Станишев: И в Европейския парламент се усеща, че идват избори
Освен в България, към този момент и в Европейския парламент се усеща, че идват избори. За (крайно) десните борбата за бъдещето (им във властта) очевидно минава през борба за предишното, написа във " Facebook " водачът на ПЕС Сергей Станишев.
Според него един от основните диспути на пленарната сесия в Страсбург, който трябваше да даде оценка на последната среща на европейските водачи, стана сцена на неуместни обвинявания от английския реакционер и водач на Групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) Саид Камал, обявявайки фашизма и нацизма от началото на ХХ век за леви идеологии.
Историята, несъмнено, споделя друго - преди 85 години Германската социалистическа партия е единствената, която се опълчи на нацистите и гласоподава срещу Закона за упълномощаване от 1933 година, даващ правото да се одобряват закони без единодушието на Народното събрание. Европейските социалдемократи постоянно сме се противопоставяли на нацизма и фашизма и това е неделима част от лявата идеология. Тази битка продължава и през днешния ден - против неонацистки, неофашистки, крайнодесни групи, придвижвания и партии, които смятахме за от дълго време отхвърлени от историята и здравия разсъдък.
Това изказване не е плод на нормално незнание, което можем да подминем с лека ръка, а безсрамен опит за пренаписване на историята с ясна политическа цел. Заслужава си да си напомним, че английските консерватори не спадат в графата на нормалните обвинени, като Фараж или Льо Пен, с чиято реторика, за жалост, към този момент сме привикнали. Партията на Чърчил и Тачър, която до наскоро беше част от ЕНП, закупи контури на крайнодясна популистка групировка.
Очевидно е, че обичайна десница в Европа редовно се радикализира в последните години в опит да " опитоми " националистическите настроения, с цел да се задържи на власт. Това няма по какъв начин да бъде мотив за злорадстване, изключително за социалистите. В продължение на години ЕНП толерира популистките и крайнодесни придвижвания, на които гледа на първо място като на комфортни съдружни сътрудници - отсам и доближаването на риториката. Властта от дълго време се е трансформирала в самоцел и десните са подготвени на всевъзможни взаимни отстъпки и политическа всеядност, с цел да я задържат. Нагледни образци са обединенията с крайната десница в Австрия и България, готовността за договорка с екстремистката Лига в Италия, повърхностната рецензия против популиста Орбан (Вебер видимо му размаха пръст, а в подмяна получи поддръжката му за водещ претендент на ЕНП), даже ухажването на крайната десница в Полша, която продължава да потъпква върховенството на закона и европейските полезности. Мнозина споделят, че социалистите би трябвало да се борят на два фронта - от една страна против крайнодесните популисти, а от друга против обичайните консервативни сили. Аз мисля обаче, че фронтът в действителност е единствено един.
Маските са свалени, разграничителната линия за идните европейски избори е ясна. Дали десницата да успее да " опитоми " популистите или тя самата ще се радикализира към повече шовинизъм, няма изключително значение - и в двата случая с единна Европа е свършено. Истинското лице на смяната е социалдемокрацията. Само гласът за левите ще бъде глас за отбрана на европейските полезности и демокрацията; за повече сигурност, само че без " продажба " на права и персонални данни; за повече взаимност, само че не избирателно; за битка с неравенствата и разграничителните линии в Европа, само че без парите за доближаване да потъват в джобовете на локални феодали; за битка с демагогията на популизма и крайния шовинизъм, само че без да забравяме своите корени и еднаквост, написа Станишев.
Според него един от основните диспути на пленарната сесия в Страсбург, който трябваше да даде оценка на последната среща на европейските водачи, стана сцена на неуместни обвинявания от английския реакционер и водач на Групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) Саид Камал, обявявайки фашизма и нацизма от началото на ХХ век за леви идеологии.
Историята, несъмнено, споделя друго - преди 85 години Германската социалистическа партия е единствената, която се опълчи на нацистите и гласоподава срещу Закона за упълномощаване от 1933 година, даващ правото да се одобряват закони без единодушието на Народното събрание. Европейските социалдемократи постоянно сме се противопоставяли на нацизма и фашизма и това е неделима част от лявата идеология. Тази битка продължава и през днешния ден - против неонацистки, неофашистки, крайнодесни групи, придвижвания и партии, които смятахме за от дълго време отхвърлени от историята и здравия разсъдък.
Това изказване не е плод на нормално незнание, което можем да подминем с лека ръка, а безсрамен опит за пренаписване на историята с ясна политическа цел. Заслужава си да си напомним, че английските консерватори не спадат в графата на нормалните обвинени, като Фараж или Льо Пен, с чиято реторика, за жалост, към този момент сме привикнали. Партията на Чърчил и Тачър, която до наскоро беше част от ЕНП, закупи контури на крайнодясна популистка групировка.
Очевидно е, че обичайна десница в Европа редовно се радикализира в последните години в опит да " опитоми " националистическите настроения, с цел да се задържи на власт. Това няма по какъв начин да бъде мотив за злорадстване, изключително за социалистите. В продължение на години ЕНП толерира популистките и крайнодесни придвижвания, на които гледа на първо място като на комфортни съдружни сътрудници - отсам и доближаването на риториката. Властта от дълго време се е трансформирала в самоцел и десните са подготвени на всевъзможни взаимни отстъпки и политическа всеядност, с цел да я задържат. Нагледни образци са обединенията с крайната десница в Австрия и България, готовността за договорка с екстремистката Лига в Италия, повърхностната рецензия против популиста Орбан (Вебер видимо му размаха пръст, а в подмяна получи поддръжката му за водещ претендент на ЕНП), даже ухажването на крайната десница в Полша, която продължава да потъпква върховенството на закона и европейските полезности. Мнозина споделят, че социалистите би трябвало да се борят на два фронта - от една страна против крайнодесните популисти, а от друга против обичайните консервативни сили. Аз мисля обаче, че фронтът в действителност е единствено един.
Маските са свалени, разграничителната линия за идните европейски избори е ясна. Дали десницата да успее да " опитоми " популистите или тя самата ще се радикализира към повече шовинизъм, няма изключително значение - и в двата случая с единна Европа е свършено. Истинското лице на смяната е социалдемокрацията. Само гласът за левите ще бъде глас за отбрана на европейските полезности и демокрацията; за повече сигурност, само че без " продажба " на права и персонални данни; за повече взаимност, само че не избирателно; за битка с неравенствата и разграничителните линии в Европа, само че без парите за доближаване да потъват в джобовете на локални феодали; за битка с демагогията на популизма и крайния шовинизъм, само че без да забравяме своите корени и еднаквост, написа Станишев.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ