Проф. Емилия Ченгелова: 50% от разходите за здраве в България се дават от пациента
От 11 часа през днешния ден, в огромния салон на Българската академия на науките, ще се състои представянето на Института за проучване на обществата и знанието под наслов " Наука, обществени нововъведения и експретиза в интерес на обществото ". Събитието е част от почналата при започване на предходната година акция, в която Българска академия на науките показва своите институти.
Проф. доктор Емилия Ченгелова от Института съобщи пред Радио София, че учените желаят да покажат пред всички, че те работят по доста действителни, земни стратегии и тяхната активност има директна връзка с живота на хората. Сред плановете, по които сега работи Института за проучване на обществата и знанието, са Балканите, мигрантската рецесия, здраве, стареене, пенсиониране, градското земеделие като тактика за повишение на качеството на живот и благосъстоянието. В института работят 113 учени, в допълнение 21 експерти с висше обучение, образоват се 22 докторанти и единствено през 2017 година са направени 326 изявления.
Научен екип от Института изследва качеството на живот в България, а съгласно последните данни неравенството сред богати и небогати става все по-голямо и разликата е близо осем пъти. Проф. Ченгелова уточни, че това е обективно положение в едно общество на пазарна стопанска система и свободна конкуренция, което значи, че всеки съумява съгласно силите си. В момента всяка обществена група е в конкуренция с друга. При взор върху последните 15 години може да бъде открито, че обособени индикатори и характерности на качеството на живот се утежняват и неравенствата от ден на ден се изострят. Всеки един аспект може да бъде проучен и да бъдат направени подобаващи политики, с които да се решат проблемите:
Ние сега работим по четири такива плана и един от тях е ориентиран към проучване на здравето, като детайл от качеството на живот. Екипът стигна до доста тревожна констатация, че 50% от разноските за здраве в България се дават от пациента, до момента в който този % в страни, в които има добре работещо опазване на здравето, варира сред 5 и 20%. Високите разноски за здраве от джоба, изключително в случаи с тежки хронични болести, непосредствено водят към беднотия и обществено изключване. Знаете, че има доста рецензии във връзка с модела на опазване на здравето - ето и ние го удостоверяваме.
Проф. Емилия Ченгелова добави, че данните на Института за проучване на обществата и знанието удостоверяват наклонността за обща обезценка на образованието, която е и в настройки, и в оценъчни модели и в това какво е съвременно и влиятелно. Според настройките на младежите през днешния ден е влиятелно да демонстрираш висок веществен стандарт, да заемаш позиции, които дават опция за практикуване на власт и да бъдеш друг и ексцентричен. Все повече младежи вземат решение, че не им е нужна висока степен на обучение, а по-важно е да имаш документ, който ти дава опция да се реализираш в живота.
Проф. доктор Емилия Ченгелова от Института съобщи пред Радио София, че учените желаят да покажат пред всички, че те работят по доста действителни, земни стратегии и тяхната активност има директна връзка с живота на хората. Сред плановете, по които сега работи Института за проучване на обществата и знанието, са Балканите, мигрантската рецесия, здраве, стареене, пенсиониране, градското земеделие като тактика за повишение на качеството на живот и благосъстоянието. В института работят 113 учени, в допълнение 21 експерти с висше обучение, образоват се 22 докторанти и единствено през 2017 година са направени 326 изявления.
Научен екип от Института изследва качеството на живот в България, а съгласно последните данни неравенството сред богати и небогати става все по-голямо и разликата е близо осем пъти. Проф. Ченгелова уточни, че това е обективно положение в едно общество на пазарна стопанска система и свободна конкуренция, което значи, че всеки съумява съгласно силите си. В момента всяка обществена група е в конкуренция с друга. При взор върху последните 15 години може да бъде открито, че обособени индикатори и характерности на качеството на живот се утежняват и неравенствата от ден на ден се изострят. Всеки един аспект може да бъде проучен и да бъдат направени подобаващи политики, с които да се решат проблемите:
Ние сега работим по четири такива плана и един от тях е ориентиран към проучване на здравето, като детайл от качеството на живот. Екипът стигна до доста тревожна констатация, че 50% от разноските за здраве в България се дават от пациента, до момента в който този % в страни, в които има добре работещо опазване на здравето, варира сред 5 и 20%. Високите разноски за здраве от джоба, изключително в случаи с тежки хронични болести, непосредствено водят към беднотия и обществено изключване. Знаете, че има доста рецензии във връзка с модела на опазване на здравето - ето и ние го удостоверяваме.
Проф. Емилия Ченгелова добави, че данните на Института за проучване на обществата и знанието удостоверяват наклонността за обща обезценка на образованието, която е и в настройки, и в оценъчни модели и в това какво е съвременно и влиятелно. Според настройките на младежите през днешния ден е влиятелно да демонстрираш висок веществен стандарт, да заемаш позиции, които дават опция за практикуване на власт и да бъдеш друг и ексцентричен. Все повече младежи вземат решение, че не им е нужна висока степен на обучение, а по-важно е да имаш документ, който ти дава опция да се реализираш в живота.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ