Освен таблет или смартфон, съвременното дете може да държи и

Освен таблет или смарт телефон, актуалното дете може да държи и четка или тромпет, в случай че попадне на вярното място с благоприятни условия и за учене, и за веселба. В София този тип „ оазиси “ са цели шест.

Деца творят в Центъра за изкуства, просвета и обучение " София "

Танци, музика, изобразителни изкуства – на това могат да се научат децата, които посещават Центъра за изкуства, просвета и обучение „ София “. Неговите филиали в столицата са шест, а таксите са минимални – 20 лв. на месец за 16 часа занимания. Но по-важното е друго – че около тези центрове и деликатното поощряване на гения, като по едно и също време учат и се забавляват. Това се вижда от предлаганите дисциплини, измежду които, наред с живописта, балета и театъра, участва да вземем за пример „ занимателна химия “.
Редакцията предлага
Засега в центровете се образоват единствено възпитаници, само че има хрумвания за повдигане на горната граница и за обгръщане и на младежите над 18 години. Паралелно върви и разширение на активността - с по-голям акцент върху науката и технологиите, а лятно време се провеждат целодневни лагери. Това е цветен, пъстър и въодушевяващ свят, споделя Елеонора Асенова, която от 25 години оказва помощ на децата да разкрият художествените си заложби.

Дъждовни води: Как могат да бъдат извоювани децата за идеята на изкуството в тези високотехнологични времена?

Е. Асенова:Децата от доста дребни, без значение от това дали имат таблет в ръце, обичат да имат листче и да си рисуват. И когато родителите в точния момент усетят, че детето има афинитет към рисуването, би трябвало да го насочат по този начин, че то да развива тези свои качества. Няма човек, който да не може да рисува или да твори – би трябвало просто да стартира от дребен и това нещо да го влече.

Какво им давате, което не могат да получат другаде? В учебно заведение химията несъмнено не е занимателна, за разлика от тази при вас, само че едва ли става дума единствено за веселба.

По-различното, което им предлагаме, е формата – при нас заниманията нямат наложителна конструкция като в учебно заведение. Преподавателите имат свободата да подберат тематиките и да показват нещата по този начин, че на децата по едно и също време да им бъде потребно и занимателно. Тук бих желала да кажа какъв брой ме впечатлява това, че когато децата идват при нас, не споделят „ отивам в центъра “, а „ отивам СИ в центъра “. Това „ си “ е онази парченце за принадлежност, която припомня, че те отиват в място, което е тяхно.

А какво ги интересува най-много, когато творят? Вие им задавате тематики, само че какво, в случай че ги оставите да избират сами?

Обикновено им задавам тематики, само че ги оставям – в случай че не ги вълнуват прекомерно – да нарисуват това, което желаят, да основат това, което в действителност усещат по какъв начин им идва от вътрешната страна. При това не става дума единствено за изобразяване, а и за пластика, разнообразни приложни техники под „ шапката “ „ Приложен фолклор “, както се назовава моето ателие. Акцентирам върху разнообразни обичайни неща, които са значими за нашата просвета - приказваме с децата за предишното, за носии, за шевици, за приказки, работим доста по елементи от българския фолклор. В момента съм купила няколко книги за българската национална митология и децата посредством тях научават за самодиви, за русалки и така нататък, след което съумяват да ги пресъздадат в своите произведения.

Рисунки на деца от Центъра за изкуства, просвета и обучение " София "

Очаквате ли децата да продължат по същия път и откакто приключат заниманията си при Вас?

Тук към този момент мога съществено да се похваля – единствено тази година имам шест индивида, които аплайват в художествени учебни заведения, а през предишните години съвсем във всеки випуск имам деца, които не престават в тази тенденция. Родителите са ми признателни, че съм помогнала за им и съм ги насочила към несъмнено занятие.

Случва ли се да се сблъскате с компликации, или при Вас такива деца не идват?

Сблъсквам се с компликации най-много поради отношението на родителите, тъй като, с цел да може едно дете да бъде сполучливо, с изключение на неговите качества, с изключение на това, което мога аз да му дам, би трябвало да има и поддръжката на фамилията. И в случай че то занесе рисунката си у дома, а майка му я изхвърли, освен това тези случаи не са редки, детето е доста разочаровано и се усеща ограбено. В тези обстановки ми се постанова да повеждам диалози с родителите и от време на време се сблъсквам с тотално недоумение. Да – родителите са ги довели при нас, само че има една категория родители, които са подхванали тази стъпка просто, с цел да си махнат децата от главата. В такива случаи на мен персонално ми е доста мъчително за самите деца, само че няма по какъв начин да възпитаваме и родителите.

Вече 25 години Елеонора Асенова оказва помощ на деца да развиват гения си

Кога задоволството е най-голямо – когато бъде получена някоя премия или в различен случай? Наричате ориста си щастлива поради това, че Ви е отредила към този момент четвърт век да сте част от този детски център.

За мен персонално премиите, които децата получават, са някаква форма на съизмерване на техните достижения с тези на други деца, само че най-голямото ми задоволство е когато децата продължат по този път и изберат изкуството за свое бъдеще.

Елеонора Асенова преподава от 25 години в общинските центрове по изкуствата в София, на година има по 50-60 ученици. Завършила е българска лингвистика, само че от десетилетия се занимава с етнография и фолклор. Наскоро е получила премия от Столичната община за повсеместен принос в региона на образованието и за издигане на престижа на общината.