Христо Гърбов: Няма да се отрека от способностите си да разсмивам
От 12 години двамата имат място, на което отдъхват от градската суетност. Радват се на море, чист въздух и даже на маслинови дървета, които отглеждат. Актьорът разкрива, че те са както средиземноморски, по този начин и черноморски. В двора си е насадил още смокини и нар. И признава:
- Аз съм благополучен човек. Доказах се в нашата страна, имам си фенове, одобрявам си специалността, срещнах се с Иглика Трифонова. Това са неща, които ми дават успокоение, сигурност и ми осмислят живота.
Той е същински глезеник на ориста
Защото се радва на същинско гурме, приготвяно наложително за вечеря от брачната половинка му, която е отлична стопанка и намира време всеки ден да подготви нещо вкусно, с цел да събере фамилията към масата на здравословно ядене. Благодарение на магьосницата в кухнята Христо се дефинира като познавач на хубавата храна.
Но дано излезем от кухнята и стъпим на сцената, в метафоричен смисъл, несъмнено. Едва ли има българин, който не се е смял от сърце с някоя от функциите на огромния Христо Гърбов. Въпреки това артистът твърди:
- Аз не се считам за комедиен артист. От друга страна, няма да се отрека от качествата си да развеселявам хората.
Връщайки се обратно, във времето се насочваме към морската ни столица. Непоправимият шегобиец от театъра и телевизионния екран Христо Гърбов е роден във Варна на 23 септември 1957 година Странното е, че първо се ориентира към друга специалност - учи година в МЕИ - Варна. Едва по-късно приключва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на Елка Михайлова през 1983 година Играе в театрите в Хасково и Ловеч, след което го канят в Сатиричния спектакъл.
Тъкмо като студент Христо Гърбов се среща със брачната половинка си. Първата им взаимна работа обаче е едвам през 2003 година в постановката “Фенове”. През 2005 година работят дружно във кино лентата на Иглика “Разследване”.
Гърбов взе участие в десетки постановки, измежду които “Суматоха” на Йордан Радичков, “Слуга на двама господари” на Карло Голдони, “Сирано дьо Бержерак” на Едмон Ростан, “Вечеря за тъпаци” на Франсис Вебер, режисура на един от най-значимите международни режисьори Иржи Менцел. Получава Аскеер’98 за играта си в “Още един път отзад” на Майкъл Фрейн, режисура на Иржи Менцел. Снима се и във филмите “Аз, Графинята”, “Аритмия”, “Рапсодия в бяло”, “Хълмът на боровинките”, “Пътуване към Йерусалим”, “Бунтът на L”. Любима за почитателите му роля е тази на близнаците - обигран предприемач и смотаняк, в сериала на Би Ти Ви “Столичани в повече”. За огромния интерес към героя му и кино лентата артистът споделя:
- Сценаристите са вкарали доста забавни ходове в сериала. Много изненади, обрати, в това число обърквания на моите братя близнаци. Още по-интересни и комични са обстановките, в които се изявяват героите. А що се отнася до двойната ми роля, тя в действителност основава механически проблеми, само че пък е доста занимателно. Досега не съм играл близнаци, и то толкоз разнообразни по темперамент - процъфтяващ предприемач и смотаняк, който върти механа на село.
По-близък ми е тоя, смотанякът, тъй като не знам какво съставляват предприемачите, самият
аз не съм предприемач
- Опирам се на показа от медиите, от някои мои познати. Опитвам се да върша компактен облик, какъвто са основали сценаристите.
Честно казано, и аз не мога да намеря прецизен отговор за интереса на хората. Това са неща, които ги вземат решение феновете, тях би трябвало да питате. Вероятно откриват в “Столичани в повече” нещо от старите български тв сериали, има някаква носталгия по тях. От друга страна, сериалът е актуален, демонстрира същински истории, като злобата и завистта на съседи да вземем за пример, типично български обстановки, в които изпадат хората на село, а и в страната. Зрителят вижда познати обстановки, познати герои, само че добре направени. Нещо допира хората, любопитно им е. А и този сериал не наподобява на другите, в които има повече драма. При нас има и байганьовщина, само че нещата са показани внимателно, не просташки. Някак същински седи сериалът. Надявам се, че и ние, комиците, които участваме, имаме дял в тази известност.
Със спътницата в живота Иглика Трифонова
Телевизионните изяви на Христо Гърбов стартират преди години с шоуто “Улицата” на Теди Москов, играта “Нота Бене”, сериала “Морска сол”. А през последните години той работи в шоуто “Комиците” по бТВ. Уви, артистът е посърнал напоследък заради действителността у нас и несъмнено не има вяра на днешните политици.
Те са по-големи артисти от нас. Как ще им имам вяра, нямам доверие на никого. Особено пък като става въпрос за изкуство, за обучение, за нещата, които могат да създадат българина по-грамотен, по в час, с мисъл и разум. Това умишлено е възпирано и унищожавано. Не знам на кого да кажа от политиците, че никоя друга страна не може да се погрижи за личното ни обучение и език, за развиването на мисълта ни, с изключение на българската. Непрестанен спор има би трябвало ли българската страна да заплаща за обучение и просвета. Ами естествено не може френската да заплаща за развиването на българския език и просвета.
И е чудно, че българинът към момента има сили да се усмихне. Ето какво е обяснението на огромния артист:
- Българинът е човек с възприятие за комизъм и популярност богу. Може да се надсмива над себе си, което е доста значимо. Но е и тъмен, което прави нашата задача доста сложна. Съумяваме да извадим дребното възприятие за комизъм, което е останало измежду хората. Затова “Комиците” е предаване, в което съумяваме да притеглим аудитория, което е в действителност триумф в такава обстановка. Предаването даже има излечителен резултат.
Явно е тежък кръстът, само че той е изключително заплашителен за хора като нас, българите, които и сами си вършим живота комплициран. Направо съм се отчаял от мутризацията в политиката, от свързването на тоя вид хора, сивата стопанска система. И някак си хората нямат нищо срещу това. Но това очевидно си е вродено в българите - немукаетност, липса на оправия, непрестанна завист, злоба. Имаме си недостатъци, които единствено ние можем да си кажем, без да се обидим. За страдание, май е генетично, да му се не види! Много е утрепана интелигенцията. Изгубено е желанието за различен живот, за нормалност, за битка за други стойности и полезности. Няма! Българинът не се бори за никакви полезности.
Винаги съм вярвал в разсъдъка на индивида. С времето се удивлявам и аз за какво... Някак си съвремието демонстрира неистово придвижване към самоизтребление с тази лакомия. Точно седемте смъртни гряха се вихрят по света. Тия рецесии идват от лакомия за правене на пари. И в случай че няма регулатор някакъв, защото не съм набожен, за мен само разсъдъкът може да е регулатор. Да се внесе разсъдък, тъй като сме тръгнали доста апатично, доста лакомо.
Наистина една тъжна действителност, разказана от човек, от който публиката чака да бъде комичен. Не мислете обаче, че по през целия ден Христо Гърбов върви тъмен и си посипва главата с пепел. Нека и финалът на този самобитен портрет е по-ведър с неговото самопризнание какъв е като човек отвън сцената:
- Забавен съм. Снощи се кискахме с едни наши другари. От време на време ми хрумват някакви раздувки и става доста смешно.
Весела ИЛИЕВА
- Аз съм благополучен човек. Доказах се в нашата страна, имам си фенове, одобрявам си специалността, срещнах се с Иглика Трифонова. Това са неща, които ми дават успокоение, сигурност и ми осмислят живота.
Той е същински глезеник на ориста
Защото се радва на същинско гурме, приготвяно наложително за вечеря от брачната половинка му, която е отлична стопанка и намира време всеки ден да подготви нещо вкусно, с цел да събере фамилията към масата на здравословно ядене. Благодарение на магьосницата в кухнята Христо се дефинира като познавач на хубавата храна.
Но дано излезем от кухнята и стъпим на сцената, в метафоричен смисъл, несъмнено. Едва ли има българин, който не се е смял от сърце с някоя от функциите на огромния Христо Гърбов. Въпреки това артистът твърди:
- Аз не се считам за комедиен артист. От друга страна, няма да се отрека от качествата си да развеселявам хората.
Връщайки се обратно, във времето се насочваме към морската ни столица. Непоправимият шегобиец от театъра и телевизионния екран Христо Гърбов е роден във Варна на 23 септември 1957 година Странното е, че първо се ориентира към друга специалност - учи година в МЕИ - Варна. Едва по-късно приключва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на Елка Михайлова през 1983 година Играе в театрите в Хасково и Ловеч, след което го канят в Сатиричния спектакъл.
Тъкмо като студент Христо Гърбов се среща със брачната половинка си. Първата им взаимна работа обаче е едвам през 2003 година в постановката “Фенове”. През 2005 година работят дружно във кино лентата на Иглика “Разследване”.
Гърбов взе участие в десетки постановки, измежду които “Суматоха” на Йордан Радичков, “Слуга на двама господари” на Карло Голдони, “Сирано дьо Бержерак” на Едмон Ростан, “Вечеря за тъпаци” на Франсис Вебер, режисура на един от най-значимите международни режисьори Иржи Менцел. Получава Аскеер’98 за играта си в “Още един път отзад” на Майкъл Фрейн, режисура на Иржи Менцел. Снима се и във филмите “Аз, Графинята”, “Аритмия”, “Рапсодия в бяло”, “Хълмът на боровинките”, “Пътуване към Йерусалим”, “Бунтът на L”. Любима за почитателите му роля е тази на близнаците - обигран предприемач и смотаняк, в сериала на Би Ти Ви “Столичани в повече”. За огромния интерес към героя му и кино лентата артистът споделя:
- Сценаристите са вкарали доста забавни ходове в сериала. Много изненади, обрати, в това число обърквания на моите братя близнаци. Още по-интересни и комични са обстановките, в които се изявяват героите. А що се отнася до двойната ми роля, тя в действителност основава механически проблеми, само че пък е доста занимателно. Досега не съм играл близнаци, и то толкоз разнообразни по темперамент - процъфтяващ предприемач и смотаняк, който върти механа на село.
По-близък ми е тоя, смотанякът, тъй като не знам какво съставляват предприемачите, самият
аз не съм предприемач
- Опирам се на показа от медиите, от някои мои познати. Опитвам се да върша компактен облик, какъвто са основали сценаристите.
Честно казано, и аз не мога да намеря прецизен отговор за интереса на хората. Това са неща, които ги вземат решение феновете, тях би трябвало да питате. Вероятно откриват в “Столичани в повече” нещо от старите български тв сериали, има някаква носталгия по тях. От друга страна, сериалът е актуален, демонстрира същински истории, като злобата и завистта на съседи да вземем за пример, типично български обстановки, в които изпадат хората на село, а и в страната. Зрителят вижда познати обстановки, познати герои, само че добре направени. Нещо допира хората, любопитно им е. А и този сериал не наподобява на другите, в които има повече драма. При нас има и байганьовщина, само че нещата са показани внимателно, не просташки. Някак същински седи сериалът. Надявам се, че и ние, комиците, които участваме, имаме дял в тази известност.
Със спътницата в живота Иглика Трифонова Телевизионните изяви на Христо Гърбов стартират преди години с шоуто “Улицата” на Теди Москов, играта “Нота Бене”, сериала “Морска сол”. А през последните години той работи в шоуто “Комиците” по бТВ. Уви, артистът е посърнал напоследък заради действителността у нас и несъмнено не има вяра на днешните политици.
Те са по-големи артисти от нас. Как ще им имам вяра, нямам доверие на никого. Особено пък като става въпрос за изкуство, за обучение, за нещата, които могат да създадат българина по-грамотен, по в час, с мисъл и разум. Това умишлено е възпирано и унищожавано. Не знам на кого да кажа от политиците, че никоя друга страна не може да се погрижи за личното ни обучение и език, за развиването на мисълта ни, с изключение на българската. Непрестанен спор има би трябвало ли българската страна да заплаща за обучение и просвета. Ами естествено не може френската да заплаща за развиването на българския език и просвета.
И е чудно, че българинът към момента има сили да се усмихне. Ето какво е обяснението на огромния артист:
- Българинът е човек с възприятие за комизъм и популярност богу. Може да се надсмива над себе си, което е доста значимо. Но е и тъмен, което прави нашата задача доста сложна. Съумяваме да извадим дребното възприятие за комизъм, което е останало измежду хората. Затова “Комиците” е предаване, в което съумяваме да притеглим аудитория, което е в действителност триумф в такава обстановка. Предаването даже има излечителен резултат.
Явно е тежък кръстът, само че той е изключително заплашителен за хора като нас, българите, които и сами си вършим живота комплициран. Направо съм се отчаял от мутризацията в политиката, от свързването на тоя вид хора, сивата стопанска система. И някак си хората нямат нищо срещу това. Но това очевидно си е вродено в българите - немукаетност, липса на оправия, непрестанна завист, злоба. Имаме си недостатъци, които единствено ние можем да си кажем, без да се обидим. За страдание, май е генетично, да му се не види! Много е утрепана интелигенцията. Изгубено е желанието за различен живот, за нормалност, за битка за други стойности и полезности. Няма! Българинът не се бори за никакви полезности.
Винаги съм вярвал в разсъдъка на индивида. С времето се удивлявам и аз за какво... Някак си съвремието демонстрира неистово придвижване към самоизтребление с тази лакомия. Точно седемте смъртни гряха се вихрят по света. Тия рецесии идват от лакомия за правене на пари. И в случай че няма регулатор някакъв, защото не съм набожен, за мен само разсъдъкът може да е регулатор. Да се внесе разсъдък, тъй като сме тръгнали доста апатично, доста лакомо.
Наистина една тъжна действителност, разказана от човек, от който публиката чака да бъде комичен. Не мислете обаче, че по през целия ден Христо Гърбов върви тъмен и си посипва главата с пепел. Нека и финалът на този самобитен портрет е по-ведър с неговото самопризнание какъв е като човек отвън сцената:
- Забавен съм. Снощи се кискахме с едни наши другари. От време на време ми хрумват някакви раздувки и става доста смешно.
Весела ИЛИЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ