Уникална изложба “Непознатият фотограф Георг Волц” представя галерия Синтезис
От 17 юни до 11 август 20201 година показва изложбата “Непознатият фотограф “ - първото задълбочено показване на работата на Георг Волц, едно от най-значимите имена в българската снимка от края на XIX и началото на ХХ век. Той живее и работи в България от 90-те години на XIX век, а след 1905 година става дворцов фотограф на княз Фердинанд I. 
Изложбата обгръща интервала от 1900 година до началото на Първата международна война. Освен непоказвани до момента фотографии на Георг Волц от Балканските войни, тя включва и фотоси на Стара София, пейзажи от разнообразни места в България и първите въздушни панорамни фотоси на България, направени от фотографа с самолет. Архивът на фотографа включва и репортажни фрагменти от значими събития от интервала на Третото българско царство като: оповестяването на Независимостта на България, визитата на Великия княз Владимир Александрович, откриването на паметника на Цар Освободител, градежа на храм-паметника Св. Александър Невски и огромното земетресение през 1913 година в Горна Оряховица. 
Изложбата включва портрети на цар Фердинанд I и семейство му, портрети на известни персони, бойци и офицери, както и фотографии документирали живота и бита на българското население по това време.
“Георг Волц е измежду най – истинските и изящни майстори на фотографията в България от годините, в които това изкуство е към момента задоволително младо, и по тази причина се нуждае мощно от своите смели търсачи и експериментатори. (...) Но дружно с това финесът и фино загатнатият символизъм на неговите портретни и пейзажни произведения ще Ви подсетят, може би, за Каспар Давид Фридрих, за Габриел Росети и прерафаелитите. ” - написа доктор Андрей Захариев.
Изложбата “Непознатият фотограф ” е придружена с едноименна фотокнига, в която основателят на плана Биляна Брайкова Карастоянова е събрала над 900 непоказвани до момента фотографии на Георг Волц. Тя реализира нелеката задача да цифровизира хиляди фотографски плаки и хартиени копия, да ги опише и да събере информация за тях. Резултатът е най-значимият до момента монографичен портрет на непознатия фотограф Георг Волц. Книгата ще може да бъде закупена по време на откриването на изложбата, както и през цялата дълготрайност на изложбата от магазин Фотосинтезис.
За Георг Волц:
Георг Волц е роден през 1863 година в град Нафплио, първата столица на Гърция (преди Атина). Родът Волц е холандски по генезис, преселил се в град Фолках, окръг Китцинген, Бавария, заради неналичието на прехранване. Едуард Волц (бащата на Георг Волц), работи като адютант на принц Отон I Баварски, който след освобождението на Гърция е определен за гръцки цар. По този метод семейството се заселва в Гърция.
Майка на фотографа е италианката Елизабет Мацолини, посланик на Италия за Бавария. Семейството има пет деца. Георг Волц е най-малкото от тях.
Бил още възпитаник, когато татко му си наумил да го направи свещенник, само че Георг нямал увлечение към духовното звание, а по-скоро към изкуство. Един ден без знанието на роднините си отпътува за Париж, където се среща с френски фотограф и топограф, който го взима за собствен чирак. Георг стартира да усвоява фотографския поминък и му се посвещава изцяло.
В Париж се среща с французойката Ортанс Жерна. Двамата отиват в Гърция, където се женят и остават да живеят, имат пет деца.
Георг Волц работи за компанията, отговаряща за градежа на ЖП линията София-Роман, като изготвя топографските карти и фотографиите, нужни за изчисленията на инженерите. Той е мощно удивен от природата в България и в края на 90-те години на XIX век се разделя с френската си брачна половинка и се открива да живее и работи в София. Открива свое фотографско ателие на ул. Леге № 10, а по-късно и второ ателие на улица Славянска № 21, което Волц популяризира като „ Музей на фотографията “.
Георг Волц е поддържал другарски връзки с изтъкнати общественици и интелектуалци като: фамилията на Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Петко Р. Славейков. Чест посетител в ателието бил даже самият цар Фердинанд. Благодарение на огромния си професионализъм получава предложение да стане негов дворцов фотограф. Следва неразделно царя при всичките му пътувания. На публични събития и по време на военни дейности.
Неговите фрагменти от Балканската и Междусъюзническата война са скъп исторически документ. Георг Волц, дружно със своята камера, лети с самолет. Неговите военни протоколи са едни от първите в света фотоси от самолетно разузнаване на военни обекти.
Фоторепортажите му са оповестени в европейски издания като: „ Илюстрасион “, „ Илюстрейт Цайтунг “, “Илюстрейд Лондон Нюз “, българското списание „ Светлина “ и доста други наши и задгранични вестници и списания. Въпреки напреднала си възраст, Георг Волц взема решение да вземе присъединяване в Първата международна война.
Умира на 16 октомври 1917 година в резултат на настинка, получена на фронта. Погребан е в Централните Софийски гробища.
Изложбата “Непознатият фотограф ” на Георг Волц продължава линията на изложба Синтезис да демонстрира създатели, оставили значима диря във фотографията от първата половина на 20-ти век. В същия модул през 2018 година беше показана изложбата “Разказ за Несебър “ на арх. Николай Попов, последвана през 2019 година от “Голо тяло ” на Георги Ст. Георгиев, изложбата „ Манаки – история в фотоси “ и от „ Вълшебните стъкла на Петър Арнаудов “ през 2020 г.
В изложбата “Непознатият фотограф ” са включени репродукции сканирани от остарели фотографии и стъклени плаки, съхранени от внуците на Георг Волц, инж. Иван Терзиев и Франсоаз Мари Режин Волц.
Изложбата е част от програмата на Месеца на фотографията 2021.
Тя се реализира с финансовата поддръжка на стратегия „ Култура “ към Столична община, Фотосинтезис и с незаменимата помощ на Емануила Живкова и културната организация „ Таратанци “.
Проектът е в памет на Франсоаз Мари Режин Волц (1948-2017), труженик на френско-българската дружба и съдействие.
Изложбата обгръща интервала от 1900 година до началото на Първата международна война. Освен непоказвани до момента фотографии на Георг Волц от Балканските войни, тя включва и фотоси на Стара София, пейзажи от разнообразни места в България и първите въздушни панорамни фотоси на България, направени от фотографа с самолет. Архивът на фотографа включва и репортажни фрагменти от значими събития от интервала на Третото българско царство като: оповестяването на Независимостта на България, визитата на Великия княз Владимир Александрович, откриването на паметника на Цар Освободител, градежа на храм-паметника Св. Александър Невски и огромното земетресение през 1913 година в Горна Оряховица. Изложбата включва портрети на цар Фердинанд I и семейство му, портрети на известни персони, бойци и офицери, както и фотографии документирали живота и бита на българското население по това време.
“Георг Волц е измежду най – истинските и изящни майстори на фотографията в България от годините, в които това изкуство е към момента задоволително младо, и по тази причина се нуждае мощно от своите смели търсачи и експериментатори. (...) Но дружно с това финесът и фино загатнатият символизъм на неговите портретни и пейзажни произведения ще Ви подсетят, може би, за Каспар Давид Фридрих, за Габриел Росети и прерафаелитите. ” - написа доктор Андрей Захариев.
Изложбата “Непознатият фотограф ” е придружена с едноименна фотокнига, в която основателят на плана Биляна Брайкова Карастоянова е събрала над 900 непоказвани до момента фотографии на Георг Волц. Тя реализира нелеката задача да цифровизира хиляди фотографски плаки и хартиени копия, да ги опише и да събере информация за тях. Резултатът е най-значимият до момента монографичен портрет на непознатия фотограф Георг Волц. Книгата ще може да бъде закупена по време на откриването на изложбата, както и през цялата дълготрайност на изложбата от магазин Фотосинтезис.
За Георг Волц:
Георг Волц е роден през 1863 година в град Нафплио, първата столица на Гърция (преди Атина). Родът Волц е холандски по генезис, преселил се в град Фолках, окръг Китцинген, Бавария, заради неналичието на прехранване. Едуард Волц (бащата на Георг Волц), работи като адютант на принц Отон I Баварски, който след освобождението на Гърция е определен за гръцки цар. По този метод семейството се заселва в Гърция.
Майка на фотографа е италианката Елизабет Мацолини, посланик на Италия за Бавария. Семейството има пет деца. Георг Волц е най-малкото от тях.
Бил още възпитаник, когато татко му си наумил да го направи свещенник, само че Георг нямал увлечение към духовното звание, а по-скоро към изкуство. Един ден без знанието на роднините си отпътува за Париж, където се среща с френски фотограф и топограф, който го взима за собствен чирак. Георг стартира да усвоява фотографския поминък и му се посвещава изцяло.
В Париж се среща с французойката Ортанс Жерна. Двамата отиват в Гърция, където се женят и остават да живеят, имат пет деца.
Георг Волц работи за компанията, отговаряща за градежа на ЖП линията София-Роман, като изготвя топографските карти и фотографиите, нужни за изчисленията на инженерите. Той е мощно удивен от природата в България и в края на 90-те години на XIX век се разделя с френската си брачна половинка и се открива да живее и работи в София. Открива свое фотографско ателие на ул. Леге № 10, а по-късно и второ ателие на улица Славянска № 21, което Волц популяризира като „ Музей на фотографията “.
Георг Волц е поддържал другарски връзки с изтъкнати общественици и интелектуалци като: фамилията на Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Петко Р. Славейков. Чест посетител в ателието бил даже самият цар Фердинанд. Благодарение на огромния си професионализъм получава предложение да стане негов дворцов фотограф. Следва неразделно царя при всичките му пътувания. На публични събития и по време на военни дейности.
Неговите фрагменти от Балканската и Междусъюзническата война са скъп исторически документ. Георг Волц, дружно със своята камера, лети с самолет. Неговите военни протоколи са едни от първите в света фотоси от самолетно разузнаване на военни обекти.
Фоторепортажите му са оповестени в европейски издания като: „ Илюстрасион “, „ Илюстрейт Цайтунг “, “Илюстрейд Лондон Нюз “, българското списание „ Светлина “ и доста други наши и задгранични вестници и списания. Въпреки напреднала си възраст, Георг Волц взема решение да вземе присъединяване в Първата международна война.
Умира на 16 октомври 1917 година в резултат на настинка, получена на фронта. Погребан е в Централните Софийски гробища.
Изложбата “Непознатият фотограф ” на Георг Волц продължава линията на изложба Синтезис да демонстрира създатели, оставили значима диря във фотографията от първата половина на 20-ти век. В същия модул през 2018 година беше показана изложбата “Разказ за Несебър “ на арх. Николай Попов, последвана през 2019 година от “Голо тяло ” на Георги Ст. Георгиев, изложбата „ Манаки – история в фотоси “ и от „ Вълшебните стъкла на Петър Арнаудов “ през 2020 г.
В изложбата “Непознатият фотограф ” са включени репродукции сканирани от остарели фотографии и стъклени плаки, съхранени от внуците на Георг Волц, инж. Иван Терзиев и Франсоаз Мари Режин Волц.
Изложбата е част от програмата на Месеца на фотографията 2021.
Тя се реализира с финансовата поддръжка на стратегия „ Култура “ към Столична община, Фотосинтезис и с незаменимата помощ на Емануила Живкова и културната организация „ Таратанци “.
Проектът е в памет на Франсоаз Мари Режин Волц (1948-2017), труженик на френско-българската дружба и съдействие.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ