Осветиха каменен кръст – хачкар в двора на Арменската църква

Осветиха каменен кръст – хачкар в двора на Арменската черква в Русе
Каменен кръст – хачкар бешше освете в двора на една от най-старите арменски църкви в България. Тази в Русе. Кръстът е в памет на жертвите на арменския геноцид. Ритуалът беше воден от Негово Високопреосвещенство свещеник Татев Агопян
– архиерей на Арменската епархия в Румъния и архиерейски наместник на Арменската епархия
в България, и отец Дирайр Хадавян – овчар на Арменската апостолическа православна черква „ Сурп Аствадзадзин “ („ Св. Богородица “) в Русе.
Денят е изключително значим за дребната арменска общественост в крайдунавския град.
Каменният кръст е направен от арменски туф и се извисява на повече от метър височина. Цялата арменска общественост и редица донори способстват свещеният знак да бъде подложен в двора на най-старата черква в града.
Събитието бе осъществено с поддръжката на Съюза на арменците в Европа,
Арменската апостолическа черква и Общоарменския благотворителен съюз в града.
На церемонията участваха още изключителният и пълномощен дипломат на Армения в България Н. Пр. Армен Едигарян,
регионалният шеф Драгомир Драганов, представители на Българската православна черква, отец Валтер Горра от русенската католическа черква „ Св. Павел от кръста “, както и голям брой вярващи, пристигнали да се допрян до свещения знак.
Преди церемонията бе изпълнена света литургия по ръкополагане на трима поддякони и един читател,
които оттук насетне ще служат в „ Сурп Аствадзадзин “. Тяхното въздигане в църковно свещенодействие бе осъществено от свещеник Татев Агопян и от отец Дирайр Хадавян. Подобно въздигане в нравствен ранг не се е случвало от години в Русенската арменска черква.
Хачкар се състои от две думи – хач /кръст/ и камък /кар/.
По традиция всеки каменен кръст не повтаря своята орнаментика, само че съблюдава избрани стилистични правила.
Хачкарът е неповторима демонстрация на арменската просвета и един от най-типичните знаци
на идентичността на античния народ. Каменният кръст е регистриран в нематериалното културно завещание на човечеството от ЮНЕСКО през 2010 г.