От 1 януари 2023 година минималната заплата трябва да е

...
От 1 януари 2023 година минималната заплата трябва да е
Коментари Харесай

КНСБ: Mинималната заплата да стане 800 лв. от 1 януари 2023 г.

От 1 януари 2023 година минималната заплата би трябвало да е най-малко 800 лв.. Политиката по приходите би трябвало да бъде тематика номер едно в управническата стратегия на идващ кабинет, сподели шефът на Института за обществени и синдикални проучвания на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) и основен икономист на синдиката Любослав Костов.
Той разяснява синдикалната позиция към заложеното в управническата стратегия, по която втори ден не престават експертните диалози сред представители на политическите обединения "Продължаваме Промяната ", Българска социалистическа партия за България ", "Демократична България " и самостоятелните депутати, напуснали парламентарната група на "Има подобен народ ".
"Хубаво е, че се приказва за стратегия за ръководство, защото шест месеца имаше съдружно съглашение, а не стратегия ", уточни Костов. Според него политиката по приходите би трябвало да бъде извадена пред скоби, на първо място останало, защото българинът главно се интересува от това какви пари влизат в джоба му, по какъв начин да си посрещне главните потребности, а сега болшинството от хората не съумяват да ги посрещнат.
По думите на Костов това, което се получава като растеж на заплати, е много по-малко даже от междинната инфлация и доста по-малко от инфлацията на главните артикули, които хората използват. Хлябът нарастна 30 % за една година и персоналната инфлация отива към този момент към 45-46 % поради артикули като самун, олио, брашно, млечни артикули, уточни Любослав Костов.
"Ръстът на приходите би трябвало да бъде приоритет за идващ кабинет, като преди всичко би трябвало да има растеж на минималната работна заплата - от 1 януари 2023 година би трябвало да е най-малко 800 лв.. Важно е размерът на минималната работна заплата да се обвърже с някакъв тест за адекватност ", означи основният икономист на КНСБ. Той напомни, че съгласно директивата за съответните минимални заплати, която се планува да влезе в действие от есента, минималната заплата би трябвало е да е най-малко 50 на 100 от междинната за съответната страна.
Друг измерител би могло да бъде проучването за издръжката на живота, което се прави от Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ, като минималната заплата би трябвало да е най-малко равна на издръжката на живот. "И едно изискване от двете да е изпълнено, ние ще одобрим подобен размер на минималната заплата, само че всичко под това не е обществено задоволително и стопански аргументирано, защото не е обикновено да работиш и да не успяваш да си посрещаш главните потребности ", съобщи Любослав Костов.
Той уточни, че българският бизнес заплаща два пъти по-малко налози като номинална стойност по отношение на българските жители. "Бизнесът твърди, че той основава брутния вътрешен артикул, а ние твърдим, че трудът го основава междинната класа, тя е гръбнакът на стопанската система ", съобщи синдикалистът. "Тази междинна класа би трябвало да бъде подкрепена през растеж на минималната работна заплата и растеж на приходите на хората в бюджетната сфера ", сподели Любослав Костов. Според него първото и главно обвързване на изпълнителната власт би трябвало да бъде хората да могат да си купят това, което са могли и предходната година.
По думите му в частния бранш междинната заплата на годишна база е повишена с 10-11 %, пазарът е принудил бизнесът да я увеличи, защото и търсенето, и предлагането са при по-високи нива сега поради неналичието на фрагменти, само че страната не е дала и една стотинка на хората в бюджетната сфера. Под нашия напън, при първо и второ четене на актуализацията на бюджета, дадоха към 500 милиона лв. за разнообразни организации, които работят на терен, културни институции, читалища, само че това, което е обещано, ще разреши растеж на заплатите не повече от 10-12 % при към този момент акумулирана инфлация от над 15 %, съгласно националната статистика и при персонална инфлация - от над 40 %, сподели той.
Според Костов това, което се подхваща сега, е много едва и много ниско като равнище на упоритост. Настояваме в програмата, която ще бъде мултиплицирана в бюджет 2023, да има повече пари за политика по приходите, съобщи основният икономист на КНСБ.
Попитан по какъв начин дава отговор на изказванията на някои икономисти, че инфлацията пораства, тъй като се подвигат заплатите, Костов сподели, че това е безумно изказване и тези икономисти би трябвало да си скъсат дипломите, тъй като още от първи курс са учили другите видове инфлация.
„ Един икономист преди време сподели - не купувайте тези артикули, които нарастват най-вече, тъй като по този начин помпате инфлацията. Тогава да не купуваме самун, който нараства най-вече, да не купуваме мляко... Какво споделяме ние на тези хора с тези послания “, попита Костов.
Според основния икономист на КНСБ хората би трябвало да бъдат обезщетени за изгубената покупателна дарба, защото шест-седем години подред Брутният вътрешен продукт и икономическият напредък се движат от потреблението, от вътрешното търсене.
Източник: bulnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР