Освен певец №1 на България, Васил Найденов е и изключителен

Освен артист №1 на България, Васил Найденов е и извънреден мъдрец – размислите му за заобикалящата ни реалност са постоянно впечатляващи. 
Поводът за това изявление обаче е януарската му премия за извънреден принос в развиването на музикалното ни изкуство, респектът, който получи от международната пердах група East 17 и ФК „ Лудогорец “, както и новият му хитов дует с братя Аргирови „ Там, на завоя “. 

- Г-н Найденов получихте премия за принос в развиването на българската музика от съдружие „ България си ти! “. Щастлив ли сте?
- Месец януари беше прелестен за мен. На 22-ри в Народния спектакъл „ Иван Вазов “ съдружие „ България си ти! “ ми връчи статуетка за извънреден принос в развиването на музикалното изкуство. Чувството е прелестно. Няма човек, който да не е благополучен, когато е оценен и почитан.

- Какво друго хубаво ви се случи през януари?
- Ден по-късно, за което ви описах, бях поканен да участвам на годишното корпоративно празненство на БГ радио и радио „ Плей Медиа “. На събитието пяха международната пердах група East 17 и Мария Илиева. По молба на шефовете изпълних новата ария „ Там, на завоя “. Хората станаха на крайници, пляскайки, а аз изпях и още няколко части. След това се оказа, че East 17 са харесали осъществяването ми и пристигнаха при мен. Получих огромни хвалебствия от тях, държаха се с мен, все едно сме другари от години. На 24 януари открих пиано бар в Пловдив. На 27-и пък пях на празника на Разград в претъпкана зала. След това ме предложения изпълнителният и механически шеф на ФК „ Лудогорец “. Заведоха ме в подготвителната постройка, която си е цялостен комплекс и ме разведоха. Поканиха ме и на вечеря и ми подариха една от фланелките на футболния им тим с моето име, както и шал на „ Лудогорец “.

- Явно в БГ радио са във екстаз от новата ви дуетна ария с братя Аргирови, тъй като много постоянно се въртя по радиото…
- Не мога да кажа, че през годините съм бил от най-въртените реализатори по българските радиа. Когато песента „ Там, на завоя " стана подготвена, гостувахме в БГ радио. Хареса им и споделиха, че ще я въртят. Благодаря на Николай Янчович и генералния шеф Атанас Генов за коректността. Чувствам ги като свои другари. Още преди години, Ана-Мария Тонкова беше жива, съм помагал радиото да вземе периодичност и така нататък Така че съм в основата му и освен като артист. Дай Боже песента ми да има шанса да стане ария на годината. 

- Планувате ли екранизация на новата ария?
- Надявам се напролет да успеем да снимаме клипа. В текста на песента става въпрос за юношеската обич, която всеки от нас е претърпял. Искам да видя момчето и момичето на завоя идеализирани в планината и пространството. Избрал съм кое ще е момчето, за момичето още се двоумя. Порасналият мъж в клипа ще бъде Владо Зомбори. Накрая виждаме хора, на които любовта не е потърпевша и даже се оказва, че тя побеждава дори и гибелта. 

- Затрудни ли ви текстът на „ Там, на завоя “?
- Когато правех текста съм имал доста безсънни нощи. В главата ми вървяха мелодия и стихове. Ставал съм по 3-4 пъти от леглото, с цел да напиша дума, да допълня нещо. Исках текстът да е доверчив и преднамерено го направих тъкмо подобен. Всички сега се пробват да се изкарват доста съвременни. В музиката и въобще в изкуството обаче не може да се робува на мода. 

- Вие самият имал ли сте премеждия в любовта?
- Да, несъмнено. Пък и за любовта няма възраст. Има хора, които могат да обичат и да бъдат пълноценни на 50, 60, а и над 70 години. Аз съм човек на страстите. Ако не съм подобен, няма да мога да пея и изсвирвам по метода, по който го върша. Струва ми се, че всеки актьор би трябвало да е прочувствен като мен. 

- Участвате в най-новата реклама на Билла. Как я заснехте? “
- За да снимаме рекламата с песента „ Междучасие ”, пристигнаха да ме вземат в 3.30 ч. сутринта. Трябваше до 7 часа да сме завършили, с цел да отворят магазина. Екипът доста се притесняваше, попитаха ме даже дали ще мога да фотографирам токова рано. Да работя в тъмните часове на денонощието, обаче си е всекидневие при мен. Артистите не сме счетоводители, не сме на нормиран работен ден и постоянно се лишаваме от отмора. Често си лягам в ранни зори или пък ставам по това време, в случай че е нужно.
Българският, а и австрийският екип бяха ужасно сюрпризирани, че за мен не е проблем да се сниман в 3-4 часа през нощта. 

- През септември ще навършите 75 години. Мислите ли занапред по какъв начин ще отбележите юбилея?
- Не ме питайте дали ще имам огромен концерт, както вършат това доста сътрудници. Аз съм си един от най-търсените и работещи реализатори (смее се). И когато през няколко дни съм в разнообразни градове, не споделям, че съм на национално турне. Много-много не чествам рождените си дни. Общо взето работя и тогава, както и по други празници – даже в новогодишната нощ. Когато съм на работа, не ми е до празнуване. Други неща ми се въртят в главата тогава. 

- Няма ли въпреки всичко да съберете на юбилейно празненство най-близките си хора?
- Въпреки ангажираността си от време на време човек е задължен да чества поради тези, на които държи и които са негови съидейници. Юбилеят би трябвало да се означи поради хората към мен. Ако имам опция, ще го направя. 

- Здравето ви по какъв начин е? Как се пазите от настинките и гриповете?
- В момента май не съм доста наред. От два месеца се чудя дали съм болен, или здрав. Непрекъснато ме боли гърлото и ми тече носът. Взех си бисептол, с цел да си върна част от дишането. Не съм поставял противогрипна ваксина, макар че Косьо Цеков, с който работим, все ме убеждава. Казва ми постоянно какъв брой е удовлетворен, аз давам обещание да си сложа, само че уви, досега не съм го направил. 

- Не се ли притеснявате, че може да останете без глас?
- Техниката ми с микрофон е добра. Бива ме, и то много. Обигран съм. Ако е пуснат микрофонът както би трябвало – с всички параметри, които искам, мога да изкарам и концерти, когато съм доста зле. На 9 места съм опърлен още до момента в който бях в казармата. Професорът тогава сподели, че в никакъв случай няма да мога да пея, а аз и не мислех да ставам артист. Съдбата ми обаче св оказа друга. 

- Имате ли си обичани храни и такива, които избягвате?
- Винаги, когато мога, виждам 24 Kitchen. Това ми отваря апетита, а и узнавам доста неща за готвенето и културата на другите страни. В един от епизодите хапваха гущери, червеи, хлебарки и всевъзможни сходни гадини. Това не бих го ял в никакъв случай. Не съм опитвал и охлюви и скариди. От рибите хапвам единствено пъстърва. Обичам да употребявам повече кисели и люти храни. Не бива да ги хапвам, тъй като имам болен корем от дете, само че не се лимитирам. Много пострадвам от киселото мляко, което ни оферират през днешния ден. Тъжно е в
какво се е трансформирал този типично български артикул. И зеленчуците нямат нищо общо с тези отпреди години. Дано българинът поумнее и върне на пазара нашия зеленчук, мляко, сирене… 

- Импресариото ви Ивайло е във Виетнам. Защо не заминахте и вие?
- Да, импресариото ми е на екскурзия във Виетнам. Екскурзиите не са за мен. Свикнал съм от години да пребивавам по мой си метод, имам си стандарт. Дори като съм на посетители на Ивайло в къщата му в Гърция, на третия ден подлудявам.
Автор: Уикенд