е да имаш предпочитание да ги достигнеш. Светът, в който живеем, е прекомерно дребен, и в случай че човек мощно желае, той ще реализира всяко мечтано странствуване.

- А до каква степен стигнахте със сборната сбирка на ваши песни, които следва да издадете в албум?

- Работя по въпроса интензивно. Много ми е работата, тъй като това са песни, които са видели в миналото бял свят и които са позабравени, а желая да ги възстановя с нови аранжименти, с по-актуален саунд и да ги събера в едно цяло - три албума с по 20 песни. Дай Боже това да се случи, тъй като съм на половината на реализирането на този план и да имам сили да го довърша.

- Ще извършите ли концерт с тези песни?

- Имам такива проекти и нека коронавирусът не ги обърка. Тази година навърших 75 години, да го назовем празник, и от дълго време бях решил, дори съм подготвен със сюжета, да направя концерт на 14 декември, където да показва този албум. Ако обстановката разрешава, това събитие ще се състои в залата на операта на Бургас.

- Какво се случва с автобиографичната ви книга “Белите и черните клавиши на моя живот”?

- Ама вие всичко знаете. Книгата е приключена. В момента я довършвам. Ще има доста богат снимков материал, някъде към 100 фотоси. Много забавно ми беше да напиша тази книга, тъй като претърпях още веднъж живота си. Това е извънредно премеждие. Много нощи бяха безсънни, в търсене на спомените, тъй като те са нещо, което от време на време се търкулва и изчезва в годините и събитията, а моят живот беше доста забавен. Много хора срещнах, доста сформира направих, доста концерти претърпях. Но всичко това е съпроводено с мои невероятни старания, от една страна, и въпреки това - с тежки неточности.

Румяна СТЕФАНОВА
/вестник "Над 55 "/