Защо беше изваден либийският “меч” – Сейф ал Ислам
Освобождаването на Сейф ал Ислам ал Кадафи, наследник на убития либийски водач Муамар Кадафи, несъмнено продължава да провокира интерес в интернационалните медии. Сейф (Мечът, араб.) е един от дребното оживели от рода на Кадафи. Малката му сестра умира още през 1986 година, когато двойка американски F-111 нанасят бомбени удари по двореца в Триполи. Брат му Мотасим беше свиреп погубен от бунтовниците, другият брат Камис почина при бомбардировка, третият Саади, откакто избяга в Нигер през 2014 година, бе предаден на новите либийски управляващи и от този момент не се знае нищо за него. Останалите членове на семейство Кадафи – брачната половинка му, синовете Ханибал и Мохамед и дъщерята Айша сега се намират в Алжир.
Най-големият наследник от втория брак на някогашния водач Муамар Кадафи бе задържан от бойци на групировката „ Абу Бакр ас Садик “ от гр. Зинтан след убийството на татко му – през ноември 2011 година, при опит да избяга от Либия в Нигер. През юли 2015 година апелативен съд в Триполи призна Сейф ал Ислам за отговорен като „ причинител на военни закононарушения при угнетяване на мирните митинги на революционерите “ и го осъди на гибел, а Международният углавен съд в Хага изиска екстрадацията му. Зинтанската формация, вярна на Главнокомандващия Либийската национална войска Халиф Хафтар, изрично отхвърли да съобщи Сейф ал Ислам на управляващите в Триполи с претекста, че магистратите, постановили присъдата, са напълно под контрола на неколцина племенни вождове.
Преди няколко месеца той беше освободен по силата на закон за обща прошка. По някои информации сега се намира при родственици в град Байда, в региона Киренайка, следена от фелдмаршал Халифа Хафтар и от „ източното “ държавно управление в Тобрук. Няма подозрение, че той ще бъде употребен в бъдещата битка за властта в Либия. Адвокатът на Сейф ал Ислам съобщи,че същият ще се включи интензивно в политическите битки, тъй като това не е неразрешено от закона и макар смъртната присъда, той е изцяло амнистиран. Относно настояването на Международния съд в Хага за екстрадация беше декларирано, че Сейф ал Ислам към този момент е бил наказан на гибел в Либия и не се планува един човек да бъде съден за едно закононарушение два пъти от два съда.
След гражданската война и интервенцията „ Зората на Одисей “, модерна Либия е сложна да бъде наречена единна страна. Първоначално основаният Национален временен съвет не съумя да образува единна власт и той беше преобразуван след изборите през 2012 година във Всеобщ народен конгрес със същата ефикасност. На процедура Либия съставлява конгломерат от квази-държавици Триполитания, Киренайка, пустинната област Фецан с бедуините туарези, западните планини с гр. Зинтан, градовете-държави Мисурата, Сирт и Бани-Валид, притежаващи лични армии, които дори бяха изпращани против властта в Триполи. Отделно от всички в Либия работят и завзелите нефтените полета отряди на Ал-Кайда на ислямски Магриб (АКИМ), които се заклеха във честност на ИД.
В тази пъстра палитра от безредие, войни всеки против всеки, грабежи и битка за петрол са отличават две съществени фигури: ръководителят на президентския съвет и министър председател на Либия Феиз Сарадж и висшият главнокомандващ на въоръжените сили на Либия фелдмаршал Халиф Хафтар. Двамата подписаха на 2 май в Абу Даби съглашения за общонационални органи за ръководство и силовите структури, както и за осъществяване на президентски и парламентарни избори през 2018 година В същото време напрежението и опълчването сред двамата остава. Феиз Сарадж е от прочут политически жанр. Баща му Мустафа Сарадж е един от създателите на Либия, бил е непосредствен с Бенито Мусолини и е служил като кралски министър при крал Идрис.
Счита се, че сега Сарадж получава поддръжка от италианците и интензивно се опълчва на това фелдмаршал Хафтар да получи цялостен надзор над нефтените полета и Националната нефтена корпорация. Официално Сарадж се пробва да се нарежда като безпристрастен съдия и упорства, че поддържа връзки с Фронта на държавното управление на националното избавление, формиран от въоръжените отряди от Мисурата и групите на „ Мюсюлмански братя “ от Триполи, единствено тъй като би трябвало да се води преговорен развой. В реалност обаче този Фронт координира своите дейности с него и е ориентиран против силите на Хафтар. Същият получава поддръжка от катарски и турски частни военни компании (ЧВК).
Фелдмаршал Халиф Хафтар разполага с най-голяма въоръжена формация в Либия. Войските му дори имат и военновъздушни сили, които бяха употребявани против региона Фецан. Самолетите са наети от ОАЕ, водачите са от американската ЧВК „ Академи “, насочването на земята и определянето на резултатите от въздушните удари са от египетския и френски спецназ. Според последни заявки на Хафтар, той държи и контрола над гр. Бенгази. Проблемът и при двамата е, че силите са им незадоволителни за налагане на властта над цялата територия на страната и това ги кара да търсят всевъзможна помощ и поддръжка.
Сарадж няма равносилен боен капацитет като Хафтар, само че е интернационално приет и употребява интензивно поддръжката на Италия. След приемането му от министъра на външните работи на Италия, с посредничеството на висшия представител по външната политика и сигурност, италианката Федерика Могерини и президента на Европейския парламент, италианеца Антонио Таяни, Сарадж беше признат от ръководителя на Еврокомисията Юнкер и от генералния секретар на НАТО Столтенберг. Това беше обсъждано като проява за поддръжката на Брюксел персонално към него. Впоследствие американската авиация стартира да нанася от италианските летища ракетно-бомбени удари по ИД в „ петролния полумесец “, залива Сирт, а след свалянето на либийска територия на френски хеликоптер с командоси, стана известно и тяхното директно присъединяване в интервенции в Либия.
Говорещият съвършено съветски още от времето когато е карал курсовете „ Выстрель “ и по-късно като слушател във Военната академия „ Фрунзе “, фелдмаршал Хафтар имаше опция да си го упражни в диалозите по време на двете си визити в Москва, както и на борда на съветския самолетоносач „ Адмирал Кузнецов “ по време на диалозите с съветския си сътрудник Шойгу. Бойци от съветската ЧВК „ Вагнер “ бяха видяни в боевете за освобождението на гр. Басра, а в две египетски бази наоколо до границата с Либия, Сиди-Барани и Мерса-Матрух бяха ситуирани съветски безпилотни самолети и сили на спецназ, които работят в поддръжка на Хафтар в Либия. В същото време Русия не бърза да залага на остарелия военен деец, който е един от участниците дружно с Кадафи в свалянето на краля Идрис I, обучаван в техни военни академии, само че също по този начин се знае и бягството му в Съединени американски щати и престоя там над 30 години, откъдето интензивно помагаше и на Централно разузнавателно управление на САЩ против властта на Кадафи.
Съвсем ясно е, че основни за бъдещето на Либия се явяват плануваните избори за март 2018 година, когато ще станат ясни поддръжката, въздействието и тежестта, които всеки един от двамата съществени участници ще получат. От това ще зависи на кого и какъв брой ще заложат интернационалните играчи. За това и всеки един ход, като да вземем за пример освобождението на „ Меча “ Сейф ал Ислам ал Кадафи има за цел да сплоти разочарованите от събитията след рухването на режима на татко му либийци към кандидатурата на някогашния сподвижник на Кадафи, след това отстъпник в Съединени американски щати, а понастоящем одобряван добре от Москва, висш главнокомандващ фелдмаршал Халиф Хафтар.
А какво ще стане с АКИМ – Сега ИД в Либия ли? Борбата с тях ще е формалния мотив за нашествието на интернационалните играчи, а главният е нефтът. Войната в Сирия завършва, а насъбраният опит ще се употребява към този момент в Либия.
Най-големият наследник от втория брак на някогашния водач Муамар Кадафи бе задържан от бойци на групировката „ Абу Бакр ас Садик “ от гр. Зинтан след убийството на татко му – през ноември 2011 година, при опит да избяга от Либия в Нигер. През юли 2015 година апелативен съд в Триполи призна Сейф ал Ислам за отговорен като „ причинител на военни закононарушения при угнетяване на мирните митинги на революционерите “ и го осъди на гибел, а Международният углавен съд в Хага изиска екстрадацията му. Зинтанската формация, вярна на Главнокомандващия Либийската национална войска Халиф Хафтар, изрично отхвърли да съобщи Сейф ал Ислам на управляващите в Триполи с претекста, че магистратите, постановили присъдата, са напълно под контрола на неколцина племенни вождове.
Преди няколко месеца той беше освободен по силата на закон за обща прошка. По някои информации сега се намира при родственици в град Байда, в региона Киренайка, следена от фелдмаршал Халифа Хафтар и от „ източното “ държавно управление в Тобрук. Няма подозрение, че той ще бъде употребен в бъдещата битка за властта в Либия. Адвокатът на Сейф ал Ислам съобщи,че същият ще се включи интензивно в политическите битки, тъй като това не е неразрешено от закона и макар смъртната присъда, той е изцяло амнистиран. Относно настояването на Международния съд в Хага за екстрадация беше декларирано, че Сейф ал Ислам към този момент е бил наказан на гибел в Либия и не се планува един човек да бъде съден за едно закононарушение два пъти от два съда.
След гражданската война и интервенцията „ Зората на Одисей “, модерна Либия е сложна да бъде наречена единна страна. Първоначално основаният Национален временен съвет не съумя да образува единна власт и той беше преобразуван след изборите през 2012 година във Всеобщ народен конгрес със същата ефикасност. На процедура Либия съставлява конгломерат от квази-държавици Триполитания, Киренайка, пустинната област Фецан с бедуините туарези, западните планини с гр. Зинтан, градовете-държави Мисурата, Сирт и Бани-Валид, притежаващи лични армии, които дори бяха изпращани против властта в Триполи. Отделно от всички в Либия работят и завзелите нефтените полета отряди на Ал-Кайда на ислямски Магриб (АКИМ), които се заклеха във честност на ИД.
В тази пъстра палитра от безредие, войни всеки против всеки, грабежи и битка за петрол са отличават две съществени фигури: ръководителят на президентския съвет и министър председател на Либия Феиз Сарадж и висшият главнокомандващ на въоръжените сили на Либия фелдмаршал Халиф Хафтар. Двамата подписаха на 2 май в Абу Даби съглашения за общонационални органи за ръководство и силовите структури, както и за осъществяване на президентски и парламентарни избори през 2018 година В същото време напрежението и опълчването сред двамата остава. Феиз Сарадж е от прочут политически жанр. Баща му Мустафа Сарадж е един от създателите на Либия, бил е непосредствен с Бенито Мусолини и е служил като кралски министър при крал Идрис.
Счита се, че сега Сарадж получава поддръжка от италианците и интензивно се опълчва на това фелдмаршал Хафтар да получи цялостен надзор над нефтените полета и Националната нефтена корпорация. Официално Сарадж се пробва да се нарежда като безпристрастен съдия и упорства, че поддържа връзки с Фронта на държавното управление на националното избавление, формиран от въоръжените отряди от Мисурата и групите на „ Мюсюлмански братя “ от Триполи, единствено тъй като би трябвало да се води преговорен развой. В реалност обаче този Фронт координира своите дейности с него и е ориентиран против силите на Хафтар. Същият получава поддръжка от катарски и турски частни военни компании (ЧВК).
Фелдмаршал Халиф Хафтар разполага с най-голяма въоръжена формация в Либия. Войските му дори имат и военновъздушни сили, които бяха употребявани против региона Фецан. Самолетите са наети от ОАЕ, водачите са от американската ЧВК „ Академи “, насочването на земята и определянето на резултатите от въздушните удари са от египетския и френски спецназ. Според последни заявки на Хафтар, той държи и контрола над гр. Бенгази. Проблемът и при двамата е, че силите са им незадоволителни за налагане на властта над цялата територия на страната и това ги кара да търсят всевъзможна помощ и поддръжка.
Сарадж няма равносилен боен капацитет като Хафтар, само че е интернационално приет и употребява интензивно поддръжката на Италия. След приемането му от министъра на външните работи на Италия, с посредничеството на висшия представител по външната политика и сигурност, италианката Федерика Могерини и президента на Европейския парламент, италианеца Антонио Таяни, Сарадж беше признат от ръководителя на Еврокомисията Юнкер и от генералния секретар на НАТО Столтенберг. Това беше обсъждано като проява за поддръжката на Брюксел персонално към него. Впоследствие американската авиация стартира да нанася от италианските летища ракетно-бомбени удари по ИД в „ петролния полумесец “, залива Сирт, а след свалянето на либийска територия на френски хеликоптер с командоси, стана известно и тяхното директно присъединяване в интервенции в Либия.
Говорещият съвършено съветски още от времето когато е карал курсовете „ Выстрель “ и по-късно като слушател във Военната академия „ Фрунзе “, фелдмаршал Хафтар имаше опция да си го упражни в диалозите по време на двете си визити в Москва, както и на борда на съветския самолетоносач „ Адмирал Кузнецов “ по време на диалозите с съветския си сътрудник Шойгу. Бойци от съветската ЧВК „ Вагнер “ бяха видяни в боевете за освобождението на гр. Басра, а в две египетски бази наоколо до границата с Либия, Сиди-Барани и Мерса-Матрух бяха ситуирани съветски безпилотни самолети и сили на спецназ, които работят в поддръжка на Хафтар в Либия. В същото време Русия не бърза да залага на остарелия военен деец, който е един от участниците дружно с Кадафи в свалянето на краля Идрис I, обучаван в техни военни академии, само че също по този начин се знае и бягството му в Съединени американски щати и престоя там над 30 години, откъдето интензивно помагаше и на Централно разузнавателно управление на САЩ против властта на Кадафи.
Съвсем ясно е, че основни за бъдещето на Либия се явяват плануваните избори за март 2018 година, когато ще станат ясни поддръжката, въздействието и тежестта, които всеки един от двамата съществени участници ще получат. От това ще зависи на кого и какъв брой ще заложат интернационалните играчи. За това и всеки един ход, като да вземем за пример освобождението на „ Меча “ Сейф ал Ислам ал Кадафи има за цел да сплоти разочарованите от събитията след рухването на режима на татко му либийци към кандидатурата на някогашния сподвижник на Кадафи, след това отстъпник в Съединени американски щати, а понастоящем одобряван добре от Москва, висш главнокомандващ фелдмаршал Халиф Хафтар.
А какво ще стане с АКИМ – Сега ИД в Либия ли? Борбата с тях ще е формалния мотив за нашествието на интернационалните играчи, а главният е нефтът. Войната в Сирия завършва, а насъбраният опит ще се употребява към този момент в Либия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ