Арменската общност в Пловдив отбелязва 194 години от освещаването на храма Сурп Кеворк“ в Стария град
От 12:30 часа през днешния ден в двора на Арменската Апостолическа Църква " Сурп Кеворк “ ще бъде показана празнична културна стратегия във връзка 194 години от освещаването на арменския храм в Пловдив.
Голяма полезност за храма са нейните остарели икони, изписвани от зографи. Между тях са " Света Богородица Пътеводителка ", основана в края на XVIII век от незнаен арменски занаятчия, иконата " Богородица с Младенеца " - картина с красиво резбована позлатена рамка, дело на Никола Одринчанина, изписана през 1838г. Негови са и типичните за арменските църкви от XIX век платна на светци и древен епизоди.
Около храма " Сурп Кеворк " (Свети Георги) в Стария град се върти животът на арменската общественост в Пловдив. В общ двор са черквата, читалището към нея, учебното заведение, домът на културата.
На 11 декември 2022 година от 10:30 часа ще бъде отслужена празнична Света литургия.
Ц.Н. при храм " Сурп Кеворк " и отец Храч Мурадян, нравствен овчар на арменците в Пловдив, с благословията на Н.П. свещеник Татев Агопян, архиерейски наместник на ААПСЦ в България, канят искащите да се причислят към празника.
Честването се реализира с поддръжката на Община Пловдив.
Църквата “Сурп Кеворк ” в началото е била Източно православна, отдадена на Св. Георги Победоносец. Още през 1767 тази черква е била преотстъпена на Пловдивската Арменска Епархия. Това е единствената черква със странични отделения с изключение на централния транспортен съд: едно за дамите и друго за мъжете. Към църквата е бил издигнат параклис. След няколко реконструкции храмът добива днешния си тип. Пред и към църквата има просторен двор, който обгръща църковния комплекс в правоъгълник, като част от него служи и за учебен двор от времето, когато се построява то през първите три десетилетия на XIX в. Дворът откъм западната страна се опира на солидна, висока каменна стена. В предишното дворът е бил предопределен за гробище на знатни и заможни арменци от общността, както и за свещеници и висши духовници, умряли тук. В църковния двор на празното пространство сред църквата и тогавашната църквица “Сурп Хач ” стои непокътнат мраморен саркофаг с правоъгълна форма. Капакът му също е от мрамор и е преносим.
През 1828г. с набраните средства от видните пловдивски благодетели Хайрабед Чорбаджи, Татеос Ага, Манук Хинтлиян, Хаджи Гарабед и Аведис и други се стартират строителни работи по градежа на новата черква. Събаря се остарялата постройка, теренът се уголемява, а градежът се прави с дялани правоъгълни каменни блокове. Той е приключен на 26 октомври 1828г., а на 8 декември същата година е осветлен от архиепископ Месроб от Одрин. Тези родолюбиви арменци разпореждат строителството на майстори от Мала Азия. В двора на същата се намира камбанария, построена през 1850г. и преправена в арменски жанр през 1930г. Уникалното в храма е това, че аписът е облицован с фаянс от XVIII-XIXвек от Кютахия /днешна Турция/- център на арменските художествени занаяти. Така типичната обшивка през днешния ден е позната само в двата арменски храма в Йерусалим и Пловдив.
Камбанарията на църквата, строена евентуално през втората половина на XIX в., по време на земетресението в 1928 година е полусрутена. Новата камбанария се построява на същото място в ъгъла.
Голяма полезност за храма са нейните остарели икони, изписвани от зографи. Между тях са " Света Богородица Пътеводителка ", основана в края на XVIII век от незнаен арменски занаятчия, иконата " Богородица с Младенеца " - картина с красиво резбована позлатена рамка, дело на Никола Одринчанина, изписана през 1838г. Негови са и типичните за арменските църкви от XIX век платна на светци и древен епизоди.
Около храма " Сурп Кеворк " (Свети Георги) в Стария град се върти животът на арменската общественост в Пловдив. В общ двор са черквата, читалището към нея, учебното заведение, домът на културата.
На 11 декември 2022 година от 10:30 часа ще бъде отслужена празнична Света литургия.
Ц.Н. при храм " Сурп Кеворк " и отец Храч Мурадян, нравствен овчар на арменците в Пловдив, с благословията на Н.П. свещеник Татев Агопян, архиерейски наместник на ААПСЦ в България, канят искащите да се причислят към празника.
Честването се реализира с поддръжката на Община Пловдив.
Църквата “Сурп Кеворк ” в началото е била Източно православна, отдадена на Св. Георги Победоносец. Още през 1767 тази черква е била преотстъпена на Пловдивската Арменска Епархия. Това е единствената черква със странични отделения с изключение на централния транспортен съд: едно за дамите и друго за мъжете. Към църквата е бил издигнат параклис. След няколко реконструкции храмът добива днешния си тип. Пред и към църквата има просторен двор, който обгръща църковния комплекс в правоъгълник, като част от него служи и за учебен двор от времето, когато се построява то през първите три десетилетия на XIX в. Дворът откъм западната страна се опира на солидна, висока каменна стена. В предишното дворът е бил предопределен за гробище на знатни и заможни арменци от общността, както и за свещеници и висши духовници, умряли тук. В църковния двор на празното пространство сред църквата и тогавашната църквица “Сурп Хач ” стои непокътнат мраморен саркофаг с правоъгълна форма. Капакът му също е от мрамор и е преносим.
През 1828г. с набраните средства от видните пловдивски благодетели Хайрабед Чорбаджи, Татеос Ага, Манук Хинтлиян, Хаджи Гарабед и Аведис и други се стартират строителни работи по градежа на новата черква. Събаря се остарялата постройка, теренът се уголемява, а градежът се прави с дялани правоъгълни каменни блокове. Той е приключен на 26 октомври 1828г., а на 8 декември същата година е осветлен от архиепископ Месроб от Одрин. Тези родолюбиви арменци разпореждат строителството на майстори от Мала Азия. В двора на същата се намира камбанария, построена през 1850г. и преправена в арменски жанр през 1930г. Уникалното в храма е това, че аписът е облицован с фаянс от XVIII-XIXвек от Кютахия /днешна Турция/- център на арменските художествени занаяти. Така типичната обшивка през днешния ден е позната само в двата арменски храма в Йерусалим и Пловдив.
Камбанарията на църквата, строена евентуално през втората половина на XIX в., по време на земетресението в 1928 година е полусрутена. Новата камбанария се построява на същото място в ъгъла.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ