„Дойче Веле“: България не може да бъде пример за Западните Балкани
От 1 януари 2018 година България ще стане ръководител на Съвета на Европейския съюз. Страната, намираща се под мониторинга на Брюксел, би трябвало да изиграе значима роля за Европейски Съюз във времената на Брекзит и миграционната рецесия, се споделя в разбор на „ Дойче Веле “.
Председателството в Съвета на Европейски Съюз може да стане тежко тестване за България. Преговорите за излизането на Англия от Европейски Съюз, създаването на миграционна политика, подготовката на дълготрайното финансово съглашение от 2020 година - ето единствено три от сложните задания, които попадат в дългия лист. Според министъра по въпросите на българското председателство на Европейски Съюз Лиляна Павлова София счита за най-важна задача в ролята на ръководител на Европейски Съюз поддържането на единството и стабилността на районната организация, само че има и други цели. Павлова показа на българското държавно управление и Европарламента лист с най-важните, съгласно София, въпроси. Сред тях са европейската вероятност на страните от Западните Балкани, стабилността и сигурността в Европа на фона на миграционната рецесия, въпросите на общата европейска защита и взаимният стопански напредък, единният европейски дигитален пазар. Както съобщи българският министър, за сполучливото председателство е нужен политически консенсус, разговор и взаимно съгласие.
София на няколко пъти трансформира програмата за председателството на Съвета на Европейски Съюз. Преди всичко, тъй като българското държавно управление последователно нагаждаше своите първични амбициозни цели с действителността и съгласуването им със структурите на Европейски Съюз. В момента България осъзнава, че на поста ръководител на Европейски Съюз страната ще извършва не управителна, а по-скоро координационна роля. И че главните проблеми на Евросъюза – Брекзит и миграционната политика – ще се вземат решение с посредничеството на София, а не под нейното управление. Своят принос в превъзмогването на рецесията с бежанците София вижда в това да се опита да в профил различията сред страните от Западна и Централна Европа и евентуално, да се реализира компромис още до 1 юли 2018 година – датата, когато председателството на Европейски Съюз ще премине към Австрия, тъй като Виена е за по-твърда миграционна политика.
Страна, намираща се към момента под наблюдението на Европейски Съюз, става ръководител на Евросъюза? За Йохана Даймел, заместник-председател на Дружеството за Югоизточна Европа в Мюнхен, това е нещо ново. Последният отчет в границите на европейския механизъм за съдействие и надзор провокира у мен „ дълбока паника “, съобщи Даймел, тъй като „ става дума за директни офанзиви против независимостта на правосъдната власт, представителите на правосъдните институции и даже за приемането на неконституционни закони “. В тази обстановка България не може да бъде пример за подражателство, твърди Даймел в изявление за Дъждовни води. „ Ако в страната, поемаща председателството на Европейски Съюз, съществуват такива фундаментални дефекти, какво може да даде на страните от Западните Балкани подтик за осъществяване на промени в региона на правото, битката с корупцията и проведената престъпност? “, недоумява Даймел.
Съмненията във опцията на България продуктивно да ръководи Евросъюза се споделят и по различен мотив. В състава на българското държавно управление влиза националистическата коалиция „ Обединени патриоти “. Даниел Кадик от Фондация „ Фридрих Науман “ счита това за много противоречива причина за председателството на Европейски Съюз. „ Хора известни със своите ксенофобски, националистически и протекционистки възгледи ще станат ръководители в разнообразни препоръки. Да вземем да вземем за пример вицепремиера Валери Симеонов – той не крие своята злоба към националните малцинства, обществено назовава ромите „ диви маймуни “, съобщи Кадик.
В същото време някогашният ръководител на Европарламента Ханс-Герт Пьотеринг се надява, че българският министър председател Борисов ще успее да дисциплинира сътрудниците си по коалиция и страната ще „ може да продължи проевропейския курс “. В своя блян още повече да се сближи с Евросъюза българското председателство може да разчита на поддръжката на болшинството българи. Според последните данни на американския институт за публично мнение Gallup International, обнародвани през декември, 62% от българите имат вяра на Европейски Съюз – този дял е повишен с 12% спрямо декември 2016 година 55% имат вяра, че председателството на България в Европейски Съюз ще бъде сполучливо. Жителите на страната също по този начин се надяват, че тази позиция ще донесе на България спомагателни точки, нужни за присъединението към Шенгенската зона и еврото. Според мнението на самостоятелните специалисти, за присъединението на България към Шенгенската зона има всички предпоставки, до момента в който за въвеждането на еврото времето още не е настъпило. И въпреки икономическите индикатори на страната да са на много високо равнище, в еврозоната София няма чак толкоз доста последователи, се споделя в разбора на "Дойче Веле ".
Председателството в Съвета на Европейски Съюз може да стане тежко тестване за България. Преговорите за излизането на Англия от Европейски Съюз, създаването на миграционна политика, подготовката на дълготрайното финансово съглашение от 2020 година - ето единствено три от сложните задания, които попадат в дългия лист. Според министъра по въпросите на българското председателство на Европейски Съюз Лиляна Павлова София счита за най-важна задача в ролята на ръководител на Европейски Съюз поддържането на единството и стабилността на районната организация, само че има и други цели. Павлова показа на българското държавно управление и Европарламента лист с най-важните, съгласно София, въпроси. Сред тях са европейската вероятност на страните от Западните Балкани, стабилността и сигурността в Европа на фона на миграционната рецесия, въпросите на общата европейска защита и взаимният стопански напредък, единният европейски дигитален пазар. Както съобщи българският министър, за сполучливото председателство е нужен политически консенсус, разговор и взаимно съгласие.
София на няколко пъти трансформира програмата за председателството на Съвета на Европейски Съюз. Преди всичко, тъй като българското държавно управление последователно нагаждаше своите първични амбициозни цели с действителността и съгласуването им със структурите на Европейски Съюз. В момента България осъзнава, че на поста ръководител на Европейски Съюз страната ще извършва не управителна, а по-скоро координационна роля. И че главните проблеми на Евросъюза – Брекзит и миграционната политика – ще се вземат решение с посредничеството на София, а не под нейното управление. Своят принос в превъзмогването на рецесията с бежанците София вижда в това да се опита да в профил различията сред страните от Западна и Централна Европа и евентуално, да се реализира компромис още до 1 юли 2018 година – датата, когато председателството на Европейски Съюз ще премине към Австрия, тъй като Виена е за по-твърда миграционна политика.
Страна, намираща се към момента под наблюдението на Европейски Съюз, става ръководител на Евросъюза? За Йохана Даймел, заместник-председател на Дружеството за Югоизточна Европа в Мюнхен, това е нещо ново. Последният отчет в границите на европейския механизъм за съдействие и надзор провокира у мен „ дълбока паника “, съобщи Даймел, тъй като „ става дума за директни офанзиви против независимостта на правосъдната власт, представителите на правосъдните институции и даже за приемането на неконституционни закони “. В тази обстановка България не може да бъде пример за подражателство, твърди Даймел в изявление за Дъждовни води. „ Ако в страната, поемаща председателството на Европейски Съюз, съществуват такива фундаментални дефекти, какво може да даде на страните от Западните Балкани подтик за осъществяване на промени в региона на правото, битката с корупцията и проведената престъпност? “, недоумява Даймел.
Съмненията във опцията на България продуктивно да ръководи Евросъюза се споделят и по различен мотив. В състава на българското държавно управление влиза националистическата коалиция „ Обединени патриоти “. Даниел Кадик от Фондация „ Фридрих Науман “ счита това за много противоречива причина за председателството на Европейски Съюз. „ Хора известни със своите ксенофобски, националистически и протекционистки възгледи ще станат ръководители в разнообразни препоръки. Да вземем да вземем за пример вицепремиера Валери Симеонов – той не крие своята злоба към националните малцинства, обществено назовава ромите „ диви маймуни “, съобщи Кадик.
В същото време някогашният ръководител на Европарламента Ханс-Герт Пьотеринг се надява, че българският министър председател Борисов ще успее да дисциплинира сътрудниците си по коалиция и страната ще „ може да продължи проевропейския курс “. В своя блян още повече да се сближи с Евросъюза българското председателство може да разчита на поддръжката на болшинството българи. Според последните данни на американския институт за публично мнение Gallup International, обнародвани през декември, 62% от българите имат вяра на Европейски Съюз – този дял е повишен с 12% спрямо декември 2016 година 55% имат вяра, че председателството на България в Европейски Съюз ще бъде сполучливо. Жителите на страната също по този начин се надяват, че тази позиция ще донесе на България спомагателни точки, нужни за присъединението към Шенгенската зона и еврото. Според мнението на самостоятелните специалисти, за присъединението на България към Шенгенската зона има всички предпоставки, до момента в който за въвеждането на еврото времето още не е настъпило. И въпреки икономическите индикатори на страната да са на много високо равнище, в еврозоната София няма чак толкоз доста последователи, се споделя в разбора на "Дойче Веле ".
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ