Минималната заплата вече е €620.20 – от 1 януари България е в нова социално-икономическа реалност
От 1 януари 2026 година България влиза в нова социално-икономическа действителност, белязана от по едно и също време покачване на приходите, разширение на обществената отбрана и действие на страната в изискванията на временен бюджет и нова валута. Минималната работна заплата в страната към този момент е 620,20 евро, което се равнява на 1213 лв. – растеж от 12,6% по отношение на миналата година. Увеличението беше планувано още в края на 2025 година с разпореждане на Министерския съвет и влиза в действие дружно с първите на практика резултати от въвеждането на еврото.
Паралелно с месечното заплащане нараства и минималната часова ставка, която доближава 3,74 евро или 7,31 лв.. Това е основен параметър за редица браншове с почасова претовареност, както и за работещите по стратегии и ограничения за претовареност, финансирани от държавния бюджет. Според държавните планове, по-високият най-малък предел на възнаграждение ще се отрази директно върху приходите на близо 600 хиляди заети, което трансформира мярката в една от най-мащабните обществени интервенции за годината.
Ефектът обаче не се изчерпва единствено с официално наетите на минимална заплата. Повишението автоматизирано води до промяна на възнагражденията в редица обществени и обществени действия. Сред тях са към 83 хиляди персонални асистенти, които се грижат за деца и пълнолетни хора с увреждания, както и чиновниците в обществените услуги, финансирани от страната.
По-високи хонорари ще получат и професионалните приемни фамилии, както и всички заети по национални стратегии за претовареност. Така минималната работна заплата още веднъж се утвърждава като основен инструмент за преразпределение и за ограничение на ниските приходи, изключително в браншове с висока обществена значителност.
Наред с приходите, държавното управление покачва и линията на беднотия за 2026 година, която ще бъде 390,63 евро, или 764 лв.. Това съставлява растеж от близо 20% по отношение на миналата година и е едно от най-значителните нараствания на този индикатор през последното десетилетие. Новият размер беше признат още през септември 2025 година, като задачата му е да отрази както инфлационните процеси, по този начин и действителната динамичност на приходите и разноските на семействата.
Повишаването на линията на беднотия има директно и осезаемо значение за хиляди уязвими хора. С нея са обвързани размерите на редица обществени помощи и форми на финансова поддръжка, изплащани по Закона за обществено подкрепяне, Закона за хората с увреждания и Закона за протекция на детето.
По-високият предел значи, че повече хора и фамилии ще имат право на поддръжка, а размерът на помощите ще бъде по-адекватен по отношение на действителните потребности. В този смисъл линията на беднотия остава не просто статистически знак, а основен механизъм за обществена отбрана и понижаване на неравенствата.
Всичко това се случва в характерен бюджетен подтекст. На 17 декември Народното събрание одобри така наречен удължителен закон за бюджета, който урежда събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година до приемането на постоянния държавен бюджет, както и бюджетите на Държавното публично обезпечаване и Националната здравноосигурителна каса. Законът ще работи за период до три месеца и цели да подсигурява непрекъсваемостта на обществените финанси в изискванията на занимателен бюджетен развой.
По силата на този закон, до приемането на новите бюджети се ползват всички параметри, настоящи към 31 декември 2025 година – в това число бази за осигурителни вноски, размери на пенсии, компенсации и добавки, както и разпоредбите за обезпечени вземания при неплатежоспособност на шеф.
Важен подробност е, че всички планове и заплащания се правят в сходство със Закона за въвеждане на еврото в Република България, което прави този интервал първия действителен тест за действието на обществените финанси в новата валута.
Като спомагателна мярка Народното събрание утвърди и еднократна индексация на възнагражденията в бюджетната сфера за всички чиновници, които не са на минимална работна заплата.
Индексацията ще бъде в размер на насъбраната годишна инфлация към 31 декември 2025 година и има за цел да компенсира най-малко отчасти ерозията на покупателната дарба през последните години. Така държавното управление се пробва да балансира сред фискалната дисциплинираност и натиска за по-високи приходи в обществения бранш.
В резюме, 2026 година стартира с ясно декларирана обществена устременост – по-висока минимална заплата, по-широка обществена отбрана и компенсиране на инфлацията в бюджетната сфера. Всичко това се случва в изискванията на временен бюджет и директно след въвеждането на еврото, което придава спомагателна сензитивност на всяко решение.
Дали тези ограничения ще доведат до действително усъвършенстване в виталния стандарт или ще слагат нов напън върху обществените финанси, ще стане ясно през идващите месеци, когато страната влезе в първата си цялостна финансова година като член на еврозоната.
