Джордж Фридман: Великобритания се завръща в миналото си
" От 1 януари Англия приключи процеса на овакантяване на Европейския съюз. Европейски Съюз подсигурява, че всички тежки последствия ще преследват британците.
Разбира се, ще има стопански последствия за Англия, само че е мъчно да си представим, че напускането на втората по величина стопанска система в Европа няма да има обилни последствия и за Европа. Най-малкото завършването на заминаването на Англия разрушава мит за Европейския съюз. Името „ Европейски съюз “ стана синоним на „ Европа “. Това в никакъв случай не е било същинска равностойност, защото е имало европейски страни, изключени и незаинтересовани от участие като Швейцария и Норвегия, които са избрали връзки на нечленуващи страни. Но с Англия извън, чувството, че Европейски Съюз приказва за Европа, изчезна. Англия е основополагаща част от Европа, един от освободителите на Европа през Втората международна война и, започвайки с римското настъпление в Англия, зложелател и избавител на Европа. Англия беше определяща мощ в Европа и в този момент напусна Европейския съюз. Това ще насочи предизвикателство към блока по доста способи, първият от които е, че Европейски Съюз към този момент не е взаимозаменяем с Европа. Сега има друга Европа: Англия ".
Така стартира текст на световноизвестният политолог Джордж Фридман, оповестен в „ Геополитикал фючърс ” и представен от " Фокус ". Ето какво гласи още той:
![Фридман: Социалното разграничаване може да докара до икономическо крушение]( "Фридман: Социалното разграничаване може да докара до икономическо крушение")
Фридман: Социалното разграничаване може да докара до икономическо крушение
Икономистът Джордж Фридман разгласява текст за Съединени американски щати и ковид в „ Геополитикал фючърс “, като междувременно ...
" След референдума имаше два въпроса. Първият беше дали английските съперници на Брекзит биха могли да трансформират резултата от референдума. Вторият беше дали Европейски Съюз може, без да наподобява прекомерно отстъпчив с останалата част от Европейския съюз. Понякога тези две сили наподобява работеха дружно, с цел да блокират Брекзит. В последна сметка те се провалиха, макар че Брюксел евентуално ще продължи да се стреми да постанова болежка, до момента в който британците не спрат да купуват коли „ Мерцедес ” в интерес на „ Лексус ”. В този миг централната мощ на Европа, Германия, ще постави завършек на наказателните ограничения и Европейски Съюз ще продължи напред.
Истинският въпрос в този момент е Англия, която дефинира своето място в света. Странно е. В момента в Европа има малко война и от военните сили европейците не се опасяват доста. Това е странна обстановка. Между 1945 и 1991 година Англия беше изправена пред руската опасност. Между 1914 до 1945 година Англия се сблъска с немската опасност, като в това време имаше и помирение. Сега каква опасност има, е в отдалеченв и научен проект. Англия остава член на НАТО, а пактът в действителност не е европейско образувание, въпреки множеството от членовете да са европейци. Съединените щати дават евентуалната военна мощност на НАТО, а Англия е една от дребното европейски страни, притежаващи забележителна военна мощ и даже световен обсег, в основата на НАТО.
Съединени американски щати бяха съдружници във война с Англия през Първата и Втората международна война, Студената война, Пустинна стихия, Ирак и Афганистан. Някои от тези войни може да не са били мъдри, само че те са закрепили връзките сред военните. За континенталните европейски страни, разрушени от международните войни и ужасени от студената война, главният въпрос е фокусът върху стопанската система и избягването на спорове. Англия е оттатък Ламанша, изправена пред район, който исторически я е въвличал в спорове, само че в продължение на хилядолетие не е съумял да нахлуе във Англия. Историята на Англия се образува от нуждата от интервенция в Европа заради нейната фрагментация. Това, което е немислимо за Европа, е историческа действителност за Англия.
Проблемът на Англия е, че тя не може сама да управлява еволюцията на Европа. През Втората международна война Съединените щати лишават Англия от империята и лимитират както силата й, по този начин и обсега. Британците се възмущават от следвоенната политика на Съединени американски щати, само че те живеят с нея, Англия е занаятчия на живота с неизбежното. Тя се приведе в сходство със Съединените щати и като цяло се получи добре. По време на Фолклендската война сателитните изображения на Съединени американски щати, дадени на Англия, разрешиха бърза победа. В последните войни американците и британците се биеха дружно с лекост, на каквато нито една от двете не се радваше с други страни. От военни до разследващи интервенции двете страни бяха толкоз тясно свързани, колкото суверенните страни могат да си разрешат. Независимо какъв брой надменни са Съединени американски щати към империята, двете страни са водили един век войни дружно против германците и макар търканията с французите или други съдружници. Наскоро британците изпратиха самолетоносач в западната част на Тихия океан в поддръжка на американските интервенции.
![Brexit, Китай, Турция и гибелта на Сюлеймани разклащат геополитическия баланс]( "Brexit, Китай, Турция и гибелта на Сюлеймани разклащат геополитическия баланс")
Brexit, Китай, Турция и гибелта на Сюлеймани разклащат геополитическия баланс
Има моменти, когато целият свят като че ли се разпада, като че ли самият Армагедон се е стоварил върху нас. Общественото внимание е склонно да се...
Съюзът на британците и американците се задълбочава. Заедно те образуват част от Петте очи, група от пет страни - останалите са Австралия, Канада и Нова Зеландия - ангажирани да споделят разследващи данни. Военното съдействие е скъпо, само че не е извънредно. Готовността на тези пет страни да видят разследващите данни, събрани от която и да е от тях, е изключителна. Това също следва военно съдействие. Канадците се редуват с американците в командването на Северноамериканското командване на аерокосмическата защита. Австралийците оперират в същия район като Китай. Новозеландците с минимална мощ и доста повече нерешителност споделят разузнаването. Но и петте страни са воювали в международните войни и други спорове.
Когато задаваме въпроса къде е Англия, се появяват следните отговори. Първо, търговията е значима, само че пазарите в Северна Америка са толкоз огромни, колкото Европейски Съюз. Второ, Европа е мощно непредсказуема и постоянно нестабилна, до момента в който наличието на Англия в НАТО я държи в Европа паралелно със Съединени американски щати и затова с тежест. И най-после, Петте очи, потомци на Англия, които са се развили за тяхно лично задоволство, концентрира тези народи върху нещо, което постоянно е по-важно от всичко: войната и нейното попречване посредством разузнаване.
Ирландските, шотландските и уелските противоречиви въпроси евентуално ще бъдат сдържани, само че към този момент посрамвам този мотив. Англия към този момент не е държател на световна империя. Тя не може да живее с Европа, само че би трябвало да се приведе в сходство с другите. „ Петте очи “ като разследващо и военно групиране към този момент е налице и не е належащо да се договаря. Съюзът е задоволително халтав, че никой не е задължен да прави повече от шерване на разузнаване. Той също е привързан с историята. И тези пет страни могат да бъдат мощ, с която би трябвало да се съобразяваме, както и към този момент споделен и елементарно отворен пазар. И всяка нация има интерес към това.
Човек в никакъв случай не би трябвало да бъде прекомерно въодушевен. Триенето е природа на звяра. Но този съюз към този момент съществува и разширението му върху стопанската система (с доста съглашения за свободна търговия, които към този момент са налице) е разумната последваща стъпка. "
Разбира се, ще има стопански последствия за Англия, само че е мъчно да си представим, че напускането на втората по величина стопанска система в Европа няма да има обилни последствия и за Европа. Най-малкото завършването на заминаването на Англия разрушава мит за Европейския съюз. Името „ Европейски съюз “ стана синоним на „ Европа “. Това в никакъв случай не е било същинска равностойност, защото е имало европейски страни, изключени и незаинтересовани от участие като Швейцария и Норвегия, които са избрали връзки на нечленуващи страни. Но с Англия извън, чувството, че Европейски Съюз приказва за Европа, изчезна. Англия е основополагаща част от Европа, един от освободителите на Европа през Втората международна война и, започвайки с римското настъпление в Англия, зложелател и избавител на Европа. Англия беше определяща мощ в Европа и в този момент напусна Европейския съюз. Това ще насочи предизвикателство към блока по доста способи, първият от които е, че Европейски Съюз към този момент не е взаимозаменяем с Европа. Сега има друга Европа: Англия ".
Така стартира текст на световноизвестният политолог Джордж Фридман, оповестен в „ Геополитикал фючърс ” и представен от " Фокус ". Ето какво гласи още той:
Икономистът Джордж Фридман разгласява текст за Съединени американски щати и ковид в „ Геополитикал фючърс “, като междувременно ...
" След референдума имаше два въпроса. Първият беше дали английските съперници на Брекзит биха могли да трансформират резултата от референдума. Вторият беше дали Европейски Съюз може, без да наподобява прекомерно отстъпчив с останалата част от Европейския съюз. Понякога тези две сили наподобява работеха дружно, с цел да блокират Брекзит. В последна сметка те се провалиха, макар че Брюксел евентуално ще продължи да се стреми да постанова болежка, до момента в който британците не спрат да купуват коли „ Мерцедес ” в интерес на „ Лексус ”. В този миг централната мощ на Европа, Германия, ще постави завършек на наказателните ограничения и Европейски Съюз ще продължи напред.
Истинският въпрос в този момент е Англия, която дефинира своето място в света. Странно е. В момента в Европа има малко война и от военните сили европейците не се опасяват доста. Това е странна обстановка. Между 1945 и 1991 година Англия беше изправена пред руската опасност. Между 1914 до 1945 година Англия се сблъска с немската опасност, като в това време имаше и помирение. Сега каква опасност има, е в отдалеченв и научен проект. Англия остава член на НАТО, а пактът в действителност не е европейско образувание, въпреки множеството от членовете да са европейци. Съединените щати дават евентуалната военна мощност на НАТО, а Англия е една от дребното европейски страни, притежаващи забележителна военна мощ и даже световен обсег, в основата на НАТО.
Съединени американски щати бяха съдружници във война с Англия през Първата и Втората международна война, Студената война, Пустинна стихия, Ирак и Афганистан. Някои от тези войни може да не са били мъдри, само че те са закрепили връзките сред военните. За континенталните европейски страни, разрушени от международните войни и ужасени от студената война, главният въпрос е фокусът върху стопанската система и избягването на спорове. Англия е оттатък Ламанша, изправена пред район, който исторически я е въвличал в спорове, само че в продължение на хилядолетие не е съумял да нахлуе във Англия. Историята на Англия се образува от нуждата от интервенция в Европа заради нейната фрагментация. Това, което е немислимо за Европа, е историческа действителност за Англия.
Проблемът на Англия е, че тя не може сама да управлява еволюцията на Европа. През Втората международна война Съединените щати лишават Англия от империята и лимитират както силата й, по този начин и обсега. Британците се възмущават от следвоенната политика на Съединени американски щати, само че те живеят с нея, Англия е занаятчия на живота с неизбежното. Тя се приведе в сходство със Съединените щати и като цяло се получи добре. По време на Фолклендската война сателитните изображения на Съединени американски щати, дадени на Англия, разрешиха бърза победа. В последните войни американците и британците се биеха дружно с лекост, на каквато нито една от двете не се радваше с други страни. От военни до разследващи интервенции двете страни бяха толкоз тясно свързани, колкото суверенните страни могат да си разрешат. Независимо какъв брой надменни са Съединени американски щати към империята, двете страни са водили един век войни дружно против германците и макар търканията с французите или други съдружници. Наскоро британците изпратиха самолетоносач в западната част на Тихия океан в поддръжка на американските интервенции.
Има моменти, когато целият свят като че ли се разпада, като че ли самият Армагедон се е стоварил върху нас. Общественото внимание е склонно да се...
Съюзът на британците и американците се задълбочава. Заедно те образуват част от Петте очи, група от пет страни - останалите са Австралия, Канада и Нова Зеландия - ангажирани да споделят разследващи данни. Военното съдействие е скъпо, само че не е извънредно. Готовността на тези пет страни да видят разследващите данни, събрани от която и да е от тях, е изключителна. Това също следва военно съдействие. Канадците се редуват с американците в командването на Северноамериканското командване на аерокосмическата защита. Австралийците оперират в същия район като Китай. Новозеландците с минимална мощ и доста повече нерешителност споделят разузнаването. Но и петте страни са воювали в международните войни и други спорове.
Когато задаваме въпроса къде е Англия, се появяват следните отговори. Първо, търговията е значима, само че пазарите в Северна Америка са толкоз огромни, колкото Европейски Съюз. Второ, Европа е мощно непредсказуема и постоянно нестабилна, до момента в който наличието на Англия в НАТО я държи в Европа паралелно със Съединени американски щати и затова с тежест. И най-после, Петте очи, потомци на Англия, които са се развили за тяхно лично задоволство, концентрира тези народи върху нещо, което постоянно е по-важно от всичко: войната и нейното попречване посредством разузнаване.
Ирландските, шотландските и уелските противоречиви въпроси евентуално ще бъдат сдържани, само че към този момент посрамвам този мотив. Англия към този момент не е държател на световна империя. Тя не може да живее с Европа, само че би трябвало да се приведе в сходство с другите. „ Петте очи “ като разследващо и военно групиране към този момент е налице и не е належащо да се договаря. Съюзът е задоволително халтав, че никой не е задължен да прави повече от шерване на разузнаване. Той също е привързан с историята. И тези пет страни могат да бъдат мощ, с която би трябвало да се съобразяваме, както и към този момент споделен и елементарно отворен пазар. И всяка нация има интерес към това.
Човек в никакъв случай не би трябвало да бъде прекомерно въодушевен. Триенето е природа на звяра. Но този съюз към този момент съществува и разширението му върху стопанската система (с доста съглашения за свободна търговия, които към този момент са налице) е разумната последваща стъпка. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ