Строгият пост и разнообразните възможности на богатите
От 15 ноември започнаха коледните пости, които не престават до 24 декември, Бъдни вечер. Това е мотив историкът Стефан Дечев да се спре на историята и традициите на популацията, свързани с постите по нашите и прилежащите земи.
Днес историците разполагаме с голям брой наблюдения, че в православна среда спазването на поста е извънредно строго, стигащо до поверие. Типичната диета както на елементарните православни, по този начин и на елита се образува от религиозните практики на постенето и празнуването, които са одобрени във византийска среда.
По време на пост се заобикалят каквото и да било месо, блажни ястия, млечни храни, яйца, както и риба, която има кръв. Консумират се само самун, напълно постна храна, плодове и осолена риба.
Сред елементарните православни
Твърде сурови са постите измежду елементарното православно население на Балканите. По наблюденията на Пол Рико от 1678 година за „ гръцката черква “ спазването на постите е толкоз строго, че нарушаването им се смята за грях, равносилен с прелюбодеянието и кражбата.
Тук относителният недостиг и неналичието на разнообразна храна може да се преглежда даже като един спомагателен тласък, предполагащ следването на традицията на поста. Георг Христоф декор Найчиц, който посещава при започване на 30-те години на XVII в. Османската империя, посвещава цялостен раздел „ За строгите пости на българите “. Описвайки визитата си в село Петърч, той изяснява:
„ Като видяхме селянина и жена му, която държеше малко дете в ръце, поканихме ги да седнат до нас към огъня и им подадохме от нашето сирене и самун. Те обаче отхвърлиха да ядат с най-големи извинения заради техните пости. “
Наличие на по-скоро рационални и пресметливи стопански претекстове зад поста, а не толкоз на религиозна мотивация
Наличие на по-скоро рационални и пресметливи стопански претекстове зад поста, а не толкоз на религиозна мотивация, личат като че ли и от писанията на католика Петър Богдан. През 1640 година той написа за околното православно население следното:
„ Много съблюдават постите – от Четеридесетница, на св. апостоли Петра и Павла, на Богородица, на Рождество. Но по какъв начин? Само с това, че не ядат месо, а другояче ядат три-четири пъти на ден като животни. Постят също по този начин сряда и петък. “
Двата дни са натоварени със символика защото петък е денят на Христовото Разпятие, а сряда на измяната на Юда.
В Света гора
В притежаващите стопанства светогорски манастири е допустимо в това отношение да се дава по-голямо многообразие от храна. Още повече, че според самата византийска традиция има одобрена процедура по време на поста за консумация на риба и морски деликатеси.
За пътуването си в Света гора през 1547 година и визитата при гръцки калугери Пиер Белон отбелязва:
„ Той повика двама от събратята си, които донесоха няколко солени и изсушени риби, сейши, пурпри и касерони. По това време им се позволява да ядат всички типове раци, морски охлюви и други, които имат черупки като миди и стриди, тъй като нямат кръв. “
На север от Дунава
И на север от Дунава постенето е всекидневно за елементарното население и строгостта му впечатлява странични наблюдаващи от католическия свят. Недоимъкът пък трансформира самото постене в не толкоз мъчно за реализиране.
Румънската историчка Виолета Барбу акцентира по какъв начин безспорно за голямото болшинство постенето е най-важната кулинарна процедура във всекидневния живот на Влахия и Молдова, която съдържа в себе си висока степен на обществен конформизъм. Обикновеният пост не е обвързван единствено с възпиране от месо, само че и от всичко, което може да бъде извлечено от животни – мляко, млечни артикули и яйца.
Обикновеният пост не е обвързван единствено с възпиране от месо, само че и от всичко, което може да бъде извлечено от животни – мляко, млечни артикули и яйца
Консумират се само чесън, лук, самун, зелева чорба, зеленчуци и изключително варива като фасул и грах. Тук има случаи и на цялостно постене, което е обвързвано с абстиненция от храна до залез слънце. Наричат го черен пост или „ post negru ”. Практикува се само в навечерието на огромни християнски празници.
На север от Дунава обаче обществените контрасти при православното население дават опция и за други наблюдения. В друга позиция са сложени представителите на тамошния хайлайф. Заможността прави допустимо, сходно на светогорските монаси, постът да бъде облекчен с използването на риба, морски деликатеси, както и с други първокласни артикули и подправки.
В края на XVII в. на трапезите на елита във Влашко се появяват и охлюви, които стартират да им придават някаква особена грациозност. Нещо повече, новите деликатеси бързо стават прекомерно ценени от тамошните боляри и даже от князете.
Тази ориентировка на постната храна на елита проличава и от заглавието на една от сбирките предписания от XVII в. Това е написаното през 1749 година копие „ Една книга, в която са записани ястията риба, рак, стриди, охлюви, зеленчуци, билки и други ястия за постни и непостни дни. В техния подобаващ ред. “ Сбирката се появява от по-стара сбирка предписания, която е била владеене на фамилия водеща към влашко-гръцката Кантакузино.
Устойчивата суровост на православния пост
Изключително резистентен се оказва православния пост и на юг от Дунав. В така наречен „ Втори видински алманах “ на Софроний Врачански ясно се показва по какъв начин нарушаването му има съдбоносно значение спрямо някои други грехове. Млад човек на име Павел се изповядва за изядено яйце в петък, а не отдава значение на други, надалеч по-сериозни на пръв взор провинения:
„ Аз на тоя мисъл бях, како е максимален грях у постния дни коги омърси человек себе си сас някой запрещенное ядение. А да украде нещо или скурви, или другое каковое зло да учини, не имам го за грях, почто аз от отца моего и от матер научих ся да заговявам. А коги бих откраднал едно яйце или някой непознато агне откраднал и изядох го или го у дом принесъл, или друго нещо грях да учиня, отец и матер моя една тирада поради това не ми са рекли, како съм зло учинил аз. “
През 19 в. на юг от Дунава постът и постните дни в годината не престават да заемат прекомерно значима част в живота на популацията и се съблюдават строго. Цани Гинчев е безапелационен, че селяните в огромно село като Лясковец постят всяка сряда и петък, а от време на време и в понеделник.
През 19 в. на юг от Дунава постът и постните дни в годината не престават да заемат прекомерно значима част в живота на популацията и се съблюдават строго.
Особено показателни са и сведенията, които дава Михаил Маджаров и то за родната му Копривщица. Той написа:
„ От незапомнени времена Копривщица е била скотовъдно място. Преданието споделя, че тия, които я заселили, били скотовъдци, само че както в цяла България, по този начин и там се ядеше прекомерно малко месо. Преди всичко пазеха се строго постите без изключение, а така също и средите, и петъците. Имаше много дами, които постеха и в понеделниците – едни по поръка на изповедниците, а други по своя лична воля. ”
По-богатият пости по-богато
При по-голяма отвореност към света, пътувания и усещания, осведоменост с кулинарните умения на огромния град и експертите там, заможност и имотност,видимо се усещат избрани отлики в потреблението по време на пост.
В една елементарна вечер при започване на повестта на Цани Гинчев „ Женитба ”, в заможната къща на лясковчанина бахчованджия дядо Никола и баба Николица, домакинята слага за богата вечеря от прясна пита погача, армея, гърне бял фасул със зеле, маслини и хайвер купени от пазара, ошав от сухи сливи, дренки, круши и зарзали.
Баба Николица и сама разяснява за поднесеното по какъв начин „ питата е от три пъти пресявано чисто брашно, опече се като череша, бобът е от Вятърския път от сада, увира като каймак, а армеята е втасала като лимон; ошавът е мастьосван три пъти, сладостен е като мед. ”
Но би трябвало да мине още време с цел да тръгне голямото болшинство да прибягва до пазара за храна.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Днес историците разполагаме с голям брой наблюдения, че в православна среда спазването на поста е извънредно строго, стигащо до поверие. Типичната диета както на елементарните православни, по този начин и на елита се образува от религиозните практики на постенето и празнуването, които са одобрени във византийска среда.
По време на пост се заобикалят каквото и да било месо, блажни ястия, млечни храни, яйца, както и риба, която има кръв. Консумират се само самун, напълно постна храна, плодове и осолена риба.
Сред елементарните православни
Твърде сурови са постите измежду елементарното православно население на Балканите. По наблюденията на Пол Рико от 1678 година за „ гръцката черква “ спазването на постите е толкоз строго, че нарушаването им се смята за грях, равносилен с прелюбодеянието и кражбата.
Тук относителният недостиг и неналичието на разнообразна храна може да се преглежда даже като един спомагателен тласък, предполагащ следването на традицията на поста. Георг Христоф декор Найчиц, който посещава при започване на 30-те години на XVII в. Османската империя, посвещава цялостен раздел „ За строгите пости на българите “. Описвайки визитата си в село Петърч, той изяснява:
„ Като видяхме селянина и жена му, която държеше малко дете в ръце, поканихме ги да седнат до нас към огъня и им подадохме от нашето сирене и самун. Те обаче отхвърлиха да ядат с най-големи извинения заради техните пости. “
Наличие на по-скоро рационални и пресметливи стопански претекстове зад поста, а не толкоз на религиозна мотивация
Наличие на по-скоро рационални и пресметливи стопански претекстове зад поста, а не толкоз на религиозна мотивация, личат като че ли и от писанията на католика Петър Богдан. През 1640 година той написа за околното православно население следното:
„ Много съблюдават постите – от Четеридесетница, на св. апостоли Петра и Павла, на Богородица, на Рождество. Но по какъв начин? Само с това, че не ядат месо, а другояче ядат три-четири пъти на ден като животни. Постят също по този начин сряда и петък. “
Двата дни са натоварени със символика защото петък е денят на Христовото Разпятие, а сряда на измяната на Юда.
В Света гора
В притежаващите стопанства светогорски манастири е допустимо в това отношение да се дава по-голямо многообразие от храна. Още повече, че според самата византийска традиция има одобрена процедура по време на поста за консумация на риба и морски деликатеси.
За пътуването си в Света гора през 1547 година и визитата при гръцки калугери Пиер Белон отбелязва:
„ Той повика двама от събратята си, които донесоха няколко солени и изсушени риби, сейши, пурпри и касерони. По това време им се позволява да ядат всички типове раци, морски охлюви и други, които имат черупки като миди и стриди, тъй като нямат кръв. “
На север от Дунава
И на север от Дунава постенето е всекидневно за елементарното население и строгостта му впечатлява странични наблюдаващи от католическия свят. Недоимъкът пък трансформира самото постене в не толкоз мъчно за реализиране.
Румънската историчка Виолета Барбу акцентира по какъв начин безспорно за голямото болшинство постенето е най-важната кулинарна процедура във всекидневния живот на Влахия и Молдова, която съдържа в себе си висока степен на обществен конформизъм. Обикновеният пост не е обвързван единствено с възпиране от месо, само че и от всичко, което може да бъде извлечено от животни – мляко, млечни артикули и яйца.
Обикновеният пост не е обвързван единствено с възпиране от месо, само че и от всичко, което може да бъде извлечено от животни – мляко, млечни артикули и яйца
Консумират се само чесън, лук, самун, зелева чорба, зеленчуци и изключително варива като фасул и грах. Тук има случаи и на цялостно постене, което е обвързвано с абстиненция от храна до залез слънце. Наричат го черен пост или „ post negru ”. Практикува се само в навечерието на огромни християнски празници.
На север от Дунава обаче обществените контрасти при православното население дават опция и за други наблюдения. В друга позиция са сложени представителите на тамошния хайлайф. Заможността прави допустимо, сходно на светогорските монаси, постът да бъде облекчен с използването на риба, морски деликатеси, както и с други първокласни артикули и подправки.
В края на XVII в. на трапезите на елита във Влашко се появяват и охлюви, които стартират да им придават някаква особена грациозност. Нещо повече, новите деликатеси бързо стават прекомерно ценени от тамошните боляри и даже от князете.
Тази ориентировка на постната храна на елита проличава и от заглавието на една от сбирките предписания от XVII в. Това е написаното през 1749 година копие „ Една книга, в която са записани ястията риба, рак, стриди, охлюви, зеленчуци, билки и други ястия за постни и непостни дни. В техния подобаващ ред. “ Сбирката се появява от по-стара сбирка предписания, която е била владеене на фамилия водеща към влашко-гръцката Кантакузино.
Устойчивата суровост на православния пост
Изключително резистентен се оказва православния пост и на юг от Дунав. В така наречен „ Втори видински алманах “ на Софроний Врачански ясно се показва по какъв начин нарушаването му има съдбоносно значение спрямо някои други грехове. Млад човек на име Павел се изповядва за изядено яйце в петък, а не отдава значение на други, надалеч по-сериозни на пръв взор провинения:
„ Аз на тоя мисъл бях, како е максимален грях у постния дни коги омърси человек себе си сас някой запрещенное ядение. А да украде нещо или скурви, или другое каковое зло да учини, не имам го за грях, почто аз от отца моего и от матер научих ся да заговявам. А коги бих откраднал едно яйце или някой непознато агне откраднал и изядох го или го у дом принесъл, или друго нещо грях да учиня, отец и матер моя една тирада поради това не ми са рекли, како съм зло учинил аз. “
През 19 в. на юг от Дунава постът и постните дни в годината не престават да заемат прекомерно значима част в живота на популацията и се съблюдават строго. Цани Гинчев е безапелационен, че селяните в огромно село като Лясковец постят всяка сряда и петък, а от време на време и в понеделник.
През 19 в. на юг от Дунава постът и постните дни в годината не престават да заемат прекомерно значима част в живота на популацията и се съблюдават строго.
Особено показателни са и сведенията, които дава Михаил Маджаров и то за родната му Копривщица. Той написа:
„ От незапомнени времена Копривщица е била скотовъдно място. Преданието споделя, че тия, които я заселили, били скотовъдци, само че както в цяла България, по този начин и там се ядеше прекомерно малко месо. Преди всичко пазеха се строго постите без изключение, а така също и средите, и петъците. Имаше много дами, които постеха и в понеделниците – едни по поръка на изповедниците, а други по своя лична воля. ”
По-богатият пости по-богато
При по-голяма отвореност към света, пътувания и усещания, осведоменост с кулинарните умения на огромния град и експертите там, заможност и имотност,видимо се усещат избрани отлики в потреблението по време на пост.
В една елементарна вечер при започване на повестта на Цани Гинчев „ Женитба ”, в заможната къща на лясковчанина бахчованджия дядо Никола и баба Николица, домакинята слага за богата вечеря от прясна пита погача, армея, гърне бял фасул със зеле, маслини и хайвер купени от пазара, ошав от сухи сливи, дренки, круши и зарзали.
Баба Николица и сама разяснява за поднесеното по какъв начин „ питата е от три пъти пресявано чисто брашно, опече се като череша, бобът е от Вятърския път от сада, увира като каймак, а армеята е втасала като лимон; ошавът е мастьосван три пъти, сладостен е като мед. ”
Но би трябвало да мине още време с цел да тръгне голямото болшинство да прибягва до пазара за храна.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ