От 1 февруари българският лев ще може да се сменя

От 1 февруари българският лев ще може да се сменя в сръбските чейнджбюра. С решение на Националната банка на Сърбия българският лев е включен във валутите, които могат да се търгуват на валутния пазар в страната.

Обяснява се също, че това ще насърчи икономическото съдействие, ще подтиква взаимните планове сред България и Сърбия. Не е без значение и фактът, че се усилва освен броят на туристите от двете страни на границата, само че и че България е членка на Европейския съюз.

Доживяхме и това българският лев да стане европейска валута в Сърбия.

Сега, по време на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, политическите и икономическите контакти със Сърбия зачестиха и Западните Балкани са българо-европейски, само че и западнобалкански шлагер.

Това обаче не дава отговор на въпроса за какво толкоз малко знаем за своите съседи, а със Сърбия ни дели единствено една граница, след 7-8 години и тя може да изчезне. Сякаш живеем на разнообразни континенти. Сърбия като че ли е познатият чужд комшия.

Понякога стихийно българите стават съпричастни към драмите и проблемите на българското малцинство в Западните околности. По-често обаче се приказва за хубавата сръбска скара и плескавиците. Възхваляват се сръбските пиротски салами, като че ли сме не запомнили, че това в действителност е българската луканка.

Всичко е въпрос на маркетинг, тъй като пиротчанци изясняват симпатично по какъв начин с точилки месеци наред разточват ръчно тези салами и какви невероятни подправки поставят.

Но дотук няма място за политика. Сърбите и българите като че ли са имунизирани от политическите проблеми на своите съседи. Затова може би е значимо да не забравяме, че Западните Балкани са район на неизвестности, провокации и непредвидени спорове, с доста национализми и теории за политически заприказва, които Европа мъчно може да разбере и толерира.

Ето за какво е значимо, когато след броени месеци свърши българското председателство, в действителност да стартира българската борба за европеизацията на Западните Балкани. Това ще бъде дълъг развой, в който нашите съседи сърбите би трябвало да осъзнаят европейските полезности, системи и закони.

В този смисъл ние можем да бъдем положителният непоколебим преподавател на Сърбия. Доколко сръбските политици желаят това не съм уверена, тъй като политическите игри и измама в Сърбия са в своя разцвет. Вихри се изборна акция за белградския парламент и кмет.

Сръбският президент Александър Вучич дотолкоз се е вживял в ролята на татко на нацията, че не слиза от телевизионните екрани на многочислените спонсорирани от страната малките екрани. Останалите две-три малките екрани безпардонно са наричани ЦРУ-телевизии, които работят против сръбските национални ползи.

В Сърбия всичко е политическа агитация, световно медийно затъмнение по сръбска рецепта. Политическо и телевизионно реалити шоу на равнището на необуздани партийни пристрастености на ръководещата Сръбска прогресивна партия на Вучич. Тя внушава непрестанно, че е единственото избавление за страната.

Затова е отговорна несъмнено и слабата и разединена съпротива, която няма съвсем никакъв късмет да каже какво мисли, а носи задълженията на мъчителния временен интервал в Сърбия, когато страната вземаше първите уроци по народна власт.

Тези дни Сърбия живееше под знака на атентата и убийството на опозиционния косовски политик Оливер Иванович. Няма отговор на въпроса в коя политическа кухня е квалифициран атентата и кой стои зад неговото ликвидиране.

Факт е обаче, че разговорът сред Белград и Прищина в Брюксел след убийството му е пресечен. Атентатът против него тласна договарянията в задънена улица. Имаме ново огнище на неустойчивост в Западните Балкани.

Сигурно тук ще бъде основна ролята на Брюксел, а и на България като ръководител на Съвета на Европейски Съюз за възобновяване на договарянията.