Исторически научни пробиви бяха представени на XXIV Европейски конгрес по неврохирургия
От 13 до 17 октомври 2024 година в Националния замък на културата в гр. София се организира 24-тия Европейски конгрес по неврохирургия – EANS 2024 София. Организатор на авторитетния конгрес е Европейската асоциация на неврохирургичните сдружения, а хазаин е Българското сдружение по неврохирургия.
Мотото на конгреса бе „ Иновации. Образование. Лидерство “ и в него участваха над 1851 медицински експерти от 89 страни. Програмата включваше десетки сесии и 1339 научни презентации, отдадени на софтуерния прогрес, новаторските способи на лекуване, на нови, истински проучвания на мозъка и нервната система.
Ключови лектори бяха учени, постигнали основни, исторически научни пробиви през последните години, известни политици и съумели бизнесмени от разнообразни области на познанието.
Проф. Джоселин Блок (Jocelyne Bloch), професор в Катедрата по неврохирургия на Университетската болница Лозана, Швейцария, показа имплантируеми технологии за възобновяване на ходенето при пациенти с пресечен гръбначен мозък. Тя изясни, че в началото са почнали изследвания върху тази част на гръбначния мозък, която дава отговор за изгубените придвижвания при избрани пациенти. След постигането на заложените цели, екипът се е фокусирал върху разкодирането на двигателните сигнали от основния към гръбначния мозък и включването им към спиналната стимулация. Основният опит на проф. Блок и екипът ѝ е с пациенти, претърпели някакъв вид гръбначно-мозъчна контузия, само че обсегът на работата им се уголемява и обгръща и хора с невродегенеративни болести като заболяването на Паркинсон в напреднал етап, където към този момент са регистрирани първите резултати. Уникалният метод ще може да се употребява и при пациенти с прекаран тежък исхемичен мозъчен инсулт. В бъдеще учените възнамеряват да развият активността си и с хора с вродени болести на централната нервна система, като например церебрална парализа. „ Предимството на процедурата е, че устройството се слага в черепа без да се нарушава твърдата мозъчна обвивка и без да има пряк контакт с мозъка. Това я прави релативно безвредна, като все още са сложени устройства на осем индивида и единствено при един е следена кожна зараза, която бе третирана без затруднения и изследването продължи без проблем “, сподели още проф. Блок. Тя добави, че според от положението на пациента, екипът си слага разнообразни цели, които да реализира. „ При пациентите с пареза на долните крайници целим те да могат да се изправят от инвалидния стол и сами да изминат малко разстояние. Възстановяването на придвижванията ръцете и пръстите при хора с пареза на горните крака усъвършенства извънредно доста качеството им на живот. Вече имаме първите триумфи в това направление и станахме очевидци на човек, който самичък може да вземе, да вдигне чаша и да пие от нея. Крайната цел е да се подобрят всички функционалности при пациентите с контузия на гръбначния мозък, освен придвижванията, само че и чувствата, кръвното налягане, пикочния мехур и също по този начин да усъвършенстваме технологията в помощ на пациентите с претърпян инсулт, с болест на Паркинсон и други “, заключи проф. Блок.
Проф. Питър Рулфсема (Pieter Roelfsema), професор в Катедрата по неврохирургия на Медицинския център на Амстердамския университет, показа пред участниците в конгреса план за създаването на невротехнология за образни протези за слепи хора, чиято цел е да възвърне рудиментарната форма на зрение. „ При пациентите с очни болести частта от мозъка, която дава отговор за разпознаването на зрителния сигнал, не получава никакъв електрически тласък и не действа. Това, което може да се направи, е да се вграждат електроди тъкмо в тази част на мозъка, която дава отговор за зрителното различаване. Като се подаде малко количество ток по тези електроди, се подтикват разнообразни зони от зрителното поле, което генерира облик под формата на разнообразни точки светлина в мозъка на пациента “, сподели проф. Рулфсема. Той добави, че основава рамка от 1000 електрода, които от своя страна създават 1000 точки светлина. Когато те бъдат конфигурирани по друг метод, основават облик, по метода, по който се генерира облика и на другите пътни знаци или на екраните, построени от пиксели. Така посредством имплантирането на електроди в зрителния кортекс на пациентите, проф. Рулфсема се пробва да възвърне зрението им.
Във форума като основен преподавател взе участие и госпожа Илиана Иванова, еврокомисар по въпросите на нововъведенията, научните проучвания, културата, образованието и младежта. Тя сподели, че болести като инсулт, мигрена, деменция и меланхолия са водещи аргументи за неработоспособност в международен мащаб. Те костват на здравните системи в Европа към 800 милиарда евро годишно. Затова предотвратяването и оправянето с мозъчните разстройства изисква старания на доста равнища.
„ През последното десетилетие сме вложили повече от 7 милиарда евро в тази област, отговаряйки и на апелите за деяние на световно равнище. Инвестициите в здравето на мозъка са освен честен императив за нашите общества и здравето на нашите жители. Те са също по този начин инвестиция в нашите стопански системи “, съобщи комисар Иванова.
Тя добави, че мрежата за европейско финансиране на проучвания в региона на невронауките активизира съвсем 30 организации от 23 страни. ”В същия дух, гледайки напред, ние поставяме основите на нова самодейност — Европейско партньорство за здравето на мозъка. Очакваме неговия старт през януари 2026 година, за да структурираме изследователската стратегия по невронауки в Европа и отвън нея. Чрез сходни начинания и дълготрайно съдействие съм сигурна, че ще успеем да се оправим с актуалните и бъдещите провокации пред мозъчното здраве “, заключи комисар Иванова.
Проф. Мартин Вечев, професор по компютърни науки в Швейцарския федерален софтуерен институт (ETH) – Цюрих и създател и теоретичен шеф на INSAIT, приказва за последните достижения и зараждащите трендове в изкуствения разсъдък. Според него, изкуственият разсъдък навлиза във всички научни сфери, в това число в медицината и откриването на нови медикаменти, като занапред ще се употребява от ден на ден. Като образец проф. Вечев даде Нобеловите награди, които тази година бяха връчени точно на откривателите в областта на изкуствения разсъдък. „ Горди сме, че INSAIT е първата институция на международно равнище за изкуствен интелект и компютърни науки в Източна Европа и е софтуерното лице на България “, сподели още проф. Вечев.
Райчо Райчев, създател и изпълнителен шеф на EnduroSat и създател на програмата Space Challenges показа тематиката: „ Преодоляване на пропастта: Космосът е вероятен “. Той показа, че упоритостта на компанията му е да направи галактическите данни по-достъпни за доста повече промишлености. „ Аз в действителност имам вяра, че основаването на повсеместен достъп до Космоса ще усъвършенства човешкия живот и изискванията на планетата ни “, съобщи господин Райчев. Като образец в областта на медицината той уточни пандемията от COVID-19, когато сателитни данни са се употребявали непрекъснато за наблюдаване на разпространяването на вируса по света и за следене на разнообразни логистични проблеми и рецесии при снабдяването. В умозаключение Райчо Райчев сподели, че с помощта на развиването на изкуствения разсъдък, напредъка в галактическите науки, технологиите и медицината, всички ние можем да бъдем оптимисти за бъдещето на човечеството.
Проф. Себастиан Фуки (Sébastien Fuki), шеф " Продажби на акции " в ING Брюксел, Белгия, показа пред делегатите на конгреса тематиката за водачеството и финансовите пазари. „ Това, което хората в една компания желаят, е емпатията, тъй като емпатията въодушевява нововъведенията, което ще донесе повече облага и повече триумфи. А това не е добре единствено за компанията, само че и за обществото като цяло. Убеден съм, че триумфът на положителния водач се крие в това да успее да въодушеви своите хора “, сподели проф. Фуки.
При закриването на форума чл.-кор. проф. доктор Николай Габровски, президент на Конгреса на EANS 2024 и ръководител на Българското сдружение по неврохирургия, съобщи: „ Радостен съм, че организирахме и организирахме конгрес на извънредно високо равнище. Отзивите са отлични както за научното наличие, по този начин и за всеки аспект на събитието, в това число обществения. Възлово беше представянето на основните лектори. Научните им постижения и пробиви са ентусиазъм за всички ни. Ключовите лектори от България – еврокомисар Илиана Иванова, Мартин Вечев (INSAIT) и Райчо Райчев (EnduroSat) показаха страната ни на впечатляващо равнище и бяха вдъхновяващ образец по какъв начин важен триумф може да се реализира на всички места.
За мен беше изключително значимо наличието на доста младежи от цяла Европа и от света. Надявам се, че с изключение на отлични мемоари за България, ще запазят и този жар на търсенето и познанието, който струеше от цялото събитие “.
Мотото на конгреса бе „ Иновации. Образование. Лидерство “ и в него участваха над 1851 медицински експерти от 89 страни. Програмата включваше десетки сесии и 1339 научни презентации, отдадени на софтуерния прогрес, новаторските способи на лекуване, на нови, истински проучвания на мозъка и нервната система.
Ключови лектори бяха учени, постигнали основни, исторически научни пробиви през последните години, известни политици и съумели бизнесмени от разнообразни области на познанието.
Проф. Джоселин Блок (Jocelyne Bloch), професор в Катедрата по неврохирургия на Университетската болница Лозана, Швейцария, показа имплантируеми технологии за възобновяване на ходенето при пациенти с пресечен гръбначен мозък. Тя изясни, че в началото са почнали изследвания върху тази част на гръбначния мозък, която дава отговор за изгубените придвижвания при избрани пациенти. След постигането на заложените цели, екипът се е фокусирал върху разкодирането на двигателните сигнали от основния към гръбначния мозък и включването им към спиналната стимулация. Основният опит на проф. Блок и екипът ѝ е с пациенти, претърпели някакъв вид гръбначно-мозъчна контузия, само че обсегът на работата им се уголемява и обгръща и хора с невродегенеративни болести като заболяването на Паркинсон в напреднал етап, където към този момент са регистрирани първите резултати. Уникалният метод ще може да се употребява и при пациенти с прекаран тежък исхемичен мозъчен инсулт. В бъдеще учените възнамеряват да развият активността си и с хора с вродени болести на централната нервна система, като например церебрална парализа. „ Предимството на процедурата е, че устройството се слага в черепа без да се нарушава твърдата мозъчна обвивка и без да има пряк контакт с мозъка. Това я прави релативно безвредна, като все още са сложени устройства на осем индивида и единствено при един е следена кожна зараза, която бе третирана без затруднения и изследването продължи без проблем “, сподели още проф. Блок. Тя добави, че според от положението на пациента, екипът си слага разнообразни цели, които да реализира. „ При пациентите с пареза на долните крайници целим те да могат да се изправят от инвалидния стол и сами да изминат малко разстояние. Възстановяването на придвижванията ръцете и пръстите при хора с пареза на горните крака усъвършенства извънредно доста качеството им на живот. Вече имаме първите триумфи в това направление и станахме очевидци на човек, който самичък може да вземе, да вдигне чаша и да пие от нея. Крайната цел е да се подобрят всички функционалности при пациентите с контузия на гръбначния мозък, освен придвижванията, само че и чувствата, кръвното налягане, пикочния мехур и също по този начин да усъвършенстваме технологията в помощ на пациентите с претърпян инсулт, с болест на Паркинсон и други “, заключи проф. Блок.
Проф. Питър Рулфсема (Pieter Roelfsema), професор в Катедрата по неврохирургия на Медицинския център на Амстердамския университет, показа пред участниците в конгреса план за създаването на невротехнология за образни протези за слепи хора, чиято цел е да възвърне рудиментарната форма на зрение. „ При пациентите с очни болести частта от мозъка, която дава отговор за разпознаването на зрителния сигнал, не получава никакъв електрически тласък и не действа. Това, което може да се направи, е да се вграждат електроди тъкмо в тази част на мозъка, която дава отговор за зрителното различаване. Като се подаде малко количество ток по тези електроди, се подтикват разнообразни зони от зрителното поле, което генерира облик под формата на разнообразни точки светлина в мозъка на пациента “, сподели проф. Рулфсема. Той добави, че основава рамка от 1000 електрода, които от своя страна създават 1000 точки светлина. Когато те бъдат конфигурирани по друг метод, основават облик, по метода, по който се генерира облика и на другите пътни знаци или на екраните, построени от пиксели. Така посредством имплантирането на електроди в зрителния кортекс на пациентите, проф. Рулфсема се пробва да възвърне зрението им.
Във форума като основен преподавател взе участие и госпожа Илиана Иванова, еврокомисар по въпросите на нововъведенията, научните проучвания, културата, образованието и младежта. Тя сподели, че болести като инсулт, мигрена, деменция и меланхолия са водещи аргументи за неработоспособност в международен мащаб. Те костват на здравните системи в Европа към 800 милиарда евро годишно. Затова предотвратяването и оправянето с мозъчните разстройства изисква старания на доста равнища.
„ През последното десетилетие сме вложили повече от 7 милиарда евро в тази област, отговаряйки и на апелите за деяние на световно равнище. Инвестициите в здравето на мозъка са освен честен императив за нашите общества и здравето на нашите жители. Те са също по този начин инвестиция в нашите стопански системи “, съобщи комисар Иванова.
Тя добави, че мрежата за европейско финансиране на проучвания в региона на невронауките активизира съвсем 30 организации от 23 страни. ”В същия дух, гледайки напред, ние поставяме основите на нова самодейност — Европейско партньорство за здравето на мозъка. Очакваме неговия старт през януари 2026 година, за да структурираме изследователската стратегия по невронауки в Европа и отвън нея. Чрез сходни начинания и дълготрайно съдействие съм сигурна, че ще успеем да се оправим с актуалните и бъдещите провокации пред мозъчното здраве “, заключи комисар Иванова.
Проф. Мартин Вечев, професор по компютърни науки в Швейцарския федерален софтуерен институт (ETH) – Цюрих и създател и теоретичен шеф на INSAIT, приказва за последните достижения и зараждащите трендове в изкуствения разсъдък. Според него, изкуственият разсъдък навлиза във всички научни сфери, в това число в медицината и откриването на нови медикаменти, като занапред ще се употребява от ден на ден. Като образец проф. Вечев даде Нобеловите награди, които тази година бяха връчени точно на откривателите в областта на изкуствения разсъдък. „ Горди сме, че INSAIT е първата институция на международно равнище за изкуствен интелект и компютърни науки в Източна Европа и е софтуерното лице на България “, сподели още проф. Вечев.
Райчо Райчев, създател и изпълнителен шеф на EnduroSat и създател на програмата Space Challenges показа тематиката: „ Преодоляване на пропастта: Космосът е вероятен “. Той показа, че упоритостта на компанията му е да направи галактическите данни по-достъпни за доста повече промишлености. „ Аз в действителност имам вяра, че основаването на повсеместен достъп до Космоса ще усъвършенства човешкия живот и изискванията на планетата ни “, съобщи господин Райчев. Като образец в областта на медицината той уточни пандемията от COVID-19, когато сателитни данни са се употребявали непрекъснато за наблюдаване на разпространяването на вируса по света и за следене на разнообразни логистични проблеми и рецесии при снабдяването. В умозаключение Райчо Райчев сподели, че с помощта на развиването на изкуствения разсъдък, напредъка в галактическите науки, технологиите и медицината, всички ние можем да бъдем оптимисти за бъдещето на човечеството.
Проф. Себастиан Фуки (Sébastien Fuki), шеф " Продажби на акции " в ING Брюксел, Белгия, показа пред делегатите на конгреса тематиката за водачеството и финансовите пазари. „ Това, което хората в една компания желаят, е емпатията, тъй като емпатията въодушевява нововъведенията, което ще донесе повече облага и повече триумфи. А това не е добре единствено за компанията, само че и за обществото като цяло. Убеден съм, че триумфът на положителния водач се крие в това да успее да въодушеви своите хора “, сподели проф. Фуки.
При закриването на форума чл.-кор. проф. доктор Николай Габровски, президент на Конгреса на EANS 2024 и ръководител на Българското сдружение по неврохирургия, съобщи: „ Радостен съм, че организирахме и организирахме конгрес на извънредно високо равнище. Отзивите са отлични както за научното наличие, по този начин и за всеки аспект на събитието, в това число обществения. Възлово беше представянето на основните лектори. Научните им постижения и пробиви са ентусиазъм за всички ни. Ключовите лектори от България – еврокомисар Илиана Иванова, Мартин Вечев (INSAIT) и Райчо Райчев (EnduroSat) показаха страната ни на впечатляващо равнище и бяха вдъхновяващ образец по какъв начин важен триумф може да се реализира на всички места.
За мен беше изключително значимо наличието на доста младежи от цяла Европа и от света. Надявам се, че с изключение на отлични мемоари за България, ще запазят и този жар на търсенето и познанието, който струеше от цялото събитие “.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ