Пловдив чества важна дата за града
Освобождението на Пловдив на 16 януари 1878 година е разследване на успеха на съветските войски в последната огромна борба по време на Руско-турската освободителна война. С дейностите си на 15 против 16 януари кап. Александър Бураго и въоръжените български отряди избавят Пловдив от плячкосване и опожаряване от черкези и башибозук. Това сподели за Българска телеграфна агенция Стефан Шивачев, шеф на Историческия музей в Пловдив. По думите му тази дата е паметна за града, тъй като поставя завършек на епохата на османското господство, траяла пет века и слага началото на новото му развиване.
На карта е била сложена ориста на най-големия град в българските земи
По време на събитията, които се разиграват в интервала от 14 до 18 януари, на карта е била сложена ориста на най-големия град в българските земи - Пловдив. Опасността тогава за града е обвързвана с това, че пред ген. Йосиф Гурко, командващ на отряда на съветските войски, е бил изправен образеца със Стара Загора, Калофер, със Сопот и с доста други български градове, които са били изцяло разорени по време на войната, прибавя Шивачев. Самите сражения стартират на 14 януари и главно се водят в полите на Родопите, южно от Пловдив, само че по думите му заплахата за града идва от нередовната турска армия - черкези и башибозук, с които е цялостен и чиято цел в края на войната е да грабят и да опожаряват.
На 15 януари вечерта, на към 3 км западно от Пловдив, ген. Гурко вижда огнените езици, които избухват в разнообразни елементи в града и с цел да се ориентира в ситуацията, изпраща ескадрона на кап. Бураго с 60-на конници на разузнаване.
Ескадронът на Бураго влиза в Пловдив от запад и употребява обстановката, че турското командване е застрашено от обграждане от съветските войски - част от тях се движат в полите на Родопите, а друга част - северно от река Марица. За да избегнат това, командващият Сюлейман паша разпорежда отдръпване от Пловдив. Така кап. Бураго влизайки в града, съумява да завземе пощата, доближава до железопътната гара, където, съгласно неговия роман, намира сервираната вечеря на Сюлейман паша и неговите офицери, които са отпътували под паника с влака в посока към Одрин.
Хората на Бураго избавят Пловдив от опожаряване
Благодарение на тези дейности на хората на Бураго и на отрядите, които охраняват християнските махали, Пловдив е избавен от опожаряване, разяснява Стефан Шивачев. Какво би могло да стане в града, по думите му са образец 122-та българи, които в този миг са се намирали в най-страшния пловдивски турски затвор - Ташкапия. През нощта на 15 против 16 януари те са изведени от пандиза, конвоирани в посока Родопите, само че в устрема си за по-бързо отдръпване, на 2-3 км от тогавашния Пловдив са изклани, прецизира историкът. Това са българи, доста от които са в пандиза от дълги месеци, защото някои са участници в Априлското въстание.
На карта е била сложена ориста на най-големия град в българските земи
По време на събитията, които се разиграват в интервала от 14 до 18 януари, на карта е била сложена ориста на най-големия град в българските земи - Пловдив. Опасността тогава за града е обвързвана с това, че пред ген. Йосиф Гурко, командващ на отряда на съветските войски, е бил изправен образеца със Стара Загора, Калофер, със Сопот и с доста други български градове, които са били изцяло разорени по време на войната, прибавя Шивачев. Самите сражения стартират на 14 януари и главно се водят в полите на Родопите, южно от Пловдив, само че по думите му заплахата за града идва от нередовната турска армия - черкези и башибозук, с които е цялостен и чиято цел в края на войната е да грабят и да опожаряват.
На 15 януари вечерта, на към 3 км западно от Пловдив, ген. Гурко вижда огнените езици, които избухват в разнообразни елементи в града и с цел да се ориентира в ситуацията, изпраща ескадрона на кап. Бураго с 60-на конници на разузнаване.
Ескадронът на Бураго влиза в Пловдив от запад и употребява обстановката, че турското командване е застрашено от обграждане от съветските войски - част от тях се движат в полите на Родопите, а друга част - северно от река Марица. За да избегнат това, командващият Сюлейман паша разпорежда отдръпване от Пловдив. Така кап. Бураго влизайки в града, съумява да завземе пощата, доближава до железопътната гара, където, съгласно неговия роман, намира сервираната вечеря на Сюлейман паша и неговите офицери, които са отпътували под паника с влака в посока към Одрин.
Хората на Бураго избавят Пловдив от опожаряване
Благодарение на тези дейности на хората на Бураго и на отрядите, които охраняват християнските махали, Пловдив е избавен от опожаряване, разяснява Стефан Шивачев. Какво би могло да стане в града, по думите му са образец 122-та българи, които в този миг са се намирали в най-страшния пловдивски турски затвор - Ташкапия. През нощта на 15 против 16 януари те са изведени от пандиза, конвоирани в посока Родопите, само че в устрема си за по-бързо отдръпване, на 2-3 км от тогавашния Пловдив са изклани, прецизира историкът. Това са българи, доста от които са в пандиза от дълги месеци, защото някои са участници в Априлското въстание.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ