От 1 януари НЗОК не заплаща изследването за имуносупресивната терапия при белодробно трансплантираните
" От 1 януари НЗОК не заплаща проучването за равнищата на имуносупресивната терапия при белодробно трансплантираните пациенти ", сподели за БНР доктор Георги Хинков, шеф поделение белодробни трансплантации в Клиниката по пулмология и фтизиатрия към ВМА София.
По думите му проучването, които е витално значимо за това по какъв начин ще се ползва лечението, ще се заплати единствено в случай че, пациентът се хоспитализира - която пътека, съответно за белодробните болести е постоянно недофинасирана, разясни още доктор Хинков.
Има проблем и със средствата за следенето на трансплантираните. Няма сума, която да покрива тези средства, които една болница влага в тяхното следене. Ние сме пресметнали, че сумата за следене на един пациент, който пристигна за надзорен обзор, било белодробно трансплантиран е към 1000 лева Държавата не заплаща безусловно нищо. И болничното заведение го заплаща за нейна сметка. Ние сме принудени да хоспитализираме тези пациенти, които въобще нямат потребност от това, с цел да можем да получим някаква сума от НЗОК. Само тогава се получават средства по клиничната пътека.
Разходите за подготовка на болен, на който му следва трансплантация, са по наши калкулации 3000 лева Най-скъпата пътека в белодробните заболявания е 1200 лева Преценете какъв тласък има болничното заведение да прави всичко това... ", съобщи още доктор Хинков.
По думите му ръководещите би трябвало да видят какви средства се заделят за трансплантационна дейноств другите страни, с цел да преценяват по какъв начин да работят.
" В прилежаща Гърция всичко в болничното заведение, без значение дали е частна или държавна, се покрива от страната и лекарите не са принудени да вършат еквилибристики, както у нас.
Не мисля, че трансплантационната активност в този момент ще тръгне у нас, не съм оптимист по този сложен въпрос ", уточни още доктор Хинков.
Според пулмологът трансплантационната активност у нас би се задвижила, в случай че Изпълнителната организация по трансплантации още веднъж стане обособен орган и се отдели от мегаагенцията по Медицински контрол.
" Защото тази активност би трябвало да бъде предпочитана. Ако желаеме да имаме трансплантации, ние би трябвало да имаме обособена организация, която би трябвало да знае какво значи трансплантация, какво значи да се подберат донори, да се подтикват координатори да работят в тази посока, би трябвало да се дефинира какъв брой коства всяка една трансплантация - белодробна, сърдечна, бъбречна, и да има прецизен надзор върху центровете за трансплантация.
И отново наблягам - с цел да има трансплантации, би трябвало да има финаснсиране. И би трябвало да има и мозъци - у нас ги има, само че те не са подтиквани с цел да правят и тази активност. Защото нашите лекари я извършават наред с останалите си отговорности, като заплащането не е отделено за екипа. Ако за една транплантация се дават 85 хиляди лв., от тази сума 25 на 100 е за възнаграждение. Ако обаче болничното заведение надвиши тази сума при интервенцията, тя към този момент е на загуба... ", посочи още доктор Хинков.
Преди дни в Народното събрание се организира полемика на тематика - " Проблемите и провокациите пред трансплантациите в България и опциите за тяхното превъзмогване ", като на срещата участваха депутати, лекари, представители на съсловни и пациентски организации.
Д-р Георги Хинков е експерт пулмолог в София с над 30 години опит и емфатичен интерес в диагностиката и лечението на ХОББ, бронхиална астма, белодробен карцином, идиоптична белодробна фиброза. От 1996 година до 2001 година доктор Хинков е съветник по белодробни заболявания и бронхоскопия към Клиника Торакс София. От 2001 година до 2010 година е ординатор в Клиника по Вътрешни заболявания, а от 2010 година до 2019 година е Началник поделение по белодробни заболявания и Началник Клиника по вътрешни заболявания към Университетска болница Лозенец София. От 2019 година досега е Началник поделение белодробни трансплантации в Клиника по пулмология и фтизиатрия към ВМА София.
По думите му проучването, които е витално значимо за това по какъв начин ще се ползва лечението, ще се заплати единствено в случай че, пациентът се хоспитализира - която пътека, съответно за белодробните болести е постоянно недофинасирана, разясни още доктор Хинков.
Има проблем и със средствата за следенето на трансплантираните. Няма сума, която да покрива тези средства, които една болница влага в тяхното следене. Ние сме пресметнали, че сумата за следене на един пациент, който пристигна за надзорен обзор, било белодробно трансплантиран е към 1000 лева Държавата не заплаща безусловно нищо. И болничното заведение го заплаща за нейна сметка. Ние сме принудени да хоспитализираме тези пациенти, които въобще нямат потребност от това, с цел да можем да получим някаква сума от НЗОК. Само тогава се получават средства по клиничната пътека.
Разходите за подготовка на болен, на който му следва трансплантация, са по наши калкулации 3000 лева Най-скъпата пътека в белодробните заболявания е 1200 лева Преценете какъв тласък има болничното заведение да прави всичко това... ", съобщи още доктор Хинков.
По думите му ръководещите би трябвало да видят какви средства се заделят за трансплантационна дейноств другите страни, с цел да преценяват по какъв начин да работят.
" В прилежаща Гърция всичко в болничното заведение, без значение дали е частна или държавна, се покрива от страната и лекарите не са принудени да вършат еквилибристики, както у нас.
Не мисля, че трансплантационната активност в този момент ще тръгне у нас, не съм оптимист по този сложен въпрос ", уточни още доктор Хинков.
Според пулмологът трансплантационната активност у нас би се задвижила, в случай че Изпълнителната организация по трансплантации още веднъж стане обособен орган и се отдели от мегаагенцията по Медицински контрол.
" Защото тази активност би трябвало да бъде предпочитана. Ако желаеме да имаме трансплантации, ние би трябвало да имаме обособена организация, която би трябвало да знае какво значи трансплантация, какво значи да се подберат донори, да се подтикват координатори да работят в тази посока, би трябвало да се дефинира какъв брой коства всяка една трансплантация - белодробна, сърдечна, бъбречна, и да има прецизен надзор върху центровете за трансплантация.
И отново наблягам - с цел да има трансплантации, би трябвало да има финаснсиране. И би трябвало да има и мозъци - у нас ги има, само че те не са подтиквани с цел да правят и тази активност. Защото нашите лекари я извършават наред с останалите си отговорности, като заплащането не е отделено за екипа. Ако за една транплантация се дават 85 хиляди лв., от тази сума 25 на 100 е за възнаграждение. Ако обаче болничното заведение надвиши тази сума при интервенцията, тя към този момент е на загуба... ", посочи още доктор Хинков.
Преди дни в Народното събрание се организира полемика на тематика - " Проблемите и провокациите пред трансплантациите в България и опциите за тяхното превъзмогване ", като на срещата участваха депутати, лекари, представители на съсловни и пациентски организации.
Д-р Георги Хинков е експерт пулмолог в София с над 30 години опит и емфатичен интерес в диагностиката и лечението на ХОББ, бронхиална астма, белодробен карцином, идиоптична белодробна фиброза. От 1996 година до 2001 година доктор Хинков е съветник по белодробни заболявания и бронхоскопия към Клиника Торакс София. От 2001 година до 2010 година е ординатор в Клиника по Вътрешни заболявания, а от 2010 година до 2019 година е Началник поделение по белодробни заболявания и Началник Клиника по вътрешни заболявания към Университетска болница Лозенец София. От 2019 година досега е Началник поделение белодробни трансплантации в Клиника по пулмология и фтизиатрия към ВМА София.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ