Отворете Си Очите! Изгубеният Ръкопис На Уинстън Чърчил Разкрива Истината За Извънземните!
Освен мощен водач, който води страната си по време на войната, Чърчил буйно се е интересувал от просвета и технологии, отбелязва " Нейчър ". Той е първият министър-председател, наел консултант по научните въпроси.
На есето се натъкнал шефът на музея на Чърчил в американския град Фултън, щата Мисури. Творбата е озаглавена " Are We Alone in the Universe? " ( " Сами ли сме във Вселената? " ). Смята се, че първата му версия е писана през 1939 година за лондонския вестник News of the World. През 1950-а починалият английски министър председател редактира написаното и го дава на издателя Емери Рийвс, от чиято сбирка след години ръкописът попада в музея в Мисури.
Няколко десетилетия есето отлежава забравено, до момента в който през 2016 година новоназначеният музеен шеф попада на него.
Разсъжденията на Чърчил отразяват значително и причините на актуалната астробиология. Той споделя така наречен принцип на Коперник - Вселената е толкоз необятна, че е мъчно да имаме вяра, че сме единствени в нея.
Държавникът стартира творбата си, като обрисува главните съгласно него характерности на живота - способността да се развъждаме. Той показва, че " всички живи създания се нуждаят от вода ", която е съществена съставка и на телата, и на клетките. Не можем да изключим напълно разновидността да съществува живот и на база други течности, само че към този момент не са известни на науката, добавя той.
Чърчил дава определение за понятието, през днешния ден познато с термина " обитаема зона " - дребен регион към звезда, който е нито прекомерно леден, нито прекомерно парещ, заради което може да се допуска съществуване на вода по повърхността на скалиста планета. Той написа, че живот може да има планети с неголеми температурни амплитуди, които са от няколко градуса под нулата до точката на шупване. Авторът счита, че Марс и Венера са единствените места в Слънчевата система, в които може да съществуват живи организми. Изключва другите планети като прекомерно студени, а Меркурий като прекомерно парещ.
След това Уинстън Чърчил разсъждава върху опцията за други планети системи отвън Слънчевата. " Слънцето е единствено една от звездите в нашата вселена, а има още милиони други ", написа той. Смята, че е допустимо планетите да са основани от газове, които звездите отделят, когато друга звезда мине около тях. Тази доктрина споделя през 1917 година астрофизикът Джеймс Джийнс, само че по-късно е отхвърлена. Все отново Чърчил подлага на подозрение личната си догадка, като отбелязва, че по тази логичност многочислените двойни звезди е трябвало да основават и голям брой планетни системи, написа Пик.
" Чисто научно не мога да приема, че Слънцето е единствената звезда със семейство планети ", прибавя той. Затова позволява, че доста планети в галактиката са с подобаващ размер, с цел да задържат вода на повърхността си и някакъв тип атмосфера, а някои са на точната отдалеченост от техните слънца, с цел да имат и подобаваща температура за поддържане на живот.
Покойният английски политик написа това десетилетия преди откритието на други планетни системи.
Но поради големите дистанции в космоса, Чърчил позволява, че може в никакъв случай да не разберем за съществуването на живот на други места.
За сметка на това създателят вижда големи благоприятни условия за проучване на нашата Слънчева система и предвижда, че в недалечното бъдеще човек може да пътува до Луната или даже до Венера и Марс. В същото време той добавя, че междузвездните пътувания са съвсем изключени, защото светлината пътува 5 години до най-близката до Земята звезда и назад, а най-близката до Млечния път спираловидна вселена Андромеда е няколко хиляди пъти по-далеч от най-близките звезди.
" Не съм толкоз впечатлен от триумфите, които нашата цивилизация реализира, с цел да мисля, че сме единствените живи същества в този свят, които могат да мислят. Не мисля също, че сме най-висшата раса в умственото и физическо развиване ", приключва създателят.
На есето се натъкнал шефът на музея на Чърчил в американския град Фултън, щата Мисури. Творбата е озаглавена " Are We Alone in the Universe? " ( " Сами ли сме във Вселената? " ). Смята се, че първата му версия е писана през 1939 година за лондонския вестник News of the World. През 1950-а починалият английски министър председател редактира написаното и го дава на издателя Емери Рийвс, от чиято сбирка след години ръкописът попада в музея в Мисури.
Няколко десетилетия есето отлежава забравено, до момента в който през 2016 година новоназначеният музеен шеф попада на него.
Разсъжденията на Чърчил отразяват значително и причините на актуалната астробиология. Той споделя така наречен принцип на Коперник - Вселената е толкоз необятна, че е мъчно да имаме вяра, че сме единствени в нея.
Държавникът стартира творбата си, като обрисува главните съгласно него характерности на живота - способността да се развъждаме. Той показва, че " всички живи създания се нуждаят от вода ", която е съществена съставка и на телата, и на клетките. Не можем да изключим напълно разновидността да съществува живот и на база други течности, само че към този момент не са известни на науката, добавя той.
Чърчил дава определение за понятието, през днешния ден познато с термина " обитаема зона " - дребен регион към звезда, който е нито прекомерно леден, нито прекомерно парещ, заради което може да се допуска съществуване на вода по повърхността на скалиста планета. Той написа, че живот може да има планети с неголеми температурни амплитуди, които са от няколко градуса под нулата до точката на шупване. Авторът счита, че Марс и Венера са единствените места в Слънчевата система, в които може да съществуват живи организми. Изключва другите планети като прекомерно студени, а Меркурий като прекомерно парещ.
След това Уинстън Чърчил разсъждава върху опцията за други планети системи отвън Слънчевата. " Слънцето е единствено една от звездите в нашата вселена, а има още милиони други ", написа той. Смята, че е допустимо планетите да са основани от газове, които звездите отделят, когато друга звезда мине около тях. Тази доктрина споделя през 1917 година астрофизикът Джеймс Джийнс, само че по-късно е отхвърлена. Все отново Чърчил подлага на подозрение личната си догадка, като отбелязва, че по тази логичност многочислените двойни звезди е трябвало да основават и голям брой планетни системи, написа Пик.
" Чисто научно не мога да приема, че Слънцето е единствената звезда със семейство планети ", прибавя той. Затова позволява, че доста планети в галактиката са с подобаващ размер, с цел да задържат вода на повърхността си и някакъв тип атмосфера, а някои са на точната отдалеченост от техните слънца, с цел да имат и подобаваща температура за поддържане на живот.
Покойният английски политик написа това десетилетия преди откритието на други планетни системи.
Но поради големите дистанции в космоса, Чърчил позволява, че може в никакъв случай да не разберем за съществуването на живот на други места.
За сметка на това създателят вижда големи благоприятни условия за проучване на нашата Слънчева система и предвижда, че в недалечното бъдеще човек може да пътува до Луната или даже до Венера и Марс. В същото време той добавя, че междузвездните пътувания са съвсем изключени, защото светлината пътува 5 години до най-близката до Земята звезда и назад, а най-близката до Млечния път спираловидна вселена Андромеда е няколко хиляди пъти по-далеч от най-близките звезди.
" Не съм толкоз впечатлен от триумфите, които нашата цивилизация реализира, с цел да мисля, че сме единствените живи същества в този свят, които могат да мислят. Не мисля също, че сме най-висшата раса в умственото и физическо развиване ", приключва създателят.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ