Вместо към обещания 1 процент от БВП културата ни тръгва в посока 0,4 |
От 0,6 % от Брутният вътрешен продукт бюджетът за просвета ще падне до 0,4 в идващите две години.
Това стана ясно откакто Министерството на финансите разгласява Средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2023–2025 година, която бе утвърдена от Министерския съвет.
Следователно няма по какъв начин да се случи.
От оповестената средносрочна прогноза се вижда, че парите за просвета в границите на идващите две години ще отбележат спад от 869.6 милиона към 823 милиона (от 0,6 % от Брутният вътрешен продукт до 0,4 % от БВП).
На страница 64 на средносрочната бюджетна прогноза се вижда придвижването на средства за културата по години:
Тази вест идва на фона на непрекъснати кавги към Министерство на културата, провокирани от ексцентричното държание на министър Атанасов, които бяха туширани точно с изказвания, че ведомството си прави работата и че повече пари за просвета в никакъв случай не е имало.
Отново прави усещане и още нещо - в документа на Министерство на финансите не е упомената по никакъв метод мечтаната от всички арт среди Стратегия за българската просвета. Диана Андреева - Попйорданова от " Обсерватория за просвета ", която първа алармира за низходящата финансова наклонност, написа следното: " Това, което се случва, е прям фискален цинизъм с българската просвета и слага под въпрос устойчивото развиване на културните действия и достигането на обществените финанси до 1% от Брутният вътрешен продукт. "
Историята с повдигането на парите за просвета до 1 % от Брутният вътрешен продукт е остаряла и нормално се употребява от всички политически субекти в предизборна конюнктура. Конкретната политическа обстановка не прави изключение. Партиите, които образуваха ръководещото болшинство, водиха дълги и обществени договаряния за културата и там се говореше даже за по-висок %, от Демократична България желаеха 1,5 % от Брутният вътрешен продукт.
Още по време на договарянията обаче направи усещане и различен факт - в последна сметка този 1 % от Брутният вътрешен продукт отсъстваше от финалната чернова на съглашението. Имаше го упоменат единствено в рубрика " обсъждани хрумвания ".
В арт средите се разяснява още, че заявените планове на ръководещите за политиките в региона на културата не са по никакъв начин реформаторски - че на процедура това е копи-пейст документ, в който вместо значими промени, са заложени клишета, копирани от предни години, като да вземем за пример " по-широк достъп на фенове ", " по-голямо многообразие на представления ".
Впрочем Средносрочната рамка не е обнародвана досега от Министерството на културата. Последната вест там е от 12 април и оповестява, че след извършения конкурс за шеф на Сатиричния спектакъл преди всичко е класиран Калин Сърменов.
А през вчерашния ден в ново видеообръщение министър Атанасов прикани всички да аплайват за стратегиите на НФК.
В Средносрочната рамка е посочен броят на културни събития, които се чакат в идващите две години - до 2025. Очакваното повишаване е в границите на статистическата неточност.
Ако обстановката се развие по отношение на заложените параметри в рамката, в края на 2025 година ще сме се върнали на най-ниското равнище на финансиране на културата ни - интервала 1997-1998 година.
Това стана ясно откакто Министерството на финансите разгласява Средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2023–2025 година, която бе утвърдена от Министерския съвет.
Следователно няма по какъв начин да се случи.
От оповестената средносрочна прогноза се вижда, че парите за просвета в границите на идващите две години ще отбележат спад от 869.6 милиона към 823 милиона (от 0,6 % от Брутният вътрешен продукт до 0,4 % от БВП).
На страница 64 на средносрочната бюджетна прогноза се вижда придвижването на средства за културата по години:
Тази вест идва на фона на непрекъснати кавги към Министерство на културата, провокирани от ексцентричното държание на министър Атанасов, които бяха туширани точно с изказвания, че ведомството си прави работата и че повече пари за просвета в никакъв случай не е имало.
Отново прави усещане и още нещо - в документа на Министерство на финансите не е упомената по никакъв метод мечтаната от всички арт среди Стратегия за българската просвета. Диана Андреева - Попйорданова от " Обсерватория за просвета ", която първа алармира за низходящата финансова наклонност, написа следното: " Това, което се случва, е прям фискален цинизъм с българската просвета и слага под въпрос устойчивото развиване на културните действия и достигането на обществените финанси до 1% от Брутният вътрешен продукт. "
Историята с повдигането на парите за просвета до 1 % от Брутният вътрешен продукт е остаряла и нормално се употребява от всички политически субекти в предизборна конюнктура. Конкретната политическа обстановка не прави изключение. Партиите, които образуваха ръководещото болшинство, водиха дълги и обществени договаряния за културата и там се говореше даже за по-висок %, от Демократична България желаеха 1,5 % от Брутният вътрешен продукт.
Още по време на договарянията обаче направи усещане и различен факт - в последна сметка този 1 % от Брутният вътрешен продукт отсъстваше от финалната чернова на съглашението. Имаше го упоменат единствено в рубрика " обсъждани хрумвания ".
В арт средите се разяснява още, че заявените планове на ръководещите за политиките в региона на културата не са по никакъв начин реформаторски - че на процедура това е копи-пейст документ, в който вместо значими промени, са заложени клишета, копирани от предни години, като да вземем за пример " по-широк достъп на фенове ", " по-голямо многообразие на представления ".
Впрочем Средносрочната рамка не е обнародвана досега от Министерството на културата. Последната вест там е от 12 април и оповестява, че след извършения конкурс за шеф на Сатиричния спектакъл преди всичко е класиран Калин Сърменов.
А през вчерашния ден в ново видеообръщение министър Атанасов прикани всички да аплайват за стратегиите на НФК.
В Средносрочната рамка е посочен броят на културни събития, които се чакат в идващите две години - до 2025. Очакваното повишаване е в границите на статистическата неточност.
Ако обстановката се развие по отношение на заложените параметри в рамката, в края на 2025 година ще сме се върнали на най-ниското равнище на финансиране на културата ни - интервала 1997-1998 година.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ