Нов вид лихви, но без промяна на таксите за банкомат
От 1 януари банковият бранш у нас навлезе в една от най-съществените си трансформации от въвеждането на валутния ръб насам. Приемането на еврото не се изчерпва с механично превалутиране на салда и такси. То води и до по-сериозни промени в банкирането като цяло.
Таксите - без промени към този момент
Засега всички банки заявяват, че размерът на таксите се резервира, като те просто се показват в евро. Според Закона за въвеждане на еврото обаче финансовите институции са задължени да не трансформират удръжките и изискванията по продуктите си все още на прекосяване от левове в евро. След това на пазарен принцип те могат и да се усилват.
„ Марица “ направи инспекция при най-масовата услуга - изтегляне от банкомат. Добрата вест е, че цените не са изменени, а просто са превалутирани в евро. Объркването идва оттова, че таксата от дълго време има два съставния елемент - или закрепена плюс % от изтеглената сума, или пък % от сумата, само че най-малко някаква сума.
В ОББ да вземем за пример удръжката в левове е била 0.20 лева плюс 0.1% от сумата. След въвеждане на еврото таксата е станала 0.10 евро плюс 0.1%. Или да вземем за пример - при изтегляне на 400 лв. таксата е 0.60 лв. (20 ст. плюс 40 ст). При изтегляне на 200 евро таксата е 10 евроцента плюс 20 евроцента, или общо 30 евроцента, което се равнява на 0.59 лв.. Сравнението е направено с 200 евро, макар че 400 лв. се равняват на 204 евро (но от банкомат може да се дръпне единствено кръглата сума от 200 евро - б.а.).
За картодържателите на Пощенска пък тегленето от банкомат на банката продължава да бъде гратис, само че от АТМ на друга банка е 0.20% от сумата, само че най-малко 0.80 евро.
Ипотечни заеми
Анализът на обстановката с ипотечните заеми от началото на годината е явен: равномерен преход без ценови потрес за клиентите, само че със забележителна смяна в структурата и философията на продуктите, разясняват от " Моите пари ".
Съществуващите ипотечни заеми се превалутират автоматизирано по формалния курс 1,95583 лева за евро. Максималните суми по някои ипотечни артикули към този момент се дефинират непосредствено в евро, а не просто превалутиране на досегашните стойности. В допълнение към това банките категорично акцентират, че крайният лихвен % за клиента се резервира все още на конверсията. Това е основен детайл от тактиката за отбягване на напрежение и подозрения за прикрито оскъпяване.
Има обаче смяна при лихвите, която се показва в нови формули, които се ползват. Размерът не е изменен. Там, където главният лихвен % (ОЛП) беше в основата на образуването на лихвите, към този момент се замества с EURIBOR. Петте най-големи банки към този момент започнаха стъпки към смяна на бенчмарка за лихвите по заемите им, проучват финансовите консултанти.
На процедура с тези промени ипотечните заеми след 2026 година стават по-разбираеми, само че и по-чувствителни към европейската парична политика. Валутният риск за семействата изчезва, само че на негово място идва директната взаимозависимост от придвижването на EURIBOR.
Например до края на предходната година банките образуваха лихвите по заеми въз основа на цената на привлечения запас в банковата система (средната рента по срочни депозити в левове), а след 1 януари този референтен лихвен % (РЛП) към този момент не съществува, т.е. банките ще би трябвало да дефинират нова методика за установяване на лихвите.
Към момента петте най-големи банки, който държат близо 77% от общите активи, са избрали новия РЛП да бъде междинната рента на Българска народна банка по срочни депозити в евро, която е малко по-висока от левовата, само че не се чака да набъбнат лихвите в кратковременен и средносрочен проект. Причината банките да задържат ниски лихви е и събитието, че от новата година те към този момент не са длъжни да поддържат наложителни минимални запаси по сметка в Българска народна банка (12% от депозитната база), а 1% по сметка в ЕЦБ. Това голямо освобождение на запас ще ги направи ликвидни (към края на ноември този запас е към 12 милиарда лева.) и е напълно разумно те да желаят да пласират забележителна част от него под формата на заеми, показват от " Моите пари ".
Какво да чакаме при депозитите
Преминаването към еврото води и до по-тихи, само че показателни промени при спестовните артикули. Те не са свързани с внезапни условия или регулаторни условия, а с последователно адаптиране на банките към средата на Еврозоната и упованията за по-ниска рентабилност в дълготраен проект
Промените при депозитите се показват главно в намаляване на лихвените проценти, изключително при по-дългите периоди.
Новите условия все по-често се дефинират непосредствено в евро, а не като превалутирани левови параметри. Съществуващите депозити се обръщат по закрепения курс 1,95583 лева за евро, като контрактуваните лихви все още на превалутирането се резервират.
В резултат депозитите след 2026 година все по-ясно се утвърждават като инструмент за сигурност и ликвидност, а не за търсене на висока рентабилност. Разликите сред обособените условия остават, само че са доста по-ограничени, което прави деликатното съпоставяне още по-важно за спестителите.
Добрият остарял пряк дебит изчезна
Почти неусетно за необятната аудитория, само че показателно за тактиката на банките от 2026 година директният дебит изчезна като услуга. Премахването на услугата се вижда освен при най-големите банки на българския пазар, само че и измежду по-малките такива. Това обаче не значи, че ще останете с неизплатени сметки за комунални услуги. Просто банките минават към нова платежна система SEPA.
Край на заемите в левове - без изключения
Първата и най-ясно обрисувана наклонност е цялостното излизане от кредитирането в левове. Това беше известно още от момента, когато стана ясно, че България ще се причисли към еврозоната. Така и се случи. От началото на 2026 година всички банки прекратиха предлагането на нови артикули в BGN.
Таксите - без промени към този момент
Засега всички банки заявяват, че размерът на таксите се резервира, като те просто се показват в евро. Според Закона за въвеждане на еврото обаче финансовите институции са задължени да не трансформират удръжките и изискванията по продуктите си все още на прекосяване от левове в евро. След това на пазарен принцип те могат и да се усилват.
„ Марица “ направи инспекция при най-масовата услуга - изтегляне от банкомат. Добрата вест е, че цените не са изменени, а просто са превалутирани в евро. Объркването идва оттова, че таксата от дълго време има два съставния елемент - или закрепена плюс % от изтеглената сума, или пък % от сумата, само че най-малко някаква сума.
В ОББ да вземем за пример удръжката в левове е била 0.20 лева плюс 0.1% от сумата. След въвеждане на еврото таксата е станала 0.10 евро плюс 0.1%. Или да вземем за пример - при изтегляне на 400 лв. таксата е 0.60 лв. (20 ст. плюс 40 ст). При изтегляне на 200 евро таксата е 10 евроцента плюс 20 евроцента, или общо 30 евроцента, което се равнява на 0.59 лв.. Сравнението е направено с 200 евро, макар че 400 лв. се равняват на 204 евро (но от банкомат може да се дръпне единствено кръглата сума от 200 евро - б.а.).
За картодържателите на Пощенска пък тегленето от банкомат на банката продължава да бъде гратис, само че от АТМ на друга банка е 0.20% от сумата, само че най-малко 0.80 евро.
Ипотечни заеми
Анализът на обстановката с ипотечните заеми от началото на годината е явен: равномерен преход без ценови потрес за клиентите, само че със забележителна смяна в структурата и философията на продуктите, разясняват от " Моите пари ".
Съществуващите ипотечни заеми се превалутират автоматизирано по формалния курс 1,95583 лева за евро. Максималните суми по някои ипотечни артикули към този момент се дефинират непосредствено в евро, а не просто превалутиране на досегашните стойности. В допълнение към това банките категорично акцентират, че крайният лихвен % за клиента се резервира все още на конверсията. Това е основен детайл от тактиката за отбягване на напрежение и подозрения за прикрито оскъпяване.
Има обаче смяна при лихвите, която се показва в нови формули, които се ползват. Размерът не е изменен. Там, където главният лихвен % (ОЛП) беше в основата на образуването на лихвите, към този момент се замества с EURIBOR. Петте най-големи банки към този момент започнаха стъпки към смяна на бенчмарка за лихвите по заемите им, проучват финансовите консултанти.
На процедура с тези промени ипотечните заеми след 2026 година стават по-разбираеми, само че и по-чувствителни към европейската парична политика. Валутният риск за семействата изчезва, само че на негово място идва директната взаимозависимост от придвижването на EURIBOR.
Например до края на предходната година банките образуваха лихвите по заеми въз основа на цената на привлечения запас в банковата система (средната рента по срочни депозити в левове), а след 1 януари този референтен лихвен % (РЛП) към този момент не съществува, т.е. банките ще би трябвало да дефинират нова методика за установяване на лихвите.
Към момента петте най-големи банки, който държат близо 77% от общите активи, са избрали новия РЛП да бъде междинната рента на Българска народна банка по срочни депозити в евро, която е малко по-висока от левовата, само че не се чака да набъбнат лихвите в кратковременен и средносрочен проект. Причината банките да задържат ниски лихви е и събитието, че от новата година те към този момент не са длъжни да поддържат наложителни минимални запаси по сметка в Българска народна банка (12% от депозитната база), а 1% по сметка в ЕЦБ. Това голямо освобождение на запас ще ги направи ликвидни (към края на ноември този запас е към 12 милиарда лева.) и е напълно разумно те да желаят да пласират забележителна част от него под формата на заеми, показват от " Моите пари ".
Какво да чакаме при депозитите
Преминаването към еврото води и до по-тихи, само че показателни промени при спестовните артикули. Те не са свързани с внезапни условия или регулаторни условия, а с последователно адаптиране на банките към средата на Еврозоната и упованията за по-ниска рентабилност в дълготраен проект
Промените при депозитите се показват главно в намаляване на лихвените проценти, изключително при по-дългите периоди.
Новите условия все по-често се дефинират непосредствено в евро, а не като превалутирани левови параметри. Съществуващите депозити се обръщат по закрепения курс 1,95583 лева за евро, като контрактуваните лихви все още на превалутирането се резервират.
В резултат депозитите след 2026 година все по-ясно се утвърждават като инструмент за сигурност и ликвидност, а не за търсене на висока рентабилност. Разликите сред обособените условия остават, само че са доста по-ограничени, което прави деликатното съпоставяне още по-важно за спестителите.
Добрият остарял пряк дебит изчезна
Почти неусетно за необятната аудитория, само че показателно за тактиката на банките от 2026 година директният дебит изчезна като услуга. Премахването на услугата се вижда освен при най-големите банки на българския пазар, само че и измежду по-малките такива. Това обаче не значи, че ще останете с неизплатени сметки за комунални услуги. Просто банките минават към нова платежна система SEPA.
Край на заемите в левове - без изключения
Първата и най-ясно обрисувана наклонност е цялостното излизане от кредитирането в левове. Това беше известно още от момента, когато стана ясно, че България ще се причисли към еврозоната. Така и се случи. От началото на 2026 година всички банки прекратиха предлагането на нови артикули в BGN.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ