Започва Страстната седмица на страданията на Христос по пътя към Възкресението
От 14 април стартира тазгодишната Велика или Страстна седмица - времето, в което християните се прекланят пред страданията на Христос по пътя към Голгота и разпятието.
Всеки ден от Страстната седмица Църквата си спомня за събитията от последните дни на живота на Спасителя с покайни богослужения.
Велики понеделник е отдаден последното престояване на Христос в Йерусалим. Той влиза в Йерусалимския храм и го намира цялостен с търговци. Божият Син изгонил търговците, тъй като храмът е дом за молитва, а не пазарище.
Велики вторник е ден за поуки и нравствени директиви. Христос дава образец с притчи за това по какъв начин вярващите би трябвало да благотворят, като отделят от последните си средства, да не униват в очакване на спасението и да живеят добродетелно.
На Велика сряда Исус Христос демонстрира за какво опрощаването на грешниците е и по-важно от това на праведниците. Разкаяла се развратница излива скъпоценен елей върху него като за заравяне, приживе го оплаква и умива краката му със сълзи. Много се прости на този, който умее доста да обича, споделя Христос на своите възпитаници. Това е и денят, в който Юда взема решение да съобщи Учителя си с целувка.
Велики четвъртък е възпоминанието за Тайната вечеря, когато Исус Христос открива светото свещенодействие на причастието. Тогава той оповестява на своите възпитаници, че знае, че ще бъде предаден. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
Велики или Разпети петък е най-тъжният ден от Страстната седмица, когато се прави Опело Христово. Това е денят, в който Христос поема тежкия кръст по пътя към разпятието, охулван и бичуван, носещ венец от тръни на главата. Той приема гибелта, с цел да избави цялото човечество със своето възмездие.
По традиция всички храмове изнасят Светата плащеница от олтара за поклонение от сутринта. Вратите им са отворени непрекъснато, с цел да могат вярващите хора да дойдат на работа и да видят признака на господния гроб.
На Велика събота Църквата възпоменава погребението на Христос и слизането му в Ада, с цел да раздра оковите му. Църковното свещенодействие стартира рано заран и продължава до края на деня, когато се отбелязва и тържественото Възкресение.
Така християните посрещат Великден - Исус Христос възкръсва от мъртвите и носи посланието, че положителното, въпреки и видимо победено, ще надделее, а гибелта е отворена врата към безконечния живот.
Всеки ден от Страстната седмица Църквата си спомня за събитията от последните дни на живота на Спасителя с покайни богослужения.
Велики понеделник е отдаден последното престояване на Христос в Йерусалим. Той влиза в Йерусалимския храм и го намира цялостен с търговци. Божият Син изгонил търговците, тъй като храмът е дом за молитва, а не пазарище.
Велики вторник е ден за поуки и нравствени директиви. Христос дава образец с притчи за това по какъв начин вярващите би трябвало да благотворят, като отделят от последните си средства, да не униват в очакване на спасението и да живеят добродетелно.
На Велика сряда Исус Христос демонстрира за какво опрощаването на грешниците е и по-важно от това на праведниците. Разкаяла се развратница излива скъпоценен елей върху него като за заравяне, приживе го оплаква и умива краката му със сълзи. Много се прости на този, който умее доста да обича, споделя Христос на своите възпитаници. Това е и денят, в който Юда взема решение да съобщи Учителя си с целувка.
Велики четвъртък е възпоминанието за Тайната вечеря, когато Исус Христос открива светото свещенодействие на причастието. Тогава той оповестява на своите възпитаници, че знае, че ще бъде предаден. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
Велики или Разпети петък е най-тъжният ден от Страстната седмица, когато се прави Опело Христово. Това е денят, в който Христос поема тежкия кръст по пътя към разпятието, охулван и бичуван, носещ венец от тръни на главата. Той приема гибелта, с цел да избави цялото човечество със своето възмездие.
По традиция всички храмове изнасят Светата плащеница от олтара за поклонение от сутринта. Вратите им са отворени непрекъснато, с цел да могат вярващите хора да дойдат на работа и да видят признака на господния гроб.
На Велика събота Църквата възпоменава погребението на Христос и слизането му в Ада, с цел да раздра оковите му. Църковното свещенодействие стартира рано заран и продължава до края на деня, когато се отбелязва и тържественото Възкресение.
Така християните посрещат Великден - Исус Христос възкръсва от мъртвите и носи посланието, че положителното, въпреки и видимо победено, ще надделее, а гибелта е отворена врата към безконечния живот.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ