Защо харчим много, а сме зле със здравето?
Освен рекордното нарастване на разноските на НЗОК през 2024 година, забележителен растеж бележат и миналите през болница пациенти, възстановявайки равнището си до броя им отпреди пандемията от ковид-19. Впечатляващите данни за активността на лечебните заведения са налични на страницата на Националния център за публично здраве и разбори и от тях е видно, че 2,4 млн. пациенти са минали през стационарите на лечебните заведения за болнична помощ за 2024 година, се споделя в разбор на Института за пазарна стопанска система.
Свърхпотреблението на болнични услуги е в синхрон със значимия дял на разноските за лечебните заведения, релативно ниските равнища на превантивни грижи и неналичието на дълготрайни здравни грижи у нас, което слага под спомагателен напън болничната система.
За да обобщим:
Хоспитализациите доближават равнищата преди пандемията от 2,4 млн. броя годишно при население в страната към 6,4 млн. души.
Делът на разноските за болнична помощ в общите разноски по бюджета на НЗОК се задържа на сходни равнища от към 60-62%– те включват разноските за болнична помощ, за медицински произведения и за онкологично лекуване за пациенти, лежащи в лечебни заведения.
Съотнесени към популацията броят на хоспитализациите, както и разноските за лечебни заведения порастват за последните години.
Отчетена активност без осъществяване: НЗОК разкрива измами в опазването на здравето
Ако включим и еднодневния престой, хоспитализациите ще се усилят в допълнение с още към 700 хиляди броя годишно.
През 2024 година използваемостта на леглата достига 61%, а междинният престой – 4,8 дни. Най-висока приложимост записват държавните психиатрични лечебни заведения (77%). Там и междинният престой е най-дълъг – 59,7 дни.
В частните лечебни заведения са приети в болница към 917 хиляди пациенти годишно, а междинният болничен престой е с към 1 ден по-кратък (3,9 дни).
Същевременно по данни на Евростат общите разноски здраве – . – както от държавния бюджет, по този начин и персонално от пациентите[4] – доближават 7,92% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
istock
Резултатите?
България още веднъж е на последно място по предстояща дълготрайност на живота при раждане измежду страните от Европейски Съюз със 75,9 години през 2024 година
На пето място по предотвратима смъртност измежду европейските страни.
На трето място по детска смъртност измежду европейските страни.
Здравните резултати не са инцидентни и слагат под въпрос работи ли добре моделът у нас. Широката мрежа лечебни заведения и финансирането посредством клинични пътеки основават условия за свърхпотребление, които доста мъчно могат да се лимитират с чисто административни ограничения. А надзор върху количеството активност на лечебните заведения е необходим – най-добре би било, в случай че се поправя финансовият модел посредством основаване на разнообразни тласъци за работата им.
Свърхпотреблението на болнични услуги е в синхрон със значимия дял на разноските за лечебните заведения, релативно ниските равнища на превантивни грижи и неналичието на дълготрайни здравни грижи у нас, което слага под спомагателен напън болничната система.
За да обобщим:
Хоспитализациите доближават равнищата преди пандемията от 2,4 млн. броя годишно при население в страната към 6,4 млн. души.
Делът на разноските за болнична помощ в общите разноски по бюджета на НЗОК се задържа на сходни равнища от към 60-62%– те включват разноските за болнична помощ, за медицински произведения и за онкологично лекуване за пациенти, лежащи в лечебни заведения.
Съотнесени към популацията броят на хоспитализациите, както и разноските за лечебни заведения порастват за последните години.
Отчетена активност без осъществяване: НЗОК разкрива измами в опазването на здравето
Ако включим и еднодневния престой, хоспитализациите ще се усилят в допълнение с още към 700 хиляди броя годишно.
През 2024 година използваемостта на леглата достига 61%, а междинният престой – 4,8 дни. Най-висока приложимост записват държавните психиатрични лечебни заведения (77%). Там и междинният престой е най-дълъг – 59,7 дни.
В частните лечебни заведения са приети в болница към 917 хиляди пациенти годишно, а междинният болничен престой е с към 1 ден по-кратък (3,9 дни).
Същевременно по данни на Евростат общите разноски здраве – . – както от държавния бюджет, по този начин и персонално от пациентите[4] – доближават 7,92% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
istock Резултатите?
България още веднъж е на последно място по предстояща дълготрайност на живота при раждане измежду страните от Европейски Съюз със 75,9 години през 2024 година
На пето място по предотвратима смъртност измежду европейските страни.
На трето място по детска смъртност измежду европейските страни.
Здравните резултати не са инцидентни и слагат под въпрос работи ли добре моделът у нас. Широката мрежа лечебни заведения и финансирането посредством клинични пътеки основават условия за свърхпотребление, които доста мъчно могат да се лимитират с чисто административни ограничения. А надзор върху количеството активност на лечебните заведения е необходим – най-добре би било, в случай че се поправя финансовият модел посредством основаване на разнообразни тласъци за работата им.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ