Дивотията ходи по плажовете
От 100 до 500 лв. е санкцията за нерегламентиран бивак на морето
Лятото пристигна и отново подсети за известния документален филм “Последните черноморски пирати ”, който предизвика, разсмива и натъжава. Сюжетът му е за няколко мъже на зрелост, живеещи на дивия плаж Кара дере край Бяла в каравана, над която се вее черния пиратски байрак. Те от години търсят именито богатство, обгърнати в цигарен пушек и с бутилка ракия в ръка. Филмът, както споделят създателите му, не е за екологията, а за фантазиите. Но фантазията за чиста и девствена природа край морето в България не се сбъдва.
“Така е от 10 година най-малко. Оттогава чакаме да бъдат написани правила кой, по кое време, по какъв начин и против какво може да къмпингува на дивите плажове. А те не престават да са като двор без куче и село без собственик ”, горчиво разяснява пред “Труд ” кметът на Шабла Мариян Жечев. Северната морска община, която е с дълъг километри бряг, е единствената у нас, която от 4 година се пробва да вкара прочут ред в използването на пясъчните линии. Четири бивака с обща повърхност от 195 дка до Граничарския плаж, Крапец, Тюленово и Езерец, оферират на ниска цена настаняване с палатки и кемпери. За 10 кв. м. туристите заплащат дневно единствено 2 лева и употребяват контейнери за боклук и химически тоалетни. Биваците обаче не са на пясъка, а в горите в близост. Оказва се, че единствено един от тях – в Езерец, се употребява дейно, тъй като в региона няма плаж, а скали, които не са комфортни за обтягане на палатка.
В Крапец, където е меката на сърфистите, необятната пясъчна линия и прилежащите дюни безусловно са окупирани цяло лято от каравани, кемпери и палатки. “Защо да заплащат за бивак, като могат да се настанят на метър от морето напълно гратис?! Едва ли ги влече дивата природа, в сравнение с, че почивката им излиза без пари и различен заплаща масрафа ”, гневят се локалните, които от много време си знаят, че нямат изгода от подобен тип див туризъм. “Тази свободия на никое място в Европа я няма. Тя отблъсква другите туристи, които отсядат в къщи, хотелчета и вили. Освен че на плажа заварват нечистотия, постоянно къмпингуващите ги стряскат, тъй като са с кучета или се пекат, както майка ги е родила. Губи се чарът на прелестни места, а общината губи стотици хиляди левове единствено от почистването ”, изясни Жечев. Според него предходната година приходите от 4-те бивака са били към 4000 лева В същото време всеки летен ден единствено в Крапец се препълват 10 контейнера с отпадък. За събиране, транспортиране и депониране на всеки звук локалната хазна заплаща 200 лева, а на сезон от обичаните на къмпингуващите зони се генерират сред 500 и 700 тона. “С парите до момента щяхме да сложим нови тротоари в цялата община ”, разясни кметът. Той е безапелационен, че не е срещу дивото къмпингуване, само че по правилник. Такъв Министерството на туризма опита да направи посредством работна група с представители на туристическия отрасъл, неправителствени организации и всички ангажирани с тематиката ведомства. След 1 година напъни работата забоксува и по този начин последователите на морската отмора без правила и без пари се поздравиха с нов триумф.
При старта на лято 2018 министър Николина Ангелкова призна, че ги няма по този начин нужните промени в Закона за туризма, които касаят къмпингуването. Според нея опъването на палатка на пясъка е нелегално, само че подобен текст липсва в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Затова Ангелкова посъветва общините да попълнят пропуща на законодателя, като вкарат и постановат санкции на нарушителите. Тя даде за образец община Царево. В Шабла подобен текст в общинската разпоредба за публичния ред има от 2007 година, а глобата е до 100 лева Малкото наложени дотук актове и наказателни постановления не са платени, а са малко, тъй като общината няма запас да гони къмпингарите. А и санкционираните могат да апелират в съда и да завоюват, разясни кметът.
Такъв горчив опит от прехвърлянето на казуса от болната на хубавичко глава има община Бяла. На територията й се намира един от най-знаковите диви плажове – Кара дере. Вместо да е зона за екологичен туризъм, местността е превърната в сметище от хилядите палаткаджии, които прииждат всяко лято. Оставят тонове боклук, замърсяват и морето чак до централния плаж в Бяла. А действителната картина, разказана цветисто в обществените мрежи, е потресаваща – вълни от ползватели “почиват ” от време на време с месеци без канализация, без питейна вода и отходни места. През 2015 година в опит да спре вакханалията общинският съвет на Бяла промени наредбата за запазване на публичния ред, с която забрани разполагането на кемпери, каравани и палатки отвън категоризираните къмпинги. Предвидените санкции бяха от 100 до 500 лева Това решение бе атакувано в съда от групата “Да спасим Кара дере ”. Според членовете й точно тези, които къмпингуват в красивата околност, са най-хубавите стопани на природата. “Само че не виждат какво оставят след себе си ”, сподели още тогава кметът на Бяла Анастас Трендафилов. Варненският административен съд, а предходната есен и Върховният административен съд анулираха текста от наредбата с претекста, че не може общинският съвет да взема решения за ръководството на територия, която е изключителна държавна благосъстоятелност като Кара дере. Така това лято морските общини с диви плажове са сложени в Параграф 22 – от МТ ги зоват да вземат против къмпингарите ограничения, които в действителност са обречени. “Ситуацията е трагична от години. Идват от ден на ден и повече туристи, към този момент и от чужбина. Нощно време палят огньове в гората, ще изгорят като мишки. Няма такова знамение, някъде в Индия може и да има ”, засегнат е кметът на Бяла. Той се вижда в знамение, в случай че се случи случай, защото пожарна и кола за спешна помощ до Кара дере мъчно стигат по черния път и задръстването от каравани.
При огромните летни порои през 2014 година от дивия плаж бяха избавени 8 души, измежду които майка с дете. Огньове горят на пясъка и в дюните всеки сезон и на Крапец. Там 70% от дивите къмпингари към този момент са румънци. “Научиха, че тук е гратис и към този момент даже въртят бизнес с каравани. Паркират една за цялостен сезон и единствено хората в нея се сменят против наем. А в нашата община и в нашата страна никой не внася и лев ”, онагледява обстановката кметът на Шабла. На поддръжниците на настоящето статукво, които гласовито стачкуват при всеки опит да се постави ред в използването на девствените плажове, той опонира по този начин: “И аз съм жител на републиката, само че когато вървя в София, не обтягам палатка пред Народния спектакъл и не се окъпвам в шадравана пред него. ” Според Жечев планът за промени в Закона за туризма, който още стои на хартия поради неналичието на консенсус, би трябвало незабавно да бъде признат. “В него има неизпипани неща като изискването палатките да са най-малко на 100 м от брега, което при нас е съвсем неизпълнимо. Но въпреки всичко ще се вкара ред и общините ще могат да вземат решение кои зони да отредят за къмпингуване ”, счита Мариян Жечев. Трябва да се трансформират и изискванията за откриване на къмпинги, които в този момент са приравнени с условията за хотел. “Интересът към този вид туризъм пораства в Европа. Бизнесът е еластичен, ще откри решение, стига да има правила и те да не са по този начин непостижими – за 50 дни сезон да плащаш убийствени такси за смяна на статута на горска територия, каквито са множеството подобаващи зони ”, твърди кметът на Шабла. В предишното къмпингите в общината са приютявали по 6000-7000 души на ден всяко лято. След като бяха приватизирани и разкулачени, в този момент останаха да работят единствено два – един на Крапец и един в Дуранкулак, само че има искане за откриване на трети в Шабла. Ако режимът се промени, ще си върнем славата на къмпинг дестинация, уверен е Жечев. По негово предложение следва общинският съвет да гласоподава декларация до Министерския съвет и Народното събрание с зов най-накрая законово да се разгласи що е то къмпинг в България. Дано страната да чуе общините и локалните хора, с цел да не излезе прав един от барабите във кино лентата на режисьора Светослав Стоянов “Последните черноморски пирати ”, който споделя: “Оттук до такава степен закон няма, а няма и да има, на никой няма да го дадем ”.
Лятото пристигна и отново подсети за известния документален филм “Последните черноморски пирати ”, който предизвика, разсмива и натъжава. Сюжетът му е за няколко мъже на зрелост, живеещи на дивия плаж Кара дере край Бяла в каравана, над която се вее черния пиратски байрак. Те от години търсят именито богатство, обгърнати в цигарен пушек и с бутилка ракия в ръка. Филмът, както споделят създателите му, не е за екологията, а за фантазиите. Но фантазията за чиста и девствена природа край морето в България не се сбъдва.
“Така е от 10 година най-малко. Оттогава чакаме да бъдат написани правила кой, по кое време, по какъв начин и против какво може да къмпингува на дивите плажове. А те не престават да са като двор без куче и село без собственик ”, горчиво разяснява пред “Труд ” кметът на Шабла Мариян Жечев. Северната морска община, която е с дълъг километри бряг, е единствената у нас, която от 4 година се пробва да вкара прочут ред в използването на пясъчните линии. Четири бивака с обща повърхност от 195 дка до Граничарския плаж, Крапец, Тюленово и Езерец, оферират на ниска цена настаняване с палатки и кемпери. За 10 кв. м. туристите заплащат дневно единствено 2 лева и употребяват контейнери за боклук и химически тоалетни. Биваците обаче не са на пясъка, а в горите в близост. Оказва се, че единствено един от тях – в Езерец, се употребява дейно, тъй като в региона няма плаж, а скали, които не са комфортни за обтягане на палатка.
В Крапец, където е меката на сърфистите, необятната пясъчна линия и прилежащите дюни безусловно са окупирани цяло лято от каравани, кемпери и палатки. “Защо да заплащат за бивак, като могат да се настанят на метър от морето напълно гратис?! Едва ли ги влече дивата природа, в сравнение с, че почивката им излиза без пари и различен заплаща масрафа ”, гневят се локалните, които от много време си знаят, че нямат изгода от подобен тип див туризъм. “Тази свободия на никое място в Европа я няма. Тя отблъсква другите туристи, които отсядат в къщи, хотелчета и вили. Освен че на плажа заварват нечистотия, постоянно къмпингуващите ги стряскат, тъй като са с кучета или се пекат, както майка ги е родила. Губи се чарът на прелестни места, а общината губи стотици хиляди левове единствено от почистването ”, изясни Жечев. Според него предходната година приходите от 4-те бивака са били към 4000 лева В същото време всеки летен ден единствено в Крапец се препълват 10 контейнера с отпадък. За събиране, транспортиране и депониране на всеки звук локалната хазна заплаща 200 лева, а на сезон от обичаните на къмпингуващите зони се генерират сред 500 и 700 тона. “С парите до момента щяхме да сложим нови тротоари в цялата община ”, разясни кметът. Той е безапелационен, че не е срещу дивото къмпингуване, само че по правилник. Такъв Министерството на туризма опита да направи посредством работна група с представители на туристическия отрасъл, неправителствени организации и всички ангажирани с тематиката ведомства. След 1 година напъни работата забоксува и по този начин последователите на морската отмора без правила и без пари се поздравиха с нов триумф.
При старта на лято 2018 министър Николина Ангелкова призна, че ги няма по този начин нужните промени в Закона за туризма, които касаят къмпингуването. Според нея опъването на палатка на пясъка е нелегално, само че подобен текст липсва в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Затова Ангелкова посъветва общините да попълнят пропуща на законодателя, като вкарат и постановат санкции на нарушителите. Тя даде за образец община Царево. В Шабла подобен текст в общинската разпоредба за публичния ред има от 2007 година, а глобата е до 100 лева Малкото наложени дотук актове и наказателни постановления не са платени, а са малко, тъй като общината няма запас да гони къмпингарите. А и санкционираните могат да апелират в съда и да завоюват, разясни кметът.
Такъв горчив опит от прехвърлянето на казуса от болната на хубавичко глава има община Бяла. На територията й се намира един от най-знаковите диви плажове – Кара дере. Вместо да е зона за екологичен туризъм, местността е превърната в сметище от хилядите палаткаджии, които прииждат всяко лято. Оставят тонове боклук, замърсяват и морето чак до централния плаж в Бяла. А действителната картина, разказана цветисто в обществените мрежи, е потресаваща – вълни от ползватели “почиват ” от време на време с месеци без канализация, без питейна вода и отходни места. През 2015 година в опит да спре вакханалията общинският съвет на Бяла промени наредбата за запазване на публичния ред, с която забрани разполагането на кемпери, каравани и палатки отвън категоризираните къмпинги. Предвидените санкции бяха от 100 до 500 лева Това решение бе атакувано в съда от групата “Да спасим Кара дере ”. Според членовете й точно тези, които къмпингуват в красивата околност, са най-хубавите стопани на природата. “Само че не виждат какво оставят след себе си ”, сподели още тогава кметът на Бяла Анастас Трендафилов. Варненският административен съд, а предходната есен и Върховният административен съд анулираха текста от наредбата с претекста, че не може общинският съвет да взема решения за ръководството на територия, която е изключителна държавна благосъстоятелност като Кара дере. Така това лято морските общини с диви плажове са сложени в Параграф 22 – от МТ ги зоват да вземат против къмпингарите ограничения, които в действителност са обречени. “Ситуацията е трагична от години. Идват от ден на ден и повече туристи, към този момент и от чужбина. Нощно време палят огньове в гората, ще изгорят като мишки. Няма такова знамение, някъде в Индия може и да има ”, засегнат е кметът на Бяла. Той се вижда в знамение, в случай че се случи случай, защото пожарна и кола за спешна помощ до Кара дере мъчно стигат по черния път и задръстването от каравани.
При огромните летни порои през 2014 година от дивия плаж бяха избавени 8 души, измежду които майка с дете. Огньове горят на пясъка и в дюните всеки сезон и на Крапец. Там 70% от дивите къмпингари към този момент са румънци. “Научиха, че тук е гратис и към този момент даже въртят бизнес с каравани. Паркират една за цялостен сезон и единствено хората в нея се сменят против наем. А в нашата община и в нашата страна никой не внася и лев ”, онагледява обстановката кметът на Шабла. На поддръжниците на настоящето статукво, които гласовито стачкуват при всеки опит да се постави ред в използването на девствените плажове, той опонира по този начин: “И аз съм жител на републиката, само че когато вървя в София, не обтягам палатка пред Народния спектакъл и не се окъпвам в шадравана пред него. ” Според Жечев планът за промени в Закона за туризма, който още стои на хартия поради неналичието на консенсус, би трябвало незабавно да бъде признат. “В него има неизпипани неща като изискването палатките да са най-малко на 100 м от брега, което при нас е съвсем неизпълнимо. Но въпреки всичко ще се вкара ред и общините ще могат да вземат решение кои зони да отредят за къмпингуване ”, счита Мариян Жечев. Трябва да се трансформират и изискванията за откриване на къмпинги, които в този момент са приравнени с условията за хотел. “Интересът към този вид туризъм пораства в Европа. Бизнесът е еластичен, ще откри решение, стига да има правила и те да не са по този начин непостижими – за 50 дни сезон да плащаш убийствени такси за смяна на статута на горска територия, каквито са множеството подобаващи зони ”, твърди кметът на Шабла. В предишното къмпингите в общината са приютявали по 6000-7000 души на ден всяко лято. След като бяха приватизирани и разкулачени, в този момент останаха да работят единствено два – един на Крапец и един в Дуранкулак, само че има искане за откриване на трети в Шабла. Ако режимът се промени, ще си върнем славата на къмпинг дестинация, уверен е Жечев. По негово предложение следва общинският съвет да гласоподава декларация до Министерския съвет и Народното събрание с зов най-накрая законово да се разгласи що е то къмпинг в България. Дано страната да чуе общините и локалните хора, с цел да не излезе прав един от барабите във кино лентата на режисьора Светослав Стоянов “Последните черноморски пирати ”, който споделя: “Оттук до такава степен закон няма, а няма и да има, на никой няма да го дадем ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ