Къде е Пловдив на новата планова карта на България? 4 региона и пренареждане на еврофондовете
От 1 януари 2027 година България се разделя на четири нови района за обмисляне. Столицата София получава изцяло нов, специфичен статут, съвместявайки функционалностите на община и независим район. Какво значи това за останалите огромни градове и по какъв начин ще се пренаредят европейските средства през идващия програмен интервал?
Прочетете още
Предстоящата фундаментална смяна в териториалното разделяне на България е за задачите на районното развиване. Шестте досегашни района за обмисляне отиват в историята, с цел да правят отстъпка място на четири нови – Северен, Източен, Южен и Столичен . Тази промяна, заложена в оповестения за публично разискване план за изменение на Закона за районното развиване, е непосредствено разследване от демографската рецесия в страната и императивните условия на европейското законодателство.
Новите четири района ще послужат като основа за програмирането и разпределението на европейските средства за идващия програмен интервал (2028 – 2034 г.). Очаква се това да усъвършенства достъпа до еврофинансиране и да насочи вложенията по-ефективно посредством Интегрираните териториални вложения – метод, при който прилежащи общини и функционално свързани територии си партнират за решение на общи проблеми.
Къде е Пловдив на новата карта?
Според новата конструкция, страната ще бъде разграничена на Северен, Източен, Южен и Столичен регион.
Пловдив ще бъде сърцето на най-големия от тях – Южния регион . В неговия обсег ще влязат цели 10 области: Пловдив, София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Стара Загора, Хасково и Кърджали. Това уедряване ще изисква доста по-силна съгласуваност сред локалните управляващи в Южна България при планирането на огромни инфраструктурни и стопански планове.
Останалата част от страната се разпределя сред Северен регион (11 области от Видин до Силистра) и Източен регион (6 области, включващи Черноморието, Шумен, Сливен и Ямбол). Границите на самите 28 области остават непокътнати.
Ето точното систематизиране на четирите региона
Северен регион: Обединява цели 11 области (Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград, Силистра). Източен регион: Включва 6 области (Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол). Южен регион: Очертава се като най-мащабния с 10 области (София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали). Столичен регион: Обхваща само област София (Столична община).
Специалният статут на София
Най-голямото концептуално изобретение е отделянето на град София (Столична община) като независим Столичен регион .
Поради голямата централизация на население, икономическа интензивност и инфраструктура, за столицата се вкарва изцяло характерен модел на ръководство. Тъй като София ще бъде по едно и също време община и район от равнище 2, Планът за интегрирано развиване на общината (ПИРО) публично ще извършва и функционалностите на Регионална териториална тактика. Това ще спести дублирането на стратегически документи и ще разреши по-бързото и координирано решение на проблеми като транспортния трафик, качеството на въздуха и урбанизационния напън. Съставът на Регионалния съвет за развиване също ще бъде неповторим – в него ще влизат регионалният шеф на София-град, кметът на общината, ръководителят на общинския съвет и кметовете на столичните региони.
Голямото пренареждане на еврофондовете
Промяната в районната карта не е просто статистическа условност – тя е сериозно значима за бъдещото асимилиране на европейски средства. Основната причина за промяната е обезлюдяването, защото европейският правилник изисква всеки район от равнище 2 (NUTS 2) да има най-малко 800 000 поданици. Без окрупняването, България рискуваше да загуби законната си териториална база за финансиране.
Пренареждането на еврофондовете ще се случи по няколко линии. Първият резултат от осъществяването на интегрираните тактики за сегашния интервал (2021-2027 г.) ще бъде прекъснато прибързано с влизането в действие на закона, без да им се прави следваща оценка. Причината е елементарна – старите 6 района престават да съществуват и границите им към този момент няма да са настоящи.
Ще има нова база за систематизиране на парите. Новите 4 района ще бъдат териториалната основа, върху която ще се програмират и разпределят средствата, съфинансирани от Европейски Съюз за идващия програмен интервал (2028 – 2034 г.).
Интегрирани териториални вложения (ИТИ) е друго изобретение. Европейското финансиране ще бъде все по-тясно обвързано с така наречен интегриран метод. Регионалните препоръки на новите четири региона ще имат основната роля да дефинират кои предпочитани вложения да получат европейски средства. Финансирането към този момент няма да се дава „ на парче “, а ще се насочва към партньорства сред прилежащи общини и функционално свързани територии, които вземат решение общи проблеми.
Новото райониране подсигурява, че България ще резервира правото си на достъп до кохезионните фондове, само че в същото време слага предизвикателство пред локалните управляващи – те ще би трябвало да се приспособяват бързо към новите граници и да се научат да възнамеряват общи планове в доста по-широки географски мащаби.
Новите правила няма да костват спомагателни пари на държавния бюджет , само че ще трансформират напълно логиката на районното обмисляне. Законопроектът е отворен за публични съвещания на държавния портал strategy.bg от 7 юли 2026 година, като бизнесът, локалните управляващи и жителите могат да изпращат своите мнения и оферти в границите на един месец – до 6 август 2026 година
Статистиката и новата карта на България
Новото разделяне е и непосредствено разследване от условията на европейската система NUTS , което е формалното название на " обща подредба на териториалните единици за статистически цели ". Основната цел на Делегиран правилник (ЕС) 2026/195 и класификацията NUTS е да се обезпечат събирането, съставянето и разпространяването на хармонизирани районни статистически данни в границите на целия Европейски съюз. В приложенията към регламента са посочени точно териториалните единици, които би трябвало да се употребяват за статистически цели от всички страни членки.
Целият развой е иницииран, откакто Министерският съвет даде мандат на Националния статистически институт да организира договаряния със статистическата работа на Европейската комисия – Евростат, за смяна в обсега на районите ни от равнище 2.
В документите към законопроекта категорично се показва, че в случай че границите не бъдат изменени, България би имала съществени усложнения при даването и обработването на статистически данни към Евростат. Също по този начин, запазването на остарялата карта би довело до неефективна съпоставимост на нашите районни данни с тези на останалите европейски страни.
Прочетете още
Предстоящата фундаментална смяна в териториалното разделяне на България е за задачите на районното развиване. Шестте досегашни района за обмисляне отиват в историята, с цел да правят отстъпка място на четири нови – Северен, Източен, Южен и Столичен . Тази промяна, заложена в оповестения за публично разискване план за изменение на Закона за районното развиване, е непосредствено разследване от демографската рецесия в страната и императивните условия на европейското законодателство.
Новите четири района ще послужат като основа за програмирането и разпределението на европейските средства за идващия програмен интервал (2028 – 2034 г.). Очаква се това да усъвършенства достъпа до еврофинансиране и да насочи вложенията по-ефективно посредством Интегрираните териториални вложения – метод, при който прилежащи общини и функционално свързани територии си партнират за решение на общи проблеми.
Къде е Пловдив на новата карта?
Според новата конструкция, страната ще бъде разграничена на Северен, Източен, Южен и Столичен регион.
Пловдив ще бъде сърцето на най-големия от тях – Южния регион . В неговия обсег ще влязат цели 10 области: Пловдив, София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Стара Загора, Хасково и Кърджали. Това уедряване ще изисква доста по-силна съгласуваност сред локалните управляващи в Южна България при планирането на огромни инфраструктурни и стопански планове.
Останалата част от страната се разпределя сред Северен регион (11 области от Видин до Силистра) и Източен регион (6 области, включващи Черноморието, Шумен, Сливен и Ямбол). Границите на самите 28 области остават непокътнати.
Ето точното систематизиране на четирите региона
Северен регион: Обединява цели 11 области (Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград, Силистра). Източен регион: Включва 6 области (Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол). Южен регион: Очертава се като най-мащабния с 10 области (София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали). Столичен регион: Обхваща само област София (Столична община).
Специалният статут на София
Най-голямото концептуално изобретение е отделянето на град София (Столична община) като независим Столичен регион .
Поради голямата централизация на население, икономическа интензивност и инфраструктура, за столицата се вкарва изцяло характерен модел на ръководство. Тъй като София ще бъде по едно и също време община и район от равнище 2, Планът за интегрирано развиване на общината (ПИРО) публично ще извършва и функционалностите на Регионална териториална тактика. Това ще спести дублирането на стратегически документи и ще разреши по-бързото и координирано решение на проблеми като транспортния трафик, качеството на въздуха и урбанизационния напън. Съставът на Регионалния съвет за развиване също ще бъде неповторим – в него ще влизат регионалният шеф на София-град, кметът на общината, ръководителят на общинския съвет и кметовете на столичните региони.
Голямото пренареждане на еврофондовете
Промяната в районната карта не е просто статистическа условност – тя е сериозно значима за бъдещото асимилиране на европейски средства. Основната причина за промяната е обезлюдяването, защото европейският правилник изисква всеки район от равнище 2 (NUTS 2) да има най-малко 800 000 поданици. Без окрупняването, България рискуваше да загуби законната си териториална база за финансиране.
Пренареждането на еврофондовете ще се случи по няколко линии. Първият резултат от осъществяването на интегрираните тактики за сегашния интервал (2021-2027 г.) ще бъде прекъснато прибързано с влизането в действие на закона, без да им се прави следваща оценка. Причината е елементарна – старите 6 района престават да съществуват и границите им към този момент няма да са настоящи.
Ще има нова база за систематизиране на парите. Новите 4 района ще бъдат териториалната основа, върху която ще се програмират и разпределят средствата, съфинансирани от Европейски Съюз за идващия програмен интервал (2028 – 2034 г.).
Интегрирани териториални вложения (ИТИ) е друго изобретение. Европейското финансиране ще бъде все по-тясно обвързано с така наречен интегриран метод. Регионалните препоръки на новите четири региона ще имат основната роля да дефинират кои предпочитани вложения да получат европейски средства. Финансирането към този момент няма да се дава „ на парче “, а ще се насочва към партньорства сред прилежащи общини и функционално свързани територии, които вземат решение общи проблеми.
Новото райониране подсигурява, че България ще резервира правото си на достъп до кохезионните фондове, само че в същото време слага предизвикателство пред локалните управляващи – те ще би трябвало да се приспособяват бързо към новите граници и да се научат да възнамеряват общи планове в доста по-широки географски мащаби.
Новите правила няма да костват спомагателни пари на държавния бюджет , само че ще трансформират напълно логиката на районното обмисляне. Законопроектът е отворен за публични съвещания на държавния портал strategy.bg от 7 юли 2026 година, като бизнесът, локалните управляващи и жителите могат да изпращат своите мнения и оферти в границите на един месец – до 6 август 2026 година
Статистиката и новата карта на България
Новото разделяне е и непосредствено разследване от условията на европейската система NUTS , което е формалното название на " обща подредба на териториалните единици за статистически цели ". Основната цел на Делегиран правилник (ЕС) 2026/195 и класификацията NUTS е да се обезпечат събирането, съставянето и разпространяването на хармонизирани районни статистически данни в границите на целия Европейски съюз. В приложенията към регламента са посочени точно териториалните единици, които би трябвало да се употребяват за статистически цели от всички страни членки.
Целият развой е иницииран, откакто Министерският съвет даде мандат на Националния статистически институт да организира договаряния със статистическата работа на Европейската комисия – Евростат, за смяна в обсега на районите ни от равнище 2.
В документите към законопроекта категорично се показва, че в случай че границите не бъдат изменени, България би имала съществени усложнения при даването и обработването на статистически данни към Евростат. Също по този начин, запазването на остарялата карта би довело до неефективна съпоставимост на нашите районни данни с тези на останалите европейски страни.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ