Освободеният бесарабски българин, който беше пленен от руските военни и

Освободеният бесарабски българин, който беше покорен от съветските военни и след това сменен, се усеща добре. Капитан Димитър Бурлаков разгласи пред bTV, че няма самообладание да се прибере в България. Сестра му Райна Манджукова беседва за пръв път с него по телефона.

Той удостовери, че към този момент се е в Днепър (Днипро). " Всичко е обикновено. Нормално се усещам, съществено! Обезболяващи не одобрявам ", показа офицера от украинската войска в телефонния диалог със сестра си. Капитан Димитър Бурлаков оцеля по знамение, откакто украински хеликоптер МИ-8 беше свален при ракетни удари над Мариупол.

След злокобната вест, че е умрял, след това - безследно липсващ, а по-късно жив, само че в плен в Крим, на Велики четвъртък фамилията на капитан Буркалов разбра, че той е освободен и се намира в Запорожие. За фамилията това е второ знамение. Цялата фамилия е ангажирана да припомня името на Димитър на украински, съветски и български - с вяра българинът от Бесарабия да попадне в описите за замяна.

" В тези дни се видя какъв брой доста другари имаме, освен аз, само че и сестрите ми. Бяхме се запасили с самообладание да чакаме. Чудото стана точно на Великден! Просто не мога да допускам ", споделя сестрата на капитан Бурлаков - Райна Манджукова. Човекът, който се обажда, с цел да зарадва фамилията, е вицепремиерът на Украйна Ирина Верещюк.

Тя дава отговор за филантропичните коридори, спасяването на хора и размяната на заложници. " Чувствам се някак си незаслужено облагодетелствана от това, че толкоз доста хора, майки, сестри чакат новина за своите синове, а ние единствено за две седмици получихме всички дарове, които можеше да ни даде ориста! Продължавам да се апелирам ", сподели още Манджукова.

Сега на ход е дипломацията, споделя Райна, която е уверена, че държавниците на Украйна и България ще спомагат брат ѝ да се лекува в София. " На дребната ми сестра е споделил: " Вашата жилетка ми избави живота! ". Нашата сила е толкоз мощна, че няма да позволим да му се случи нищо неприятно. Мен ме попита: " Како, написа ли към този момент ода за жилетката? ".

Казах му, че не. Но ще я напиша - и за жилетката, за молитвата и за силата на вярата! Ще я напиша, когато към този момент си е тук в България ", споделя още Райна. От първия ден на войната, а и преди този момент сестра му оказва помощ на бесарабските българи и на бежанците от Украйна.

Въпреки сложния миг на тестване за фамилията ѝ: " Човек би трябвало да прави положително постоянно, без да чака компенсация, тя ще пристигна тогава, когато ни е в действителност нужна! " След великденското знамение сестрата се моли брат ѝ скоро да прегърне брачната половинка, двете си деца и трите си сестри.