Влажните зони изчезват три пъти по-бързо от горите
От 1970 година насам са изчезнали към 35% езера и реки, подпочвени води, мочурища, оазиси и други
Международната спогодба за влажните зони предизвести, че тези екосистеми, които са измежду притежаващите най-голямо биоразнообразие в света, изчезват с тревожни темпове под въздействието на климатичните промени и урбанизацията, съобщи Българска телеграфна агенция.
Въпросната спогодба, подписана през 1971 година в иранския град Рамсар и влезнала в действие през 1975 година, е най-старото интернационално съглашение в региона на отбраната на околната среда. Ратифицирана е от 170 страни.
" Влажните зони изчезват 3 пъти по-бързо от горите ", съобщи генералният секретар на конвенцията Марта Рохас Урего по отношение на отчет за световните вероятности на тези екосистеми.
Авторите му означават, че сред 1970 година и 2015 година към 35 % от влажните зони на планетата - езера и реки, подпочвени води, мочурища, оазиси, торфени блата, естуари, мангрови гори, коралови рифове, както и рибарници и оризища, са изчезнали. Темповете на изгубването са се ускорили от началото на века.
Ускореното изгубване е обвързвано с трендове, като да вземем за пример климатични промени, демографски срив, урбанизация, въздействие на моделите за консумация върху потреблението на земи и вода в земеделието. " Това е обезпокоителен вик - влажните зони доставят непосредствено или косвено с съвсем цялото количество сладка вода, употребявана в света ", разясни Марта Рохас Урего.
Според специалистите, влажните зони понастоящем обгръщат 12,1 милиона кв.км повърхност, т.е. по-голяма повърхност от тази на Гренландия. Между 13 и 18 % от тези зони са включени в Рамсарския лист с влажните зони с интернационално значение и са предпазени. Над 40 % от типовете живеят и се развъждат във влажни зони. Съществуването на над 1 милиард души зависи от тези зони.
Международната спогодба за влажните зони предизвести, че тези екосистеми, които са измежду притежаващите най-голямо биоразнообразие в света, изчезват с тревожни темпове под въздействието на климатичните промени и урбанизацията, съобщи Българска телеграфна агенция.
Въпросната спогодба, подписана през 1971 година в иранския град Рамсар и влезнала в действие през 1975 година, е най-старото интернационално съглашение в региона на отбраната на околната среда. Ратифицирана е от 170 страни.
" Влажните зони изчезват 3 пъти по-бързо от горите ", съобщи генералният секретар на конвенцията Марта Рохас Урего по отношение на отчет за световните вероятности на тези екосистеми.
Авторите му означават, че сред 1970 година и 2015 година към 35 % от влажните зони на планетата - езера и реки, подпочвени води, мочурища, оазиси, торфени блата, естуари, мангрови гори, коралови рифове, както и рибарници и оризища, са изчезнали. Темповете на изгубването са се ускорили от началото на века.
Ускореното изгубване е обвързвано с трендове, като да вземем за пример климатични промени, демографски срив, урбанизация, въздействие на моделите за консумация върху потреблението на земи и вода в земеделието. " Това е обезпокоителен вик - влажните зони доставят непосредствено или косвено с съвсем цялото количество сладка вода, употребявана в света ", разясни Марта Рохас Урего.
Според специалистите, влажните зони понастоящем обгръщат 12,1 милиона кв.км повърхност, т.е. по-голяма повърхност от тази на Гренландия. Между 13 и 18 % от тези зони са включени в Рамсарския лист с влажните зони с интернационално значение и са предпазени. Над 40 % от типовете живеят и се развъждат във влажни зони. Съществуването на над 1 милиард души зависи от тези зони.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ