Творческа провокация представят във Варна
От 1-ви ноември до 10-ти декември 2025 година Арт изложба Le Papillon на драго сърце Ви показва третото издание на кураторски план " Диалози “ – резултат от инициирана креативна провокация към няколко художника. С сполучливото показване на първите две издания на плана през 2023-та и 2024-та година, се поставиха основите на нова традиция, сплотяваща модерни български създатели от разнообразни жанрове и генерации.
Проектът се затвърждава като сполучлива самодейност, преминаваща през няколко стадия – провокация, полемика, тематика, разговор, приключена творба, чиято кулминационна точка е показване на творбите в експозиция. Откриването на изложбата на 1-ви ноември е и събитието, с което екипът на галерията е избрал да означи Денят на националните будители и осемнадесет години интензивно наличие в изложбения културен календар за публиките освен от град Варна.
Кураторският план показва една от главните задачи на галерията да провокира, посредничи и осъществя разговор, както сред самите създатели, по този начин и сред създатели и аудитория. В основата на концепцията му е заложена концепцията галерията да предизвика приети художници, разпознаваеми лица на българското модерно образно изкуство, като на всяко издание кани петима създателя. Всеки от тях на собствен ред избира събеседник за взаимен разговор, изпълнен със средствата на изящното изкуство. В образуваните 5 диалогични двойки се разпознават имената на превъзходни художници, чиято креативна сила носи мощен заряд, умения и реактивност. Любопитство будят и тематиките, определени от всяка двойка за самобитен живописно-скулптурен разговор:
" Архитектоника “: Валентин Узунов – Станимир Видев
" Радостта от живота “: Вихрони Попнеделев – Тереза Зиковска
" Гласът на безмълвието “: Ивайло Мирчев - Димитър Чолаков
" Спонтанно координиране “: Петринел Гочев – Лилияна Александрова
" Тя “: Татяна Харизанова – Милена Младенова
Всяка от изброените облечени в слово хрумвания провокира вербални диалози и мултиплицира синергията от изобретателната им вълна във въздействащи творби.
" Архитектоника “ е тематиката, към която се движат нереалните композиции на Станимир Видев и Валентин Узунов. Освен топлото многогодишно другарство сред двама откровени, търсещи непрекъснато нови хармонии художници, това което ги сплотява са комплицираните тонове и полутонове, които основават. Живописта и на двамата създатели е резултат от доста стадии на прибавяне, лишаване, струпване, издраскване на поетапно положени пластове маслени бои. И в случай че Валентин Узунов е различим с пастелния си нюанс, уверено, даже нападателно лишаване на горните пластове багра, то колорита на Станимир Видев е жизнерадостна джаз групировка от пулсиращи топли и студени петна, когато пресъздава гледката от прозореца си. Творбите и на двамата основават внушението за направени на един мирис платна, само че в реалност всяка от тях изминава дълъг работен развой с шпатула и диалози, с цел да ни нахрани с силата на компактен, бляскав цвят. Хармонията им в стилизацията на здания и фигури е забележителна, и платната им провокират възторг и наслада.
А " Радостта от живота “ е сплотяващата фраза за живописното положение, което основават Вихрони Попнеделев и Тереза Зиковска. И в случай че общият звук от " Радостта от живота “ за двамата е синият цвят, разкапан от тюркоаз до ултрамарин, то сюжетите им се движат в разнообразни направления. Докато Вихрони пресъздава заобикалящият ни град, с неговите светлини и чувство за насладата и хубостта на мига, то Тереза ни предлага филтриране и прояснение с нереалните си тюркоазено-кобалтово сини композиции. Радостта им прозира от пристрастеността, с която рисуват. И в случай че при Вихрони е линеарно ориентирана, то при Тереза пристрастеността е експресивна, бурна, необуздана.
Следващата двойка проучва тихия звук и минималистичния изказ. Или по-точно " Гласът на безмълвието “ е тематиката, на която беседват платната на Ивайло Мирчев и Димитър Чолаков. И двамата не разказват шума, а отгласа, който остава след него. Рисуват не неналичието на тон, а наличието на тишината след вятъра, след бурята, откакто се отдръпне водата. Безмълвието на Чолаков е минерално, пластово, изпълнено с история и материя. Това на Мирчев е ефирно, мимолетно, като спомен, който може да се разсее с едно подухване. Цветоветe на Чолаков са релефни, плътни, не отразяват светлината, а като че ли я излъчват. У Мирчев безмълвието е интимно, лирично и носталгично - замъглени пейзажи, сякаш на прага на изгубване. Те не са архетипи, а мемоари. Безмълвието тук е това на споделения, само че към този момент пропуснат момент, на недоизказаната мисъл. Безмълвието е вътрешно положение, то е леко листо понесено от вятъра, то е пауза сред два удара на сърцето.
При Петринел Гочев и Лилияна Александрова " Спонтанно координиране “ се получава не за първи път. Артисти, определящи се като " от една кръвна група във връзка с светоусещане, макар крайните им разлики в житейски проект. “ Петринел има вяра, че двамата имат нещо близко в чувството за облик и " всеки от нас обича да претворява части от дните към нас. “ За присъединяване си в план Диалози и партньорството му с Лилияна Александрова той споделя: " Това ни събира като художници от една кръвна група. И въпреки всичко всеки от нас е толкоз друг от другия колкото разнообразни са животите ни. Нейната сензитивност към детайла, умеенето и да намира вълнуващо значение в елементарни сюжети, които човек би подминал без да види пулсиращия в тях живот – всичко това провокира същински интереса ми да работим в общо поле, само че в същото време да запазим цялостна необвързаност в метод и тематики. Съгласуване за наличие в едно общо поле на взаимоотношение, посредством запазване един от различен тайната на подбудения облик – това аз именуван Спонтанно координиране. Предизвикателството си коства. “ Същата лекост и непрестореност се усеща и при споделеното от Лилияна, по отношение на присъединяване й в плана: " Въпреки крайните ни разлики в житейски проект, откривам една и съща нишка да минава през творчеството ни, като че ли се намираме в общ колорит от целия безконечен набор на това, което е допустимо да се сътвори. В някои от работите на Петринел откривам подобно звучене на това, което цялостен живот съм търсила и ме е пленявало и към което влагам цялото си изпитание, с цел да го определям и пресъздам. “
Вечната тематика за женското начало и нежността, което внушава нейната природа, систематизирано в сбитото " Тя “, са избрали за своя разговор Татяна Харизанова и Милена Младенова. Боравещи добре с графичното си линеарно обрисуване на форми и силуети, със силата на цветовете, в своето творчество и двете авторки постоянно залагат на ярки, мощни цветови комбинации, когато става дума за живопис. В скулптурата и двете извеждат формата до стилизирани размери, създаващи прочувствено изрично наличие. Тук, в Диалози, са избрали въздействието на монохромната гама. Татяна Харизанова откровено, съвсем символно и щрихово построява своите женски облици в графичен минималистичен изказ на линията в разпознаваемия си жанр. Пластичния й език е учреден на рисунката и контраста, на опълчването сред светли и тъмни зони. Чрез откриване на напластените багрени пластове, текстурата на живописния пласт в монохромните й платна основава компактност на облика и солидно наличие. Линията, изследвайки житейски прекарвания, вихъра на страстите, пулсацията на мислите, оставя както отпечатък в маслото, по този начин и в съзнанието на фена. И като напълно естествено продължение на фигуралната живопис на Татяна тази линия минава и извайва мраморните фигури на Милена. Младата авторка трансформира студенината на мрамора в триизмерна фигура с меки гладко преливащи обли размери, придавайки му нежно лъчение и чувство за топлина и непосредственост. Милена изобразява женското тяло съвсем идолно в творбата " Отражение “, където " Тя “ е сборен облик, а женското тяло е обект на ентусиазъм, съзерцаване, проучване.
Диалогът в главното си значение е диалог сред двама или повече събеседници на съответна тематика при цялостна равнопоставеност. Защото разговорът е по-голям от консенсуса и в разговора с другите можем да намерим себе си, излизайки от личните си човешки граници. И в случай че на пръв взор тези разговори са формирани от паралелни монолози, то чувството за диалог, въпреки и извършен на изящния език на цвета и четката, на камъка, участва безапелационно. Осигурявайки креативна среда за диалози, галерията подтиква както мисълта, по този начин и сетивността, тъй като в провеждането на разговор се убеждаваме, че са значими не толкоз въпросите, а отговорите и реакциите. Реализирането на сегашния план съответствува по случайност с множеството политически диспути, завладяли топлата цветност на есента и това някак в допълнение го отличава и дава още по-голяма висота на изкуството в общия му смисъл, ситуирайки го над злободневието.
Диалогът е безконечен диалог, както е безпределно многообразието на гледни точки и причини, с които ние можем да участваме в един интелигентен диалог. Диалогът не може да бъде разграничен на части, тъй като е безконечен, а безкрайното няма среда. Тези особености на разговора дават мотив на Карл Ясперс да каже, че великите философи водят разговор в огромното време на историята. Затова и ние можем да оприличим историята на човешката просвета на един диалог с вариации върху безконечни въпроси, по които разсъждават емблематични със своето изкуство създатели.
Желанието на галерията е да инициира основаването на нови творби, на напълно нов културен артикул с висока художествена стойност, посредством разговори сред създатели, които са на дребни или огромни дистанции, харесват взаимно творчеството си и се предизвикат. А провокацията в изкуството дава подтик за развиването на създателите и покачва неговата художествена стойност.
Заповядайте на разкриване на изложбата на 01.11.2025 /събота/ от 17.00 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon да споделите нашия празник, който е и празник на всички почитатели на нашата активност, създатели с които работим и фенове на стойностно изкуство! Освен на картините и скулптурите, резултат от " Диалози “-те сред художниците, имаме и достойнството и опцията да се насладим на няколко музикални осъществявания - творби на български композитори в осъществяване на Георги Черкин и лауратите на Международни Флейтов Конкурс - Асиа Сокол и Мина Кирилова.
Експозицията може да бъде забелязана от 1-ви ноември до 10-ти декември 2025 година в изложбената зала на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на уеб страницата artpapillon.com или на fb: Le Papillon Art Gallery.
Изложбата и реализирането на плана се реализира с общителната финансова поддръжка от Фонд " Култура “ на Община Варна.
Проектът се затвърждава като сполучлива самодейност, преминаваща през няколко стадия – провокация, полемика, тематика, разговор, приключена творба, чиято кулминационна точка е показване на творбите в експозиция. Откриването на изложбата на 1-ви ноември е и събитието, с което екипът на галерията е избрал да означи Денят на националните будители и осемнадесет години интензивно наличие в изложбения културен календар за публиките освен от град Варна.
Кураторският план показва една от главните задачи на галерията да провокира, посредничи и осъществя разговор, както сред самите създатели, по този начин и сред създатели и аудитория. В основата на концепцията му е заложена концепцията галерията да предизвика приети художници, разпознаваеми лица на българското модерно образно изкуство, като на всяко издание кани петима създателя. Всеки от тях на собствен ред избира събеседник за взаимен разговор, изпълнен със средствата на изящното изкуство. В образуваните 5 диалогични двойки се разпознават имената на превъзходни художници, чиято креативна сила носи мощен заряд, умения и реактивност. Любопитство будят и тематиките, определени от всяка двойка за самобитен живописно-скулптурен разговор:
" Архитектоника “: Валентин Узунов – Станимир Видев
" Радостта от живота “: Вихрони Попнеделев – Тереза Зиковска
" Гласът на безмълвието “: Ивайло Мирчев - Димитър Чолаков
" Спонтанно координиране “: Петринел Гочев – Лилияна Александрова
" Тя “: Татяна Харизанова – Милена Младенова
Всяка от изброените облечени в слово хрумвания провокира вербални диалози и мултиплицира синергията от изобретателната им вълна във въздействащи творби.
" Архитектоника “ е тематиката, към която се движат нереалните композиции на Станимир Видев и Валентин Узунов. Освен топлото многогодишно другарство сред двама откровени, търсещи непрекъснато нови хармонии художници, това което ги сплотява са комплицираните тонове и полутонове, които основават. Живописта и на двамата създатели е резултат от доста стадии на прибавяне, лишаване, струпване, издраскване на поетапно положени пластове маслени бои. И в случай че Валентин Узунов е различим с пастелния си нюанс, уверено, даже нападателно лишаване на горните пластове багра, то колорита на Станимир Видев е жизнерадостна джаз групировка от пулсиращи топли и студени петна, когато пресъздава гледката от прозореца си. Творбите и на двамата основават внушението за направени на един мирис платна, само че в реалност всяка от тях изминава дълъг работен развой с шпатула и диалози, с цел да ни нахрани с силата на компактен, бляскав цвят. Хармонията им в стилизацията на здания и фигури е забележителна, и платната им провокират възторг и наслада.
А " Радостта от живота “ е сплотяващата фраза за живописното положение, което основават Вихрони Попнеделев и Тереза Зиковска. И в случай че общият звук от " Радостта от живота “ за двамата е синият цвят, разкапан от тюркоаз до ултрамарин, то сюжетите им се движат в разнообразни направления. Докато Вихрони пресъздава заобикалящият ни град, с неговите светлини и чувство за насладата и хубостта на мига, то Тереза ни предлага филтриране и прояснение с нереалните си тюркоазено-кобалтово сини композиции. Радостта им прозира от пристрастеността, с която рисуват. И в случай че при Вихрони е линеарно ориентирана, то при Тереза пристрастеността е експресивна, бурна, необуздана.
Следващата двойка проучва тихия звук и минималистичния изказ. Или по-точно " Гласът на безмълвието “ е тематиката, на която беседват платната на Ивайло Мирчев и Димитър Чолаков. И двамата не разказват шума, а отгласа, който остава след него. Рисуват не неналичието на тон, а наличието на тишината след вятъра, след бурята, откакто се отдръпне водата. Безмълвието на Чолаков е минерално, пластово, изпълнено с история и материя. Това на Мирчев е ефирно, мимолетно, като спомен, който може да се разсее с едно подухване. Цветоветe на Чолаков са релефни, плътни, не отразяват светлината, а като че ли я излъчват. У Мирчев безмълвието е интимно, лирично и носталгично - замъглени пейзажи, сякаш на прага на изгубване. Те не са архетипи, а мемоари. Безмълвието тук е това на споделения, само че към този момент пропуснат момент, на недоизказаната мисъл. Безмълвието е вътрешно положение, то е леко листо понесено от вятъра, то е пауза сред два удара на сърцето.
При Петринел Гочев и Лилияна Александрова " Спонтанно координиране “ се получава не за първи път. Артисти, определящи се като " от една кръвна група във връзка с светоусещане, макар крайните им разлики в житейски проект. “ Петринел има вяра, че двамата имат нещо близко в чувството за облик и " всеки от нас обича да претворява части от дните към нас. “ За присъединяване си в план Диалози и партньорството му с Лилияна Александрова той споделя: " Това ни събира като художници от една кръвна група. И въпреки всичко всеки от нас е толкоз друг от другия колкото разнообразни са животите ни. Нейната сензитивност към детайла, умеенето и да намира вълнуващо значение в елементарни сюжети, които човек би подминал без да види пулсиращия в тях живот – всичко това провокира същински интереса ми да работим в общо поле, само че в същото време да запазим цялостна необвързаност в метод и тематики. Съгласуване за наличие в едно общо поле на взаимоотношение, посредством запазване един от различен тайната на подбудения облик – това аз именуван Спонтанно координиране. Предизвикателството си коства. “ Същата лекост и непрестореност се усеща и при споделеното от Лилияна, по отношение на присъединяване й в плана: " Въпреки крайните ни разлики в житейски проект, откривам една и съща нишка да минава през творчеството ни, като че ли се намираме в общ колорит от целия безконечен набор на това, което е допустимо да се сътвори. В някои от работите на Петринел откривам подобно звучене на това, което цялостен живот съм търсила и ме е пленявало и към което влагам цялото си изпитание, с цел да го определям и пресъздам. “
Вечната тематика за женското начало и нежността, което внушава нейната природа, систематизирано в сбитото " Тя “, са избрали за своя разговор Татяна Харизанова и Милена Младенова. Боравещи добре с графичното си линеарно обрисуване на форми и силуети, със силата на цветовете, в своето творчество и двете авторки постоянно залагат на ярки, мощни цветови комбинации, когато става дума за живопис. В скулптурата и двете извеждат формата до стилизирани размери, създаващи прочувствено изрично наличие. Тук, в Диалози, са избрали въздействието на монохромната гама. Татяна Харизанова откровено, съвсем символно и щрихово построява своите женски облици в графичен минималистичен изказ на линията в разпознаваемия си жанр. Пластичния й език е учреден на рисунката и контраста, на опълчването сред светли и тъмни зони. Чрез откриване на напластените багрени пластове, текстурата на живописния пласт в монохромните й платна основава компактност на облика и солидно наличие. Линията, изследвайки житейски прекарвания, вихъра на страстите, пулсацията на мислите, оставя както отпечатък в маслото, по този начин и в съзнанието на фена. И като напълно естествено продължение на фигуралната живопис на Татяна тази линия минава и извайва мраморните фигури на Милена. Младата авторка трансформира студенината на мрамора в триизмерна фигура с меки гладко преливащи обли размери, придавайки му нежно лъчение и чувство за топлина и непосредственост. Милена изобразява женското тяло съвсем идолно в творбата " Отражение “, където " Тя “ е сборен облик, а женското тяло е обект на ентусиазъм, съзерцаване, проучване.
Диалогът в главното си значение е диалог сред двама или повече събеседници на съответна тематика при цялостна равнопоставеност. Защото разговорът е по-голям от консенсуса и в разговора с другите можем да намерим себе си, излизайки от личните си човешки граници. И в случай че на пръв взор тези разговори са формирани от паралелни монолози, то чувството за диалог, въпреки и извършен на изящния език на цвета и четката, на камъка, участва безапелационно. Осигурявайки креативна среда за диалози, галерията подтиква както мисълта, по този начин и сетивността, тъй като в провеждането на разговор се убеждаваме, че са значими не толкоз въпросите, а отговорите и реакциите. Реализирането на сегашния план съответствува по случайност с множеството политически диспути, завладяли топлата цветност на есента и това някак в допълнение го отличава и дава още по-голяма висота на изкуството в общия му смисъл, ситуирайки го над злободневието.
Диалогът е безконечен диалог, както е безпределно многообразието на гледни точки и причини, с които ние можем да участваме в един интелигентен диалог. Диалогът не може да бъде разграничен на части, тъй като е безконечен, а безкрайното няма среда. Тези особености на разговора дават мотив на Карл Ясперс да каже, че великите философи водят разговор в огромното време на историята. Затова и ние можем да оприличим историята на човешката просвета на един диалог с вариации върху безконечни въпроси, по които разсъждават емблематични със своето изкуство създатели.
Желанието на галерията е да инициира основаването на нови творби, на напълно нов културен артикул с висока художествена стойност, посредством разговори сред създатели, които са на дребни или огромни дистанции, харесват взаимно творчеството си и се предизвикат. А провокацията в изкуството дава подтик за развиването на създателите и покачва неговата художествена стойност.
Заповядайте на разкриване на изложбата на 01.11.2025 /събота/ от 17.00 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon да споделите нашия празник, който е и празник на всички почитатели на нашата активност, създатели с които работим и фенове на стойностно изкуство! Освен на картините и скулптурите, резултат от " Диалози “-те сред художниците, имаме и достойнството и опцията да се насладим на няколко музикални осъществявания - творби на български композитори в осъществяване на Георги Черкин и лауратите на Международни Флейтов Конкурс - Асиа Сокол и Мина Кирилова.
Експозицията може да бъде забелязана от 1-ви ноември до 10-ти декември 2025 година в изложбената зала на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на уеб страницата artpapillon.com или на fb: Le Papillon Art Gallery.
Изложбата и реализирането на плана се реализира с общителната финансова поддръжка от Фонд " Култура “ на Община Варна.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ