БНБ пуска в обращение медна възпоменателна монета „125 години от рождението на Панчо Владигеров“
От 11 март 2024 година Българската национална банка пуска в обращение медна възпоменателна монета на тематика „ 125 години от рождението на Панчо Владигеров “ от серията „ Български създатели “. Цената на монетата при стартиране в обращение е 54 (петдесет и четири) лв..
Всеки клиент ще може да закупи от касите на Българската национална банка единствено по 1 монета, без значение дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице. За закупуване на монета от името и за сметка на друго лице е належащо представянето на нотариално заверено категорично пълномощие за закупуването на съответната възпоменателна монета.
Панчо Владигеров оставя трайни следи в българското музикално завещание като композитор, диригент, пианист и възпитател. Създадените от него произведения обгръщат разнообразни форми и жанрове – симфонии, концерти, камерна и театрална, вокална и клавирна музика.
Роден е в Цюрих, Швейцария, на 13 март 1899 година, само че по-голямата част от живота му минава в България. Музикалното си обучение
получава в София и Берлин. По време на пребиваването си в Германия (1912–1932 г.) Владигеров печели два пъти Менделсоновата премия на Берлинската академия, работи като композитор и музикален шеф и основава едни от най-патриотичните творби в музикалната ни съкровищница: вариациите за пиано върху песента „ Горда Стара планина “, рапсодия „ Вардар “, „ Българска сюита “, „ Седем симфонични български танца “ и други През 1936–1942 година той е представител на България в Постоянния съвет за интернационално съдействие на композиторите. Основоположник на редица жанрове в българската музика, през своя дълъг креативен път Маестрото основава композиции, звучали на прославени международни подиуми – операта „ Цар Калоян “, Концерт за пиано и оркестър № 3, „ Импровизация и токата “, балета „ Легенда за езерото “, „ Концертна фикция за виолончело и оркестър “, „ Еврейска поема “, „ Люлински импресии “, клавирните миниатюри „ Шумен “, „ Епизоди “ и „ Акварели “ и други известни творби.
В продължение на повече от 40 години той е професор в Държавната музикална академия, която през днешния ден носи неговото име. Работи
активно до гибелта си (8 септември 1978 г.) и оставя над 20 хиляди страници нотни ръкописи. Удостоен е с високи български държавни и задгранични оценки, измежду които и Хердеровата премия. Неговата музика е красиво проявяване на дълбоката му прочувствена връзка с българските културни обичаи, съчетала претекстове от националното ни творчество с типичен музикални похвати.
Всеки клиент ще може да закупи от касите на Българската национална банка единствено по 1 монета, без значение дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице. За закупуване на монета от името и за сметка на друго лице е належащо представянето на нотариално заверено категорично пълномощие за закупуването на съответната възпоменателна монета.
Панчо Владигеров оставя трайни следи в българското музикално завещание като композитор, диригент, пианист и възпитател. Създадените от него произведения обгръщат разнообразни форми и жанрове – симфонии, концерти, камерна и театрална, вокална и клавирна музика.
Роден е в Цюрих, Швейцария, на 13 март 1899 година, само че по-голямата част от живота му минава в България. Музикалното си обучение
получава в София и Берлин. По време на пребиваването си в Германия (1912–1932 г.) Владигеров печели два пъти Менделсоновата премия на Берлинската академия, работи като композитор и музикален шеф и основава едни от най-патриотичните творби в музикалната ни съкровищница: вариациите за пиано върху песента „ Горда Стара планина “, рапсодия „ Вардар “, „ Българска сюита “, „ Седем симфонични български танца “ и други През 1936–1942 година той е представител на България в Постоянния съвет за интернационално съдействие на композиторите. Основоположник на редица жанрове в българската музика, през своя дълъг креативен път Маестрото основава композиции, звучали на прославени международни подиуми – операта „ Цар Калоян “, Концерт за пиано и оркестър № 3, „ Импровизация и токата “, балета „ Легенда за езерото “, „ Концертна фикция за виолончело и оркестър “, „ Еврейска поема “, „ Люлински импресии “, клавирните миниатюри „ Шумен “, „ Епизоди “ и „ Акварели “ и други известни творби.
В продължение на повече от 40 години той е професор в Държавната музикална академия, която през днешния ден носи неговото име. Работи
активно до гибелта си (8 септември 1978 г.) и оставя над 20 хиляди страници нотни ръкописи. Удостоен е с високи български държавни и задгранични оценки, измежду които и Хердеровата премия. Неговата музика е красиво проявяване на дълбоката му прочувствена връзка с българските културни обичаи, съчетала претекстове от националното ни творчество с типичен музикални похвати.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ