Освен винарите и влюбените, днес празнуват и археолозите
Освен винарите и археолозите, през днешния ден - на 14 февруари честват и археолозите. Това ни припомнят от Историческия музей в Горна Оряховица, като допълват, че през 2026-а в железничарския град означават 115 години от старта на археологическите изследвания в региона. От 55 годин насам денят на Трифон Зарезан и свети Валентин 14 февруари е още професионален празник на тези, които разкриват историята посредством своите разкопки, е въведен в България през 1971 година по решение на Българска академия на науките. И по никакъв начин не е инцидентно, че денят съответствува с празника на виното и любовта, майтапят се някои археолози.
Първото археологическо изследване в Горна Оряховица прави не някой друга, а бащата на българската археология Карел Вацлав Шкорпил. През 1910 година в Известията на Българското археологическо сдружение в София той разгласява " План на остарялата българска столица Велико Търново “, където има особено място за крепостта край Горна Оряховица и покрайнините, в това число е оповестен първият проект на археологическия обект, именуван от Шкорпил " Калето – Пещерите “.
Още по-рано лясковчанинът Моско Москов също разгласява свое изследване за предишното на Горна Оряховица, направено откакто са открити останките на манастира " Св. Илия “. През 1908 година той написа публикацията " Новоразкопан монастир край Горна Оряховица “, излязла в " Ден “, август 1908 година Москов е първият, който стартира догатката, че в горнооряховския манастир е бил заточен цар Борил след свалянето му от власт през 1018 година
Много години Горна Оряховица остава настрана от интереса на археолозите, само че не и на локалните краеведи, които със пристрастеност събират старини. През 60-те години, когато се устройва музейна колекция към Читалище " Напредък “, а и по-късно, когато е основан Историческият музей, запалянковци като Йордан Димитров и Илия Константинов вършат обходи и събират всичко, което би могло да съставлява интерес на науката. Така във фонда на Музея попада най-ранната находка в експозицията – каменни тежести за стан от VI хиляди прочие Хр., открити при градежа на тръбопровод в местността Чурукувец. Лапидариумът на Музея напълно е запълнен с находки от времето на Димитров и Константинов.
В началото на 70-те години археолозите Петър Станев от Музея във Велико Търново и Васил Николов, към момента студент по това време, вършат сондажни изследвания на най-ранното неолитно населено място, записано в Горна Оряховица. Открито е в местността " Блатото “ при градежа на Супера до Гимназията. Селището е от късния неолит, VI хилядолетие преди Хр., а всички открити артефакти се намират в РИМ – В. Търново.
Едва в средата на 80-те години стартират постоянни разкопки на крепостта Ряховец. На крепостта и в подградията работят археолозите Иван Бъчваров, Йордан Алексиев, Хитко Вачев, Павлина Владкова. Редовните изследвания не престават до 1991 година
След четвърт век пауза археолозите се завръщат в Горна Оряховица с изследванията на екипа, управителен от Илиян Петракиев и Мая Иванова и с съветник Хитко Вачев, който работи и до момента. Откритото за тези 10 години към момента можете да видите в изложбата, подредена в залите на Исторически музей – Горна Оряховица.
Има смешка, която обаче не е надалеч от истината, че в Горна Оряховица има най-вече археолози на глава от популацията. Средно по трима студенти от града е имало във всеки випуск единствено на ВТУ " Св. св. Кирил и Методий “ до неотдавна. Много от приключилите не работят специалността, само че други пък са оставили трайно име в науката.
Достатъчно е да споменем единствено учен Васил Николов, проф. доктор Хитко Вачев, доктор Иван Бъчваров (и тримата са почетни жители на Горна Оряховица), доцент доктор Стефан Чохаджиев, Александър Чохаджиев, доцент доктор Евгени Дерменджиев, Мая Иванова и доста други, които работят в цялата страна. Не можем да споменем всички, само че няма да пропуснем Йоана Катрева, която е от последното потомство археолози и потегли към науката от единствената по рода си в България Археологическа школа на Ряховец.
Възползваме се от този роман, с цел да честитим празника на всички археолози. Желаем ви доста находки, които задават въпроси, само че и дават отговори. И дано идват млади археолози, които ще търсят отговори на въпросите, които през днешния ден остават мистерия.
Първото археологическо изследване в Горна Оряховица прави не някой друга, а бащата на българската археология Карел Вацлав Шкорпил. През 1910 година в Известията на Българското археологическо сдружение в София той разгласява " План на остарялата българска столица Велико Търново “, където има особено място за крепостта край Горна Оряховица и покрайнините, в това число е оповестен първият проект на археологическия обект, именуван от Шкорпил " Калето – Пещерите “.
Още по-рано лясковчанинът Моско Москов също разгласява свое изследване за предишното на Горна Оряховица, направено откакто са открити останките на манастира " Св. Илия “. През 1908 година той написа публикацията " Новоразкопан монастир край Горна Оряховица “, излязла в " Ден “, август 1908 година Москов е първият, който стартира догатката, че в горнооряховския манастир е бил заточен цар Борил след свалянето му от власт през 1018 година
Много години Горна Оряховица остава настрана от интереса на археолозите, само че не и на локалните краеведи, които със пристрастеност събират старини. През 60-те години, когато се устройва музейна колекция към Читалище " Напредък “, а и по-късно, когато е основан Историческият музей, запалянковци като Йордан Димитров и Илия Константинов вършат обходи и събират всичко, което би могло да съставлява интерес на науката. Така във фонда на Музея попада най-ранната находка в експозицията – каменни тежести за стан от VI хиляди прочие Хр., открити при градежа на тръбопровод в местността Чурукувец. Лапидариумът на Музея напълно е запълнен с находки от времето на Димитров и Константинов.
В началото на 70-те години археолозите Петър Станев от Музея във Велико Търново и Васил Николов, към момента студент по това време, вършат сондажни изследвания на най-ранното неолитно населено място, записано в Горна Оряховица. Открито е в местността " Блатото “ при градежа на Супера до Гимназията. Селището е от късния неолит, VI хилядолетие преди Хр., а всички открити артефакти се намират в РИМ – В. Търново.
Едва в средата на 80-те години стартират постоянни разкопки на крепостта Ряховец. На крепостта и в подградията работят археолозите Иван Бъчваров, Йордан Алексиев, Хитко Вачев, Павлина Владкова. Редовните изследвания не престават до 1991 година
След четвърт век пауза археолозите се завръщат в Горна Оряховица с изследванията на екипа, управителен от Илиян Петракиев и Мая Иванова и с съветник Хитко Вачев, който работи и до момента. Откритото за тези 10 години към момента можете да видите в изложбата, подредена в залите на Исторически музей – Горна Оряховица.
Има смешка, която обаче не е надалеч от истината, че в Горна Оряховица има най-вече археолози на глава от популацията. Средно по трима студенти от града е имало във всеки випуск единствено на ВТУ " Св. св. Кирил и Методий “ до неотдавна. Много от приключилите не работят специалността, само че други пък са оставили трайно име в науката.
Достатъчно е да споменем единствено учен Васил Николов, проф. доктор Хитко Вачев, доктор Иван Бъчваров (и тримата са почетни жители на Горна Оряховица), доцент доктор Стефан Чохаджиев, Александър Чохаджиев, доцент доктор Евгени Дерменджиев, Мая Иванова и доста други, които работят в цялата страна. Не можем да споменем всички, само че няма да пропуснем Йоана Катрева, която е от последното потомство археолози и потегли към науката от единствената по рода си в България Археологическа школа на Ряховец.
Възползваме се от този роман, с цел да честитим празника на всички археолози. Желаем ви доста находки, които задават въпроси, само че и дават отговори. И дано идват млади археолози, които ще търсят отговори на въпросите, които през днешния ден остават мистерия.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ