От 1 януари косоварите ще могат да влизат в Шенгенската

От 1 януари косоварите ще могат да влизат в Шенгенската зона без виза, само че публично не и да работят. Много от тях обаче ще търсят работа, което поражда опасения за още по-голям дефицит на работна ръка вкъщи, написа Balkaninsight.

На прозореца на дребен бар в град Гжилан в Източно Косово на лист А4 е написано " Наемаме чиновници ". Той стои там от седмици.

" Изглежда, че няма интерес ", споделя 23-годишният сервитьор. " Младите хора мислят за нещо друго ".

Сервитьорът, който приказва при изискване за анонимност, споделя, че доста от хората, които познава, са напуснали Косово през последната година.

" Мога да преброя 10 другари, които пристигнаха тук, с цел да се сбогуват с мен ", сподели той.

Лошо платени и неосигурени, доста младежи в най-младата страна в Европа гледат към 1 януари, когато косоварите ще могат да влизат в Шенгенска зона без виза и да прекарват там до 90 дни през всеки 180-дневен интервал.

Преди април, когато Европейският парламент гласоподава за унищожаване на визовия режим с Косово, страната беше единствена на Западните Балкани без безвизово пътешестване.

Новите правила не разрешават работа, само че това няма да попречи на някои да се свържат с родственици, които към този момент са в Западна Европа, и да опитат шанса си на пазара на труда.

Сервитьорът в Гжилан/Гниляне сподели, че има чичо в Германия и другари на други места; той се надява, че когато опашките за визи в Прищина намалеят с началото на годината, ще му е по-лесно да си обезпечи изявление за позволение за работа, откакто се бори да получи едно от лимитираните места в немското посолство.

" Идеята е да търсим по-добър живот отвън Косово ", споделя той. " Не че животът в Косово е сложен, само че пазарът на труда е доста спорен. Работодателите са доста взискателни към чиновниците, а заплатите са прекомерно ниски ", добавя той.

Косово извърши всички условия за безвизово пътешестване в Шенгенското пространство до 2018 година, само че утвърждението беше спряно от страни като Франция и Нидерландия, които се притесняваха от нова миграционна вълна, както и от петте страни от 27-членния блок, които не признават Косово за без значение.

Според данни на Европейската комисия сред 2018 година и 2021 година жителите на Косово са подали 268 846 заявки за визи до 26-те членки на Шенгенското пространство [23 страни от Европейски Съюз плюс Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, които не са членки на ЕС], от които са били утвърдени единствено 20 040.

В отчет от октомври 2022 година на основания в Косово мозъчен концерн Balkan Research Policy Group се пресмята, че всяко заявление е коствало на заявителя приблизително 165 евро, което значи, че косовските жители са похарчили над 44 млн. евро за заявки за визи сред 2018 и 2021 година

Имайки поради опцията косоварите да подценен разпоредбите, когато става въпрос за непостъпване на работа, министър-председателят Албин Курти започва акция за повишение на публичната информираност, в която приканва хората да бъдат " деликатни ".

" Трябва да имате паспорт, можете да пътувате единствено за 90 дни в границите на 180 дни, би трябвало да имате доказателство за задачата на пътуването и да разполагате с задоволително финансови средства и билет за връщане ", сподели той.

Нора Хасани, изпълнителен шеф на Косовско-германската комерсиална камара, съобщи, че предприятията в Косово към този момент са изправени пред рецесия с работната мощ, защото доста страни от Европейски Съюз от години издават визи на косовари за избрани специалности.

" Либерализирането на визовия режим не значи, че от 1 януари Косово ще се изпразни и ще останем без служащи ", съобщи Хасани пред основания в Прищина ефирен канал Dukagjini.

" В Косово сме имали непрекъсната миграция и е имало разнообразни благоприятни условия за тези, които са търсили друг път отвън Косово ".

Но Юсуф Аземи, ръководител на Съюза на работещите в частния бранш на Косово, не е толкоз сигурен.

" Още преди пет години предупреждавахме, че ще пристигна моментът, в който ще се отвори опция за служащите от частния бранш и те ще изоставен ", споделя Аземи пред BIRN.

" Поканихме косовските институции, държавното управление и заинтригуваните страни да седнат дружно и да основат план за облекчение на обстановката. Това не се случи ".

Аземи цитира прогнози, съгласно които през 2024 година сред 140 000 и 150 000 служащи в Косово може да изоставен работните си места. Населението на Косово наброява към 1,76 милиона души.

" Никога не сме успявали да създадем минимални условия на труд, с цел да имаме право да им кажем " Спрете, направихме всичко допустимо за вас ", сподели той. " Не сме създали нищо за тях ".

Ако има една причина, заради която доста косовари желаят да изоставен страната, това е отношението на работодателите към чиновниците им и неуспехът на идващите държавни управления да ги накарат да се преценяват с тях.

Двадесет и две годишният Ардиан от Прищина споделя, че неналичието на здравна осигуровка в работата му като строителен служащ е главната причина да търси друго място.

" Мисля, че в Германия, Словения или където и да си намерим работа, ще има повече благоприятни условия и ние като служащи ще бъдем по-уважавани ", сподели той.

Заплатите също са ниски.

Съгласно настоящото законодателство минималната заплата в Косово е 130 евро на месец за лица под 35 години и 170 евро за хора сред 35 и 65 години.

През юли тази година законодателите утвърдиха повишение на минималната заплата на 264 евро без значение от възрастта, само че смяната към момента не е влезнала в действие, откакто опозиционният Алианс за бъдещето на Косово подаде тъжба в Конституционния съд, който към момента не се е произнесъл.

" За страдание, всичко това е в ущърб на служащите и компаниите ", сподели Аземи. " Много компании би трябвало да затворят заради липса на служащи, само че също и поради неналичието на квалифицирани служащи ".

" Всички браншове са в заплаха, само че най-засегнати ще бъдат строителството, ресторантьорството и осведомителните технологии. Това са браншове, които изискват професионализъм, а той ни липсва. Строителството ще бъде най-засегнато ".

Хасани обаче съобщи, че виновността е в косовската просветителна система, която съгласно нея " не дава това, което бизнесът изисква ".

" Причината за дефицита на работна ръка в Косово е по-скоро обвързвана с неналичието на подготовка на работната мощ ".

Аземи твърди, че няма гаранция, че по-доброто обучение и образование ще задържат хората в Косово.

" Но множеството работодатели заслужават да са в това състояние, тъй като не са оценили работната мощ, с която са разполагали в предходните години ", сподели той. " Повечето от тях възприеха метода " Остани, в случай че искаш, напусни, в случай че искаш ". Сега нещата са се трансформирали "./БГНЕС