Вдигнаха минималната заплата! Работещите родители остават без детски?
От 1 януари 2025 година минималната работна заплата в България беше увеличена на 1077 лв. , което на пръв взор е добра вест за работещите фамилии. В същото време обаче доходните критерии за приемане на не бяха обновени в сходство с възходящите приходи.
Според новите условия единствено фамилиите с приход на член от фамилията до 710 лв. ще получават цялостен размер на помощта , а тези с приходи сред 710 и 810 лв. ще получават едвам 80% от нея. Това значи, че двама работещи родители, които взимат минимална заплата, няма да получават цялостно фамилно подкрепяне.
Ако едно семейство има едно дете и двамата родители работят за минималната работна заплата, приходът им на член от фамилията ще бъде 718 лв. , при което нямат правото на цялостни месечни помощи. За съпоставяне, в случай че един родител работи и другият е незает, те може да попаднат в обсега на помощта, само че единствено в случай че приходът им е под 810 лв. на член от фамилията, само че и тогава няма да взимат целия размер.
Това основава неуместна обстановка, при която работещите родители са подценени поради своята претовареност. Тези правила на процедура ще отстранят голяма част от фамилиите от общественото подкрепяне, което по закон би трябвало да подкрепя развъждането на деца. Вместо да се усили доходният предел или да се отстрани напълно, държавното управление оставя една система, която демотивира работещите и слага мнозина пред неосъществим избор – или да работят и да изгубят детските, или да понижат приходите си, с цел да ги запазят.
Този метод опонира на правилата на обществената политика в европейските страни, където детските надбавки се отпускат без рентабилен тест или с критерии, които отразяват действителните потребности на фамилиите. Държавата афишира, че се грижи за фамилиите, само че на процедура подпомагането стига единствено до най-бедните, до момента в който работещите родители остават без поддръжка .
Още по-голям е парадоксът, че без значение от приходите, детски надбавки се изплащат за деца в приемни фамилии или деца на самотни осиновители. Това значи, че системата не е универсална и изключва голям брой фамилии , които също имат потребност от поддръжка.
Експерти оферират да се увеличи доходният предел за детски надбавки, тъй че да отразява настоящия растеж на заплатите и инфлацията. Премахване на доходния аршин, както е в доста европейски страни, и въвеждане на универсални детски добавки за всички деца. Насърчаване на заетостта, а не наказване на работещите фамилии посредством обществената система. Преразглеждане на размера на детските помощи, които остават алегорични и не покриват даже минималните потребности на децата.
С всяка година достъпът до детски надбавки става все по-труден за българските фамилии. Работещите родители, които би трябвало да бъдат гръбнакът на стопанската система, се оказват подценени от обществената политика на страната. Ако държавното управление в действителност желае да подтиква раждаемостта и да подкрепя младите фамилии, би трябвало незабавно да преразгледа политиката за детските добавки.
Турция и Гърция са топ дестинации за българите, ето какви туристи притегля България
