Ще реагира ли Синодът след бургаската заря или стандартът му е двоен?
Освен смирени, в Бургас има свободни и мислещи хора, които не си мълчат
Над Бургас гръмна заря. Не поради Трети март, не поради Нова година и не поради шампионска купа на някой локален тим. Гръмна, с цел да подчертае една (уж) смирена по природа поява – тази на новия сливенски митрополит Арсений. Огън над храма, светлина от небето, помпозност в името на духовността. Някои го нарекоха „ възкресение на егото “. Други просто си запушиха ушите.
Въпреки многократните, съвсем апокалиптични молби на локалните поданици за невзискателност и анулация на зарята, в Бургас гърмяха не хорове благ, а пиротехника от финален клас. Дни наред жителите стачкуваха всеобщо, само че възпитано – с постове, мнения, фейсбук реакции. Ала митрополит Арсений стоеше хладнокръвен като крепостна кула, надвиснала над разсъдъка.
Държа да подчертая, че бургаското неодобрение беше неорганизирана, спонтанна реакция. Единствено локалната конструкция на партия Възраждане се опита да го яхне, само че се изгуби в масовката. Въпреки всичко новият епископ остана с ината си, демонстрирайки цялостно неуважение на мнението на бургазлии. Нещо повече: по много несъответстващ метод той се съпостави със самия Христос. Ето какво сподели Арсений пред Флагман.БГ в навечерието на огромния празник:
" Не се опасявам от рецензии. И Христос беше подложен на критика! Веднага споделиха, че Христос не е възкръснал, незабавно сложиха стража на гроба Господен, с цел да не би да кажат, че Господ е възкръснал, а са откраднали неговото тяло. Още тогава се откриха такива, които да помрачат Възкресението. Това нас не ни плаши ".
Подтекстът е явен – в случай че говорите против мен, говорите против Бог.
Но дано се върнем малко обратно във времето, когато едно сходно пиротехническо ентусиазъм се оказа катализатор за църковен развой. Тогава Флагман.БГ пръв видя и чу какво се случи над катедралния крал Св Александър Невски в столицата.
Годината е 2016-а, мястото – София, времето – Великден, виновникът – архимандрит Дионисий.
Неговата заря му коства поста ръководител на патриаршеската катедрала и бе наказана от Синода като осквернение. Последва нравствен „ домакински арест “ в манастир и обществено неодобрение. Оттогава Великден не е отбелязван с илюминации в нито един български град.
Сега, когато историята се повтаря със същата пиротехника и по същото време, с неспокойствие чакам да видя по какъв начин ще реагира Светият синод. Защото казусът е еднакъв с този на Дионисий. И в случай че Синодът, който на практика е в същия състав, както тогава, си замълчи, това ще значи, че не почита личните си решения.
Кой е Арсений?
Биографията му, прочее, не е скучна. На 11 август 2007 година той е подстриган за духовник от митрополит Николай Пловдивски. Оттогава не се е отделял от него и за минута. По-късно става нравствен надзирател на Пловдивската епархия, както и ръководител на митрополитския храм „ Света Марина “.
По всичко проличава, че Арсений е обожател на положителното PR покритие. Като някогашен шеф на Пловдивската православна телевизия, той добре знае, че камерата обича резултатите. А що се отнася до смирението – то очевидно е за проповядване, не за упражняване.
Но да се върнем на огромния въпрос – ще реагира ли Синодът ? Или разпоредбите важат единствено за тези, които не са „ наши хора “? Ако Дионисий бе осъден за същото, какво стопира архиереите да приложат реципрочна суровост към Арсений? Или страхът от митрополит Николай е по-голям от страха Божий?
Арсений оглави Сливенската митрополия, към която се числи и Бургас, след кончината на уважавания влъхва дядо Иоаникий. Очакваше се да го наследи Агатополският свещеник Йеротей. Самият дядо Иоаникий дълги години го приготвяше за собствен заместител. Междувременно избухнаха вътрешно църковни междуособици, стартира подмолна битка на лобита. Светият синод одобри разпоредба, изменяща съществено разпоредбите на епархийския избор. Тя анулира остарялата църковна традиция в изборите за митрополит да взе участие клирът и народът от локалните духовни околии. И в последна сметка дясната ръка на пловдивския митрополит Николай стана сливенски епископ.
Очакванията към Арсений бяха и са елементарни – да покаже, че е овчар, а не режисьор. Да служи, а не да се демонстрира.
Повечето бургазлии обичат морето, истината и тишината. И сякаш не одобряват добре, когато някой им свети отвисоко. Особено в случай че този някой се държи по този начин, като че ли Бог му е персонален консултант по връзки с обществеността.
Сега остава да разберем дали Светият синод ще смъкна ръцете си от очите и ще приложи личните си правила за всички. Или просто ще се престори, че на Великден небето над Бургас е било безшумно и мрачно.
Предстои да забележим и идващите стъпки на Арсений, само че явно го чака доста работа, до момента в който ни убеди, че има качества на нравствен лидер.
В едно може да е сигурен. Освен смирени, в Бургас има свободни и мислещи хора, които не си мълчат.
Над Бургас гръмна заря. Не поради Трети март, не поради Нова година и не поради шампионска купа на някой локален тим. Гръмна, с цел да подчертае една (уж) смирена по природа поява – тази на новия сливенски митрополит Арсений. Огън над храма, светлина от небето, помпозност в името на духовността. Някои го нарекоха „ възкресение на егото “. Други просто си запушиха ушите.
Въпреки многократните, съвсем апокалиптични молби на локалните поданици за невзискателност и анулация на зарята, в Бургас гърмяха не хорове благ, а пиротехника от финален клас. Дни наред жителите стачкуваха всеобщо, само че възпитано – с постове, мнения, фейсбук реакции. Ала митрополит Арсений стоеше хладнокръвен като крепостна кула, надвиснала над разсъдъка.
Държа да подчертая, че бургаското неодобрение беше неорганизирана, спонтанна реакция. Единствено локалната конструкция на партия Възраждане се опита да го яхне, само че се изгуби в масовката. Въпреки всичко новият епископ остана с ината си, демонстрирайки цялостно неуважение на мнението на бургазлии. Нещо повече: по много несъответстващ метод той се съпостави със самия Христос. Ето какво сподели Арсений пред Флагман.БГ в навечерието на огромния празник:
" Не се опасявам от рецензии. И Христос беше подложен на критика! Веднага споделиха, че Христос не е възкръснал, незабавно сложиха стража на гроба Господен, с цел да не би да кажат, че Господ е възкръснал, а са откраднали неговото тяло. Още тогава се откриха такива, които да помрачат Възкресението. Това нас не ни плаши ".
Подтекстът е явен – в случай че говорите против мен, говорите против Бог.
Но дано се върнем малко обратно във времето, когато едно сходно пиротехническо ентусиазъм се оказа катализатор за църковен развой. Тогава Флагман.БГ пръв видя и чу какво се случи над катедралния крал Св Александър Невски в столицата.
Годината е 2016-а, мястото – София, времето – Великден, виновникът – архимандрит Дионисий.
Неговата заря му коства поста ръководител на патриаршеската катедрала и бе наказана от Синода като осквернение. Последва нравствен „ домакински арест “ в манастир и обществено неодобрение. Оттогава Великден не е отбелязван с илюминации в нито един български град.
Сега, когато историята се повтаря със същата пиротехника и по същото време, с неспокойствие чакам да видя по какъв начин ще реагира Светият синод. Защото казусът е еднакъв с този на Дионисий. И в случай че Синодът, който на практика е в същия състав, както тогава, си замълчи, това ще значи, че не почита личните си решения.
Кой е Арсений?
Биографията му, прочее, не е скучна. На 11 август 2007 година той е подстриган за духовник от митрополит Николай Пловдивски. Оттогава не се е отделял от него и за минута. По-късно става нравствен надзирател на Пловдивската епархия, както и ръководител на митрополитския храм „ Света Марина “.
По всичко проличава, че Арсений е обожател на положителното PR покритие. Като някогашен шеф на Пловдивската православна телевизия, той добре знае, че камерата обича резултатите. А що се отнася до смирението – то очевидно е за проповядване, не за упражняване.
Но да се върнем на огромния въпрос – ще реагира ли Синодът ? Или разпоредбите важат единствено за тези, които не са „ наши хора “? Ако Дионисий бе осъден за същото, какво стопира архиереите да приложат реципрочна суровост към Арсений? Или страхът от митрополит Николай е по-голям от страха Божий?
Арсений оглави Сливенската митрополия, към която се числи и Бургас, след кончината на уважавания влъхва дядо Иоаникий. Очакваше се да го наследи Агатополският свещеник Йеротей. Самият дядо Иоаникий дълги години го приготвяше за собствен заместител. Междувременно избухнаха вътрешно църковни междуособици, стартира подмолна битка на лобита. Светият синод одобри разпоредба, изменяща съществено разпоредбите на епархийския избор. Тя анулира остарялата църковна традиция в изборите за митрополит да взе участие клирът и народът от локалните духовни околии. И в последна сметка дясната ръка на пловдивския митрополит Николай стана сливенски епископ.
Очакванията към Арсений бяха и са елементарни – да покаже, че е овчар, а не режисьор. Да служи, а не да се демонстрира.
Повечето бургазлии обичат морето, истината и тишината. И сякаш не одобряват добре, когато някой им свети отвисоко. Особено в случай че този някой се държи по този начин, като че ли Бог му е персонален консултант по връзки с обществеността.
Сега остава да разберем дали Светият синод ще смъкна ръцете си от очите и ще приложи личните си правила за всички. Или просто ще се престори, че на Великден небето над Бургас е било безшумно и мрачно.
Предстои да забележим и идващите стъпки на Арсений, само че явно го чака доста работа, до момента в който ни убеди, че има качества на нравствен лидер.
В едно може да е сигурен. Освен смирени, в Бургас има свободни и мислещи хора, които не си мълчат.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ