Това е мястото, което всеки варненец трябва да е посетил!
Освен със своите естествени дадености, страната ни е богата на голям брой архитектурни достижения. Днес ще ви покажем едно друго лице на родния туризъм. То е жив спомен от културния взрив в следосвобожденския интервал на страната, когато за малко време означаваме забележителен прогрес в развиването си. Образец за сходна прогресивност и нюх към финото е величественият Евксиноград. Този замък не отстъпва по нищо на турския Долмабахче, както и на други огромни европейски дворци, заяви Българска история. Отворен е за визити и сигурно е място, което всеке себеуважаващ се варненец би трябвало да посети!
Още през XIV в. региона към Варна е била извънредно атрактивна за задачите на морската търговия и заради тази причина е обект на многочислени опити за договаряния от страна на Венеция и Генуа. Първа Венеция съумява да подписа комерсиално съглашение с българската страна и голям брой венециански търговци се заселват в границите на Варна. Генуа, от своя страна, която по-късно открива търговски връзки с България, бива принудена да построи своите пристанища и квартали отвън периметрите на града. Мястото, където се заселват генуазците, е наречено Кастрици. Това е днешната територия на курорта " Св. Константин " – мястото, върху което се намира дворецът Евксиноград.
Тези земи с помощта на своите огромни естествени благосъстояния и зараждащия се деен търговски живот се трансформират в средище на културно и духовно развиване и бързо стават атрактивна за пришълци от околните области. Активното развиване трае до началото на турското настъпление по нашите земи през XV век. Тогава търговците напущат този регион. През вековете на турското робство насъбраните материални благосъстояния са унищожени, а духовенството – строго преследвано.
След Освобождението княз Александър I Батенберг идва във Варна и през 1880 година избира морската столица за мястото, където да построи лятната резиденция. През това време князът обитава в близкия манастир " Св. Димитър “ и работи върху съглашението за придобиване на земя, върху която да бъде построен дворецът. По време на тези договаряния президентът става очевидец на враждите сред гръцкото и българското съсловие в региона. През 1882 година се стига до решението манастирът " Св. Димитър “ да бъде отстъпен за построяването на палата, а князът, от своя страна, дава подаяние от 50 000 франка на гръцката община, в чиято благосъстоятелност до този миг се намира манастирът. След закупуването на още земя в покрайнината стартира построяването на новата княжеска лятна резиденция, известна под името Сандрово. Това наименование идва от галеното име Сандро, с което е бил прочут князът. По-късно през 1893 година палатът е прекръстен от княгина Мария-Луиза на Евксиноград.
Изграждането на парка в резиденцията, който заема по-голямата част от днешната й повърхност, стартира през 1888 година Проектите по него са осъществени с дейното присъединяване на експерти от Франция и Чехия. Материали за построяването му пък са импортирани от Марсилия, Цариград, Унгария и Италия. Растителните типове в парка наброяват над 300, като сред тях има ела, кедър, кипарис, либоцедрус, роза, рододендрон, азалия, червен дъб, атлантически кедър и секвоя. Заради това многообразие от растения не е изненадващо, че през 1921 година паркът е разгласен за ботаническа градина. След това той претърпява няколко разширения и усъвършенствания, а през 1992 година е разгласен за монумент на градинското парково изкуство.
Освен със забележителните си архитектура и градини дворецът впечатлява и със своите богати мазета. Регионът към палата от дълго време е прочут с прелестните си лозя, по тази причина е било напълно естествено княз Фердинанд, ценител на положителните виновност, да изяви интерес към винопроизводствения капацитет на местността. Чрез деликатен надзор от страна на княза и лозарите, виновни за процеса на производството, избата на Евксиноград се трансформира във втора по значимост за страната и печели голям брой награди, удостоверение за качеството на продуктите и високата подготвеност на работещия екип.
Днес палатът е отворено място за отдих за всеки, който има предпочитание да се потопи в това преживяване. Посещението на двореца може да се трансформира в наслаждение за ценителите на хубостта, спокойствието и положителното вино. В резиденцията целогодишно се провеждат групови туристически обиколки, които могат да бъдат съпроводени с приятна вечеря в ресторанта към зданието и посещаване на богатите дворцови мазета. Определено положително място за отдих за ценители!
Още през XIV в. региона към Варна е била извънредно атрактивна за задачите на морската търговия и заради тази причина е обект на многочислени опити за договаряния от страна на Венеция и Генуа. Първа Венеция съумява да подписа комерсиално съглашение с българската страна и голям брой венециански търговци се заселват в границите на Варна. Генуа, от своя страна, която по-късно открива търговски връзки с България, бива принудена да построи своите пристанища и квартали отвън периметрите на града. Мястото, където се заселват генуазците, е наречено Кастрици. Това е днешната територия на курорта " Св. Константин " – мястото, върху което се намира дворецът Евксиноград.
Тези земи с помощта на своите огромни естествени благосъстояния и зараждащия се деен търговски живот се трансформират в средище на културно и духовно развиване и бързо стават атрактивна за пришълци от околните области. Активното развиване трае до началото на турското настъпление по нашите земи през XV век. Тогава търговците напущат този регион. През вековете на турското робство насъбраните материални благосъстояния са унищожени, а духовенството – строго преследвано.
След Освобождението княз Александър I Батенберг идва във Варна и през 1880 година избира морската столица за мястото, където да построи лятната резиденция. През това време князът обитава в близкия манастир " Св. Димитър “ и работи върху съглашението за придобиване на земя, върху която да бъде построен дворецът. По време на тези договаряния президентът става очевидец на враждите сред гръцкото и българското съсловие в региона. През 1882 година се стига до решението манастирът " Св. Димитър “ да бъде отстъпен за построяването на палата, а князът, от своя страна, дава подаяние от 50 000 франка на гръцката община, в чиято благосъстоятелност до този миг се намира манастирът. След закупуването на още земя в покрайнината стартира построяването на новата княжеска лятна резиденция, известна под името Сандрово. Това наименование идва от галеното име Сандро, с което е бил прочут князът. По-късно през 1893 година палатът е прекръстен от княгина Мария-Луиза на Евксиноград.
Изграждането на парка в резиденцията, който заема по-голямата част от днешната й повърхност, стартира през 1888 година Проектите по него са осъществени с дейното присъединяване на експерти от Франция и Чехия. Материали за построяването му пък са импортирани от Марсилия, Цариград, Унгария и Италия. Растителните типове в парка наброяват над 300, като сред тях има ела, кедър, кипарис, либоцедрус, роза, рододендрон, азалия, червен дъб, атлантически кедър и секвоя. Заради това многообразие от растения не е изненадващо, че през 1921 година паркът е разгласен за ботаническа градина. След това той претърпява няколко разширения и усъвършенствания, а през 1992 година е разгласен за монумент на градинското парково изкуство.
Освен със забележителните си архитектура и градини дворецът впечатлява и със своите богати мазета. Регионът към палата от дълго време е прочут с прелестните си лозя, по тази причина е било напълно естествено княз Фердинанд, ценител на положителните виновност, да изяви интерес към винопроизводствения капацитет на местността. Чрез деликатен надзор от страна на княза и лозарите, виновни за процеса на производството, избата на Евксиноград се трансформира във втора по значимост за страната и печели голям брой награди, удостоверение за качеството на продуктите и високата подготвеност на работещия екип.
Днес палатът е отворено място за отдих за всеки, който има предпочитание да се потопи в това преживяване. Посещението на двореца може да се трансформира в наслаждение за ценителите на хубостта, спокойствието и положителното вино. В резиденцията целогодишно се провеждат групови туристически обиколки, които могат да бъдат съпроводени с приятна вечеря в ресторанта към зданието и посещаване на богатите дворцови мазета. Определено положително място за отдих за ценители!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ