КНСБ към властта: Не пипайте минималната заплата, за нас е ч...
От 1 януари минималната заплата би трябвало да бъде 1213 лв. или 620 евро и 20 цента. Тепърва обаче депутатите ще разискват бюджета в Народното събрание, а дебатите се чакат да бъдат тежки.
" Минималната заплата за нас е алена линия и в случай че някой реши, че ще икономисва разноски в бюджета от нея, ще се сблъска с нас. Последни сме в Европейски Съюз. Минималната заплата се отдалечава от заплатата за прехрана. Когато двете величини се изравнят, работещи небогати няма да има ", сподели пред БНР Любослав Костов, основен икономист на КНСБ.
Костов подсети, че Законът за обществените финанси изисква бюджетът за идната година да влезе в Народното събрание до края на месеца.
" А ние нямаме даже данъчните промени, които се разискват към месец по-рано. Това ме навежда на мисълта, че бюджетът ще бъде доста комплициран. При настоящото законодателство, без да вършим някакви политики, а единствено да сложим това, което е по закон тази година за идната, дефицитът става към 8%. Трябва да се види кое ни е приоритет. За всички е ясно, че ще има малко по-строга фискална консолидация. Прогнозираният недостиг е 18 милиарда лв., базирайки се на настоящия Брутният вътрешен продукт ", изясни той.
Как може да бъде обран недостига?
" Може да се увеличи оптималният застрахователен приход, да се вкара еднократен налог върху свръхпечалбите в няколко бранша – приказвам съответно за банките и за хазарта – има европейски правилник, на който може да се позовем. Голяма част от този недостиг е и поради изкуствено надутата финансова стратегия ", сподели Костов.
Той счита, че от тази стратегия може да се покрие част от недостига.
" Трябва да се види и дали по този начин ще продължава политиката по приходите. С по-малко пари можеше да се направи доста по-добра политика по приходите ".
Любослав Костов обаче уточни, че остава оптимист.
" 7-8 милиарда от тези 18 са три %. За останалите 10 с комплекс от ограничения може да се откри някаква формула, която да е уравновесена. Обществото е узряло за спор за данъчно-осигурителната система и за това кой понася тежестта на рецесията. В момента през вторичното облагане хората с ниски и междинни приходи, които са гръбнакът на стопанската система, изнасят огромна част от приходоизточниците в бюджета. Тук става въпрос за това всички публични групи да са еднообразно солидарни като съответствие към приходите ", изясни Костов.
" Минималната заплата за нас е алена линия и в случай че някой реши, че ще икономисва разноски в бюджета от нея, ще се сблъска с нас. Последни сме в Европейски Съюз. Минималната заплата се отдалечава от заплатата за прехрана. Когато двете величини се изравнят, работещи небогати няма да има ", сподели пред БНР Любослав Костов, основен икономист на КНСБ.
Костов подсети, че Законът за обществените финанси изисква бюджетът за идната година да влезе в Народното събрание до края на месеца.
" А ние нямаме даже данъчните промени, които се разискват към месец по-рано. Това ме навежда на мисълта, че бюджетът ще бъде доста комплициран. При настоящото законодателство, без да вършим някакви политики, а единствено да сложим това, което е по закон тази година за идната, дефицитът става към 8%. Трябва да се види кое ни е приоритет. За всички е ясно, че ще има малко по-строга фискална консолидация. Прогнозираният недостиг е 18 милиарда лв., базирайки се на настоящия Брутният вътрешен продукт ", изясни той.
Как може да бъде обран недостига?
" Може да се увеличи оптималният застрахователен приход, да се вкара еднократен налог върху свръхпечалбите в няколко бранша – приказвам съответно за банките и за хазарта – има европейски правилник, на който може да се позовем. Голяма част от този недостиг е и поради изкуствено надутата финансова стратегия ", сподели Костов.
Той счита, че от тази стратегия може да се покрие част от недостига.
" Трябва да се види и дали по този начин ще продължава политиката по приходите. С по-малко пари можеше да се направи доста по-добра политика по приходите ".
Любослав Костов обаче уточни, че остава оптимист.
" 7-8 милиарда от тези 18 са три %. За останалите 10 с комплекс от ограничения може да се откри някаква формула, която да е уравновесена. Обществото е узряло за спор за данъчно-осигурителната система и за това кой понася тежестта на рецесията. В момента през вторичното облагане хората с ниски и междинни приходи, които са гръбнакът на стопанската система, изнасят огромна част от приходоизточниците в бюджета. Тук става въпрос за това всички публични групи да са еднообразно солидарни като съответствие към приходите ", изясни Костов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ