Пловдив чества 141 години от Освобождението си
Освобождението на Пловдив на 16 януари 1878 година е разследване на успеха на съветските войски в последната огромна борба по време на Руско-турската освободителна война. С дейностите си на 15 против 16 януари кап. Александър Бураго и въоръжените български отряди избавят Пловдив от плячкосване и опожаряване от черкези и башибозук. Това сподели за Българска телеграфна агенция Стефан Шивачев, шеф на Историческия музей в Пловдив. По думите му тази дата е паметна за града, тъй като поставя завършек на епохата на османското господство, траяла пет века и слага началото на новото му развиване.
По време на събитията, които се разиграват в интервала от 14 до 18 януари, на карта е била сложена ориста на най-големия град в българските земи - Пловдив. Опасността тогава за града е обвързвана с това, че пред ген. Йосиф Гурко, командващ на отряда на съветските войски, е бил изправен образеца със Стара Загора, Калофер, със Сопот и с доста други български градове, които са били изцяло разорени по време на войната, прибавя Шивачев. Самите сражения стартират на 14 януари и главно се водят в полите на Родопите, южно от Пловдив, само че по думите му заплахата за града идва от нередовната турска армия - черкези и башибозук, с които е цялостен и чиято цел в края на войната е да грабят и да опожаряват.
На 15 януари вечерта, на към 3 км западно от Пловдив, ген. Гурко вижда огнените езици, които избухват в разнообразни елементи в града и с цел да се ориентира в ситуацията, изпраща ескадрона на кап. Бураго с 60-на конници на разузнаване. Ескадронът на Бураго влиза в Пловдив от запад и употребява обстановката, че турското командване е застрашено от обграждане от съветските войски - част от тях се движат в полите на Родопите, а друга част - северно от река Марица. За да избегнат това, командващият Сюлейман паша разпорежда отдръпване от Пловдив. Така кап. Бураго влизайки в града, съумява да завземе пощата, доближава до железопътната гара, където, съгласно неговия роман, намира сервираната вечеря на Сюлейман паша и неговите офицери, които са отпътували под паника с влака в посока към Одрин.
Благодарение на тези дейности на хората на Бураго и на отрядите, които охраняват християнските махали, Пловдив е избавен от опожаряване, разяснява Стефан Шивачев. Какво би могло да стане в града, по думите му са образец 122-та българи, които в този миг са се намирали в най-страшния пловдивски турски затвор - Ташкапия. През нощта на 15 против 16 януари те са изведени от пандиза, конвоирани в посока Родопите, само че в устрема си за по-бързо отдръпване, на 2-3 км от тогавашния Пловдив са изклани, прецизира историкът. Това са българи, доста от които са в пандиза от дълги месеци, защото някои са участници в Априлското въстание.
Благодарение на този ловък ход на ген. Гурко, изпращането на ескадрона на кап. Бураго, изискуем спасяването на града, безапелационен е Шивачев. Според него през днешния ден нямаше да ги има възрожденските къщи в Стария Пловдив, с които доста се гордеем, нямаше да е останало нищо от Българското възобновление. Съдбата на Стара Загора, градът който напълно е погубен, и на още десетки български градове, би последвала и Пловдив, добавя историкът.
Според Шивачев би трябвало да се регистрира и това, че на този ден, 16 януари, денят, в който ген. Гурко е посрещнат пред катедралния храм "Св. богородица ", стартира новият стадий в развиването на Пловдив. В предните пет века на османско господство в града са издигнати едвам няколко публични постройки. Въпреки, че по това време Пловдив е най-големият град на българските земи, с към 33 000 души, той е бил един присъщ за епохата, характерен османски град.
В идващите си 40-50 години градът освен усилва тройно популацията си, само че става център на оповестяване на българското Съединение през 1885 година, център на Първото българско ревю, изживява своя извънредно значим интервал на рационализация в края на 19-ти и първите десетилетия на 20-ти век.
По традиция през днешния ден пловдивчани ще се преклонят пред делото на кап. Бураго и ген. Гурко и ще отбележат 141 години от освобождението на Пловдив с възпоменателно празненство пред паметника на Бураго в Дондуковата градина. Слово във връзка годишнината и събитията от 1878 година ще произнесе Георги Василевски, учител по история в Националната комерсиална гимназия.
По време на събитията, които се разиграват в интервала от 14 до 18 януари, на карта е била сложена ориста на най-големия град в българските земи - Пловдив. Опасността тогава за града е обвързвана с това, че пред ген. Йосиф Гурко, командващ на отряда на съветските войски, е бил изправен образеца със Стара Загора, Калофер, със Сопот и с доста други български градове, които са били изцяло разорени по време на войната, прибавя Шивачев. Самите сражения стартират на 14 януари и главно се водят в полите на Родопите, южно от Пловдив, само че по думите му заплахата за града идва от нередовната турска армия - черкези и башибозук, с които е цялостен и чиято цел в края на войната е да грабят и да опожаряват.
На 15 януари вечерта, на към 3 км западно от Пловдив, ген. Гурко вижда огнените езици, които избухват в разнообразни елементи в града и с цел да се ориентира в ситуацията, изпраща ескадрона на кап. Бураго с 60-на конници на разузнаване. Ескадронът на Бураго влиза в Пловдив от запад и употребява обстановката, че турското командване е застрашено от обграждане от съветските войски - част от тях се движат в полите на Родопите, а друга част - северно от река Марица. За да избегнат това, командващият Сюлейман паша разпорежда отдръпване от Пловдив. Така кап. Бураго влизайки в града, съумява да завземе пощата, доближава до железопътната гара, където, съгласно неговия роман, намира сервираната вечеря на Сюлейман паша и неговите офицери, които са отпътували под паника с влака в посока към Одрин.
Благодарение на тези дейности на хората на Бураго и на отрядите, които охраняват християнските махали, Пловдив е избавен от опожаряване, разяснява Стефан Шивачев. Какво би могло да стане в града, по думите му са образец 122-та българи, които в този миг са се намирали в най-страшния пловдивски турски затвор - Ташкапия. През нощта на 15 против 16 януари те са изведени от пандиза, конвоирани в посока Родопите, само че в устрема си за по-бързо отдръпване, на 2-3 км от тогавашния Пловдив са изклани, прецизира историкът. Това са българи, доста от които са в пандиза от дълги месеци, защото някои са участници в Априлското въстание.
Благодарение на този ловък ход на ген. Гурко, изпращането на ескадрона на кап. Бураго, изискуем спасяването на града, безапелационен е Шивачев. Според него през днешния ден нямаше да ги има възрожденските къщи в Стария Пловдив, с които доста се гордеем, нямаше да е останало нищо от Българското възобновление. Съдбата на Стара Загора, градът който напълно е погубен, и на още десетки български градове, би последвала и Пловдив, добавя историкът.
Според Шивачев би трябвало да се регистрира и това, че на този ден, 16 януари, денят, в който ген. Гурко е посрещнат пред катедралния храм "Св. богородица ", стартира новият стадий в развиването на Пловдив. В предните пет века на османско господство в града са издигнати едвам няколко публични постройки. Въпреки, че по това време Пловдив е най-големият град на българските земи, с към 33 000 души, той е бил един присъщ за епохата, характерен османски град.
В идващите си 40-50 години градът освен усилва тройно популацията си, само че става център на оповестяване на българското Съединение през 1885 година, център на Първото българско ревю, изживява своя извънредно значим интервал на рационализация в края на 19-ти и първите десетилетия на 20-ти век.
По традиция през днешния ден пловдивчани ще се преклонят пред делото на кап. Бураго и ген. Гурко и ще отбележат 141 години от освобождението на Пловдив с възпоменателно празненство пред паметника на Бураго в Дондуковата градина. Слово във връзка годишнината и събитията от 1878 година ще произнесе Георги Василевски, учител по история в Националната комерсиална гимназия.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ