Освен всичко останало, кризата с COVID-19 е гигантско увеличително стъкло.

Освен всичко останало, рецесията с COVID-19 е гигантско увеличително стъкло. Дефектите и пукнатините, на които комфортно не обръщахме внимание, в този момент ни избождат очите. Където едвам долавяхме блудкав аромат, към този момент вони нетърпимо. Лъскавите витрини се пръскат на части и зад тях лъсва всичко, което усещахме единствено интуитивно - лакомия, безочливост, двуличие. Разбира се, надълбоко в себе си знаехме за всичко това и полумълчаливо го приемахме за част от пейзажа. Поне до момента в който този пейзаж ни устройваше и самите нас. И в случай че не бяхме по този начин жестоко изтръгнати от зоната на персоналния комфорт, още щяхме да примляскаме блажено в сладкия си сън. Конкретната тематика е обвързвана с българските футболни клубове, само че можем да я разширяваме спираловидно до безспир. В случай че сте пропуснали - предходната седмица " Лудогорец " пръв разгласи, че ще кандидатства за държавна помощ по модела 60/40. С уточнението, че мярката ще бъде употребена за възнагражденията на всички чиновници като се изключи футболистите. Допълнителен колорит е изразеното желание предстоящата сума в размер на 111 000 лева да бъде дарена на нуждаещи се в Лудогорието. Преди това финансова поддръжка - от БФС или от републиканския бюджет - изиска ЦСКА. А на един от постоянните брифинги министър Владислав Горанов разкри, че е получавал сходни въпроси и от други притежатели на клубове и ги е посъветвал да не вземат участие в тази мярка. Препоръката му е напълно удачна. По своя смисъл моделът 60/40 е основан за поддръжка на българския бизнес и опазване на заетостта. Какъв тъкмо бизнес осъществят тези футболни клубове? От кои тъкмо доходи са лишени в изискванията на пандемия? Може би губят милиони поради неналичието на фенове по трибуните? Или са изоставени от могъщите си спонсори? Вероятно някои от тях таман щяха да трансферират преференциално своите звезди? Истината е напълно елементарна. Нито един клуб у нас не действа на пазарен принцип. Без никакво изключение разноските надвишават приходите, от време на време в чудовищни мащаби. Раздутият до спукване бюджет идва напряко от джоба на притежателя, в избрани случаи - посредством директна или прикрита поддръжка от община и страна. И в случай че в този момент клубовете страдат, това няма нищо общо с неналичието на мачове. Приходите им са намалели напълно нищожно спрямо предходната ера. Да не загатваме, че поради обстановката драговолно икономисват обилни разноски. Проблемът е различен. Просто по този начин наречените бащици търпят загуби в доста от същинските си бизнеси и това внезапно охлажда благородния им подтик да изсипват един самосвал пари всеки месец в обичаната си бездънна яма. А там, където рамо удряше властта, целите също се трансформираха окончателно. Толкова за изпадналия в усложнение бизнес, наименуван български футбол. Нито е бизнес, нито е в усложнение. На лъжата краката са къси и с тях мъчно ще избягаш от която и да е рецесия. И вместо край - няколко бързи въпроса. Как по този начин един министър съветва персонално притежатели на футболни клубове? Свободен ли е достъпът до Владислав Горанов и за не по този начин мастити предприемачи, които се нуждаят от държавна поддръжка? Публикуван ли е някъде персоналният му телефонен номер? Отговор не чакаме. Всичко е ясно. COVID-19 изобличава като под лупа - 60% безочливост, 40% двуличие. Източник: Lupa.bg