Милена Славова: Няма да скачам на площада за току-що излюпен...
Освен пънк икона Милена Славова е и безконечна бунтарка. Винаги с мнение и позиция. Последно съумя да разбуни духовете с коментар във Facebook, в който разгласи, че не поддържа гей парадите. Отнесе вълна от хейтове, само че пък в нейна отбрана застанаха доста известни водачи на мнение в обществените мрежи, като Светльо Витков и Мартин Карбовски. " Марица " потърси певицата в разгара на лятото и посред бурята от политически пристрастености.
- Милена, къде ви намираме, какво вършиме?
- На къмпинг „ Градина “ съм, там имам жилище от много години.
- Къде може да ви гледаме и слушаме?
- Преди месец излезе Акустичният албум, избрали сме 10 части, които са добре познати, само че понасят смяна на аранжиментите. Например „ Месо “ звучи в друго движение, вкарана е гъдулка. В „ Отгоре “ са направени готини китарки. „ Неам нерви “ е в леко джаз вид. Въобще, забавно и друго като звучене. Хората се кефят на този нов прочит.
На 24 юли сме на „ Хасково Рок “, дано заповядат хората
Другият огромен концерт е на 15 август във Варна. Тогава има празник на града, а и огромен мото-рок фест. Амебата и Фънки пък взеха решение да повторят концерта със „ Содом “ през септември. На 25 септември в „ Джой Стейшън “ ще представям албума онлайн. Имам и други участия с бенда.
- Има ли към този момент доста хора по морето, тече ли купонът?
- Като че ли предходната година имаше повече хора, в този момент сезонът закъснява. Но от 10 дни насам стартира да се цялостни. Обяснението се дължи на проблемите с влизането в Гърция предишното лято.
- Карате ли каяк, четох, че сте купили подобен?
- Ще го карам през август по Велека, че в този момент с пикапа докарах мотора, нямаше място и за каяк.
- Какъв мотор карате в този момент?
- Ямаха Страйкър 1,3. Карам го в региона - до Созопол, Несебър, отскоквам до Варна.
- Кога се запалихте по моторите?
- Още от 5. клас. Карах един „ Верховина “, само че единствено на първа, тъй като не знаех по какъв начин се сменят скоростите. Към 7.-8. клас се зарибих още повече около моя съученичка, чийто дядо имаше „ Балкан “. Карахме го из едни ниви, огромна атракция бяхме, безспорен офроуд.
Тя ме научи да променям скоростите, само че из нивите повече от втора няма по какъв начин
Доста друса. Не се отхвърлих. Като пораснах, имах доста другари с мотори, огромни. Много желаех да ме научат. Но те отказваха - „ ще счупиш мотора “, а не, че ще се потроша аз. Всеки път оставаше за „ по-натам “. Но аз ужасно харесвах мотори, изключително гаменски. Казах си - той животът свърши, до момента в който очаквам някой да ме научи. Записах курс и се научих да карам за месец и половина. Купих си първия персонален мотор, даже преди да взема самата брошура.
- Какъв беше?
- Кавазаки 650, стрийт файтър. Много вървеше, карах със 180 и можеше още да дръпне. Но си споделих, че няма смисъл, тъй като целият ставаш адреналин и не усещаш миризмите към теб. А огромният кеф е да караш пролет, лято, всякакви миризмички да минават край теб.
- Морето е надалеч от София и пристрастеностите по паветата, завършиха ли тези драми към вашето изявление за гей парада?
- Поспряха след интервенция и на юрист, тъй като това беше проведена офанзива. Голяма неточност, тъй като пострадаха и тези, които ги закриляха. Съответно, събраха по-малко гласове.
- В смисъл?
- Всички хора, които ме нападнаха, бяха от „ Демократична България “. Гледах профилите, проучвах.
- Защо се получи по този начин?
- Живей си живота, бъди какъвто си, само че не се опитвай да се налагаш на хората. Не вървя да манифестирам, че съм жена със семейство и с дете. Това си е нещо персонално. Повечето хора са на моето мнение.
- Имате другари в тези среди, по какъв начин реагираха?
- Разбира се, че имам другари гейове. Те не престават да ми бъдат другари и са на моя страна. Смятат, че това е изцяло ненужно, това е агитация. Но някои сякаш другари във Фейса се оказаха безспорни злобари, започнаха да ме заплашват. Просто не могат да вникнат в думите ми. Или не мислят, или някой им споделя по какъв начин да мислят. Е, отървах се от 60 души, което е добре, тъй като имам 1500 чакащи да станем другари във Фейса. Хора с отровни мисли не ми трябват.
- Споменахте Демократична България, където деятел е Васко Гюров, ваш сателит в музиката още от годините на „ Кравай “ и „ Ревю “. Да не ви се обиди?
- Няма да се обиди, аз си приказвах с него по този мотив особено. Обясни ми, че не са всички по този начин. От Демократична България ми се обади персонално член на управлението. Пуснах му профилите, ревизира ги. Човекът се извини, само че посочи, че тези хора не са част от управлението и го вършат персонално. Но в случай че някой си е помислил, че посредством тях може да вземе властта… Не знам.
- А по какъв начин виждате от морето целия политически безпорядък сега?
- Не мога да допускам. Един мой другар, някогашен претендент за президент, ми звъни оня ден. Вместо „ здрасти “ стартира непосредствено - „ Ти за какво не взимаш отношение, виж какво става... “. Чакай, миг. „ Ето, Слави завоюва, какво вършим “. Отговарям: „ След като е спечелил, значи са го избрали хората. Който е дал своя вот за него, да си му мисли “. В последна сметка, всеки има глава на раменете си. Но той продължава да ми вика по какъв начин си развявам задника по морето, вместо да съм на площада. Държавата загивала.
Вижте, в случай че има нещо, си го споделям непосредствено. Бях загатнала в изявление, че
Слави не е политик и в случай че бъде определен, напълно обикновено ще прави неточности.
Но той не е малоумен. Не имам вяра да стане за посмешище. Надявам се да поправя, в случай че е направил неточност. Не го пазя. Но не може да сме непрекъснато изнервени, по митинги. Да, в случай че станат нетърпими нещата, отиваш на площада с българското знаме. Нека обаче действаме с положително, с мозък, рационално. Не да се караме, бием и трепем. Искам България да е съвършената страна, хората да са щастливи, да не бягат в чужбина. Не ме интересува кой ще е президент и кой министър председател.
- Пак ще загатна Васил Гюров, който беше постоянно по митингите, вас не ви видях?
- Не мога да стачкувам поради хора, които не познавам. Напатила съм се от такива, за които скачаш, а след това се повдигнат и не те познават. Не съм на 20 години към този момент. Мога да отида поради някого, който познавам, има минало, потвърдил се е. Но да крещя поради преди малко излюпени хора…
- Сега политиците са като палачинки.
- Разочарована съм, че остаряхме, а нищо не се е трансформирало в политиката. Говоря за далаверите, нервират ме. Не приказвам за съответна партия. За да си политик, би трябвало да си заслужен. Да застанеш като Левски едно време. Сега гледат да пълнят джоба. А България може да бъде в действителност Швейцария, имаме всичко. Вместо това ще се изтрепем.
- Още ли живеем за порцийка храна, както пеете в едно емблематично ваше парче?
- Ако погледнем пенсионерите, не им стигат парите и за толкоз, камо ли да живеят обикновено. Виждаме нещастието на здравната система... Нека дойдат стойностни и почтени хора, които при най-малката издънка стават и да си отпътуват. Аз съм оптимист по природа. Светлото бъдеще ще пристигна, само че освен.
- Казвате почтен политик, има ли подобен за вас?
- Давам образец с Петър Стоянов - почтен, учтив, ерудиран. Много прецизен като човек. Защо не е в политиката! Имам възприятието, че там се ръгат единствено някакви за кокала.
- 80-те и началото на 90-те родиха страхотни текстове и песни на протеста, в този момент сякаш това е невероятно?
- Бунтарите станаха потребители. Свиват опашки и се нагаждат.
- Два пъти тръгвате да емигрирате към Канада и Германия, какво ви спря? После пък живяхте в Лондон, само че се върнахте.
- Не ми хареса. Като екскурзиант да идеш е доста готино. Шарено, има страхотна просвета. Но като започнеш естествения живот, просто се търкалят дните, нищо не се случва. В България е моето, тук ми харесва.
- През 1966 година с изключение на Милена Славова са родени Слави Трифонов и Христо Стоичков. Кратък коментар за двамата?
- И двамата ги познавам персонално. Стоичков още от младежкия народен тим. И двамата са доста надарени и упорити в това, което вършат.
- Интересно, по какъв начин сте се срещнали с Ицо?
<197> Като млада певица правех участия по лагери на млади спортисти. Всички от поколението на Стоичков бяха доста позитивни. Помня, преди два мача им предсказах точния резултат. Единия път не имаха вяра, че даже ще вкарат гол. Не помня къде гостуваха. После познах резултата им и на Световното в Съединени американски щати. Давах изявление на Иван Тенев.
Рита футбол с момчета, става манекен в 10. клас
Милена Славова израства до Южния парк в София, който тогава още е „ джунгла “. „ Тепърва го правеха от другата страна на Перловската река. Правехме бомбички, карахме колела без ръце, играехме на фунийки, скачахме с чадър от 3,5 метра “, спомня си дамата на БГ рока. „ Редовен номер беше да се катерим по чучурите на балконите. Е, аз повече от трети етаж не стигнах. “
Бунтът <210> идва от вътрешната страна. „ Аз съм сигурна, че във въздуха има някакви талази, които единствено ги хващаме. Ето, аз съм намирала метод да се оцветявам, че тогава нямаше сходни благоприятни условия. Къде ли не обикалях, само че постоянно бях най-шарената. И внезапно отивам в Англия през 1993 година и виждам мое копие, само че мъж. Бъдещия ми брачен партньор Робърт.
Странно по какъв начин се намерихме. Имах едни бутикови очила, купени в България. Неповторими. И виждам, че той носи безусловно същите. То ти идва от вътрешната страна, следваш някакво възприятие. Ето, намерихме се “, спомня си пънкарката.
Милена е манекен от 10. клас, като се явява на кастинг. Харесват я, макар че е висока 170 см - най-ниска от всичките. „ Бях подобаваща за спортно-елегантно облекло. Такова ми беше тялото. Спортувах всичко, упражнявах футбол в „ Академик “, може би оттова идва физиката ми “, спомня си Милена, „ Сега с тези телефони и компютри децата са прегърбени. Между другото, малчуганите в къмпинга ми припомнят за детството. По през целия ден играят на открито по едни гащи и тениска. Но тук, край морето! В града към този момент е друго. Гледам ги в парка - пушат трева и пият бира. И нещо, което ми нервира - посредством тези компютри и телефони нападателно вкарват тази джендър идеология. Някаква мода е, а половината деца не схващат даже защо става въпрос. “
Открива я Богдан Томов, Мъглата й спретва номер
В пети клас Милена убеждава майка си да купи китара от ЦУМ. Започва да дрънка по слух песни, които е чула от по-големите: „ Едно дърво се клати... “, „ Две кебапчета крилати “, „ На гробищата вятър духа “.
„ Свирех по екскурзии, купонясвах си. Вече като манекени бяхме на сцената 15 минути, след това пее някой реализатор, отново излизаме ние. На 4-5-и ден към този момент научавах репертоара “, спомня си бунтарката. „ Докато си напявам на една от стратегиите, ме чул Богдан Томов. А той искаше да пробие тогава и търсеше две мацки за трио. Казал за мен на Киро Мъглата, продуцента на братя Аргирови. Обажда ми се той, кани ме в БНР с молба да изпея някоя българска ария. Имаше една „ Обич моя “, балада. Пуска ми я, аз пея със слушалки, тормозя се, не се получава нещо. Каза ми, че отива да пуши, и я пусна да се повтаря. Аз не го виждам зад стъклото и се отпуснах, пея. Но той записва, шмекер. Извика ме, пусна ми записа. Не се познах! Щях да припадна. “
Продължението е известно. Милена е бунтарка и любовта към рока и нюуейва идва естествено, няма по какъв начин да продължи с поп балади.
В Пловдив пада от мотора, публиката припада от смях
Уникална преживелица от Пловдив споделя първата дама на рока ни. „ През 1991 или 1991 година представяхме албума „ Скандалът “ в Пловдив, а спонсор ни бяха БМВ и излизах на мотор. Аз се качвам, давам газ, светват лампите, бендът засвирва, слизам от мотора и запявам.
Тогава ходех с едни ботуши, яки. Опитвам да запалвам мотора в Летния спектакъл, с лявата ръка държа микрофона. Нищо не става, цялостна мрачевина! Групата засвирва, светват лампите. Тръгвам да слизам, само че ботушът ми се закачи някъде по мотора. Започвам да пея, само че падам на сцената пред всички. От кискане не съумях да изкарам парчето. Но публиката доста се смя и забавлява “, споделя Милена.
Още куп страшни купони и рядкости има по концертите <210>, само че към този момент не помни наизуст кой е бил под тепетата, кой в Стара Загора. „ В Пловдив има ужасно доста готини хора. Още от това време там имаше най-вече от „ моите “. И до ден сегашен с тях сме суперблизки другари. Караме мотори дружно, слушаме музика. Не ми дават да взема хотел в Пловдив. Спя у тях. Там съм вкъщи “, признава Милена.
Милиционер я дебнел на трамвая, след това й желал подпис
Легендарното сборище за пънкари, нюуейв почитатели и всевъзможни неформали край НДК отприщва паметен спомен. На прицел на униформените са не толкоз дългите, а рошавите коси.
„ Имаше полицай край „ Кравай “, който напряко ми взимаше здравето. Квартален беше години наред. Сляза ли от трамвая, ме сваляше в тоалетните на НДК и до момента в който не се среша, не ме пускаше “, смее се в този момент звездата.
„ Минаха години, само че аз го бях запомнила, мразех го ужасно. На концерт в „ Универсиада “ ме стопира: „ Миленче, помниш ли ме? “. Много добре, несъмнено. Поиска подпис за дъщерята. Казах му: „ Да видиш, че съм пич “. И дадох подпис.
Някои песни се раждат по хотелски стаи измежду нощ. Веднъж Денис Ризов, тогава нейно гадже, се ядосва ужасно, че го буди в 4 сутринта. „ Това беше в Монтана, не помня коя ария измислих. Но много се раждаха на път за НДК “, продължава Милена.
„ Идвам от „ Иван Вазов “ и стартирам да напявам мелодия. Но нямаше телефони. И трябваше да си пея с часове, до момента в който стигна до студио. Често обаче някой те заприказва и песента замине! Страшно доста песни по този начин и не видяха бял свят “, спомня си певицата.
- Милена, къде ви намираме, какво вършиме?
- На къмпинг „ Градина “ съм, там имам жилище от много години.
- Къде може да ви гледаме и слушаме?
- Преди месец излезе Акустичният албум, избрали сме 10 части, които са добре познати, само че понасят смяна на аранжиментите. Например „ Месо “ звучи в друго движение, вкарана е гъдулка. В „ Отгоре “ са направени готини китарки. „ Неам нерви “ е в леко джаз вид. Въобще, забавно и друго като звучене. Хората се кефят на този нов прочит.
На 24 юли сме на „ Хасково Рок “, дано заповядат хората
Другият огромен концерт е на 15 август във Варна. Тогава има празник на града, а и огромен мото-рок фест. Амебата и Фънки пък взеха решение да повторят концерта със „ Содом “ през септември. На 25 септември в „ Джой Стейшън “ ще представям албума онлайн. Имам и други участия с бенда.
- Има ли към този момент доста хора по морето, тече ли купонът?
- Като че ли предходната година имаше повече хора, в този момент сезонът закъснява. Но от 10 дни насам стартира да се цялостни. Обяснението се дължи на проблемите с влизането в Гърция предишното лято.
- Карате ли каяк, четох, че сте купили подобен?
- Ще го карам през август по Велека, че в този момент с пикапа докарах мотора, нямаше място и за каяк.
- Какъв мотор карате в този момент?
- Ямаха Страйкър 1,3. Карам го в региона - до Созопол, Несебър, отскоквам до Варна.
- Кога се запалихте по моторите?
- Още от 5. клас. Карах един „ Верховина “, само че единствено на първа, тъй като не знаех по какъв начин се сменят скоростите. Към 7.-8. клас се зарибих още повече около моя съученичка, чийто дядо имаше „ Балкан “. Карахме го из едни ниви, огромна атракция бяхме, безспорен офроуд.
Тя ме научи да променям скоростите, само че из нивите повече от втора няма по какъв начин
Доста друса. Не се отхвърлих. Като пораснах, имах доста другари с мотори, огромни. Много желаех да ме научат. Но те отказваха - „ ще счупиш мотора “, а не, че ще се потроша аз. Всеки път оставаше за „ по-натам “. Но аз ужасно харесвах мотори, изключително гаменски. Казах си - той животът свърши, до момента в който очаквам някой да ме научи. Записах курс и се научих да карам за месец и половина. Купих си първия персонален мотор, даже преди да взема самата брошура.
- Какъв беше?
- Кавазаки 650, стрийт файтър. Много вървеше, карах със 180 и можеше още да дръпне. Но си споделих, че няма смисъл, тъй като целият ставаш адреналин и не усещаш миризмите към теб. А огромният кеф е да караш пролет, лято, всякакви миризмички да минават край теб.
- Морето е надалеч от София и пристрастеностите по паветата, завършиха ли тези драми към вашето изявление за гей парада?
- Поспряха след интервенция и на юрист, тъй като това беше проведена офанзива. Голяма неточност, тъй като пострадаха и тези, които ги закриляха. Съответно, събраха по-малко гласове.
- В смисъл?
- Всички хора, които ме нападнаха, бяха от „ Демократична България “. Гледах профилите, проучвах.
- Защо се получи по този начин?
- Живей си живота, бъди какъвто си, само че не се опитвай да се налагаш на хората. Не вървя да манифестирам, че съм жена със семейство и с дете. Това си е нещо персонално. Повечето хора са на моето мнение.
- Имате другари в тези среди, по какъв начин реагираха?
- Разбира се, че имам другари гейове. Те не престават да ми бъдат другари и са на моя страна. Смятат, че това е изцяло ненужно, това е агитация. Но някои сякаш другари във Фейса се оказаха безспорни злобари, започнаха да ме заплашват. Просто не могат да вникнат в думите ми. Или не мислят, или някой им споделя по какъв начин да мислят. Е, отървах се от 60 души, което е добре, тъй като имам 1500 чакащи да станем другари във Фейса. Хора с отровни мисли не ми трябват.
- Споменахте Демократична България, където деятел е Васко Гюров, ваш сателит в музиката още от годините на „ Кравай “ и „ Ревю “. Да не ви се обиди?
- Няма да се обиди, аз си приказвах с него по този мотив особено. Обясни ми, че не са всички по този начин. От Демократична България ми се обади персонално член на управлението. Пуснах му профилите, ревизира ги. Човекът се извини, само че посочи, че тези хора не са част от управлението и го вършат персонално. Но в случай че някой си е помислил, че посредством тях може да вземе властта… Не знам.
- А по какъв начин виждате от морето целия политически безпорядък сега?
- Не мога да допускам. Един мой другар, някогашен претендент за президент, ми звъни оня ден. Вместо „ здрасти “ стартира непосредствено - „ Ти за какво не взимаш отношение, виж какво става... “. Чакай, миг. „ Ето, Слави завоюва, какво вършим “. Отговарям: „ След като е спечелил, значи са го избрали хората. Който е дал своя вот за него, да си му мисли “. В последна сметка, всеки има глава на раменете си. Но той продължава да ми вика по какъв начин си развявам задника по морето, вместо да съм на площада. Държавата загивала.
Вижте, в случай че има нещо, си го споделям непосредствено. Бях загатнала в изявление, че
Слави не е политик и в случай че бъде определен, напълно обикновено ще прави неточности.
Но той не е малоумен. Не имам вяра да стане за посмешище. Надявам се да поправя, в случай че е направил неточност. Не го пазя. Но не може да сме непрекъснато изнервени, по митинги. Да, в случай че станат нетърпими нещата, отиваш на площада с българското знаме. Нека обаче действаме с положително, с мозък, рационално. Не да се караме, бием и трепем. Искам България да е съвършената страна, хората да са щастливи, да не бягат в чужбина. Не ме интересува кой ще е президент и кой министър председател.
- Пак ще загатна Васил Гюров, който беше постоянно по митингите, вас не ви видях?
- Не мога да стачкувам поради хора, които не познавам. Напатила съм се от такива, за които скачаш, а след това се повдигнат и не те познават. Не съм на 20 години към този момент. Мога да отида поради някого, който познавам, има минало, потвърдил се е. Но да крещя поради преди малко излюпени хора…
- Сега политиците са като палачинки.
- Разочарована съм, че остаряхме, а нищо не се е трансформирало в политиката. Говоря за далаверите, нервират ме. Не приказвам за съответна партия. За да си политик, би трябвало да си заслужен. Да застанеш като Левски едно време. Сега гледат да пълнят джоба. А България може да бъде в действителност Швейцария, имаме всичко. Вместо това ще се изтрепем.
- Още ли живеем за порцийка храна, както пеете в едно емблематично ваше парче?
- Ако погледнем пенсионерите, не им стигат парите и за толкоз, камо ли да живеят обикновено. Виждаме нещастието на здравната система... Нека дойдат стойностни и почтени хора, които при най-малката издънка стават и да си отпътуват. Аз съм оптимист по природа. Светлото бъдеще ще пристигна, само че освен.
- Казвате почтен политик, има ли подобен за вас?
- Давам образец с Петър Стоянов - почтен, учтив, ерудиран. Много прецизен като човек. Защо не е в политиката! Имам възприятието, че там се ръгат единствено някакви за кокала.
- 80-те и началото на 90-те родиха страхотни текстове и песни на протеста, в този момент сякаш това е невероятно?
- Бунтарите станаха потребители. Свиват опашки и се нагаждат.
- Два пъти тръгвате да емигрирате към Канада и Германия, какво ви спря? После пък живяхте в Лондон, само че се върнахте.
- Не ми хареса. Като екскурзиант да идеш е доста готино. Шарено, има страхотна просвета. Но като започнеш естествения живот, просто се търкалят дните, нищо не се случва. В България е моето, тук ми харесва.
- През 1966 година с изключение на Милена Славова са родени Слави Трифонов и Христо Стоичков. Кратък коментар за двамата?
- И двамата ги познавам персонално. Стоичков още от младежкия народен тим. И двамата са доста надарени и упорити в това, което вършат.
- Интересно, по какъв начин сте се срещнали с Ицо?
<197> Като млада певица правех участия по лагери на млади спортисти. Всички от поколението на Стоичков бяха доста позитивни. Помня, преди два мача им предсказах точния резултат. Единия път не имаха вяра, че даже ще вкарат гол. Не помня къде гостуваха. После познах резултата им и на Световното в Съединени американски щати. Давах изявление на Иван Тенев.
Рита футбол с момчета, става манекен в 10. клас
Милена Славова израства до Южния парк в София, който тогава още е „ джунгла “. „ Тепърва го правеха от другата страна на Перловската река. Правехме бомбички, карахме колела без ръце, играехме на фунийки, скачахме с чадър от 3,5 метра “, спомня си дамата на БГ рока. „ Редовен номер беше да се катерим по чучурите на балконите. Е, аз повече от трети етаж не стигнах. “
Бунтът <210> идва от вътрешната страна. „ Аз съм сигурна, че във въздуха има някакви талази, които единствено ги хващаме. Ето, аз съм намирала метод да се оцветявам, че тогава нямаше сходни благоприятни условия. Къде ли не обикалях, само че постоянно бях най-шарената. И внезапно отивам в Англия през 1993 година и виждам мое копие, само че мъж. Бъдещия ми брачен партньор Робърт.
Странно по какъв начин се намерихме. Имах едни бутикови очила, купени в България. Неповторими. И виждам, че той носи безусловно същите. То ти идва от вътрешната страна, следваш някакво възприятие. Ето, намерихме се “, спомня си пънкарката.
Милена е манекен от 10. клас, като се явява на кастинг. Харесват я, макар че е висока 170 см - най-ниска от всичките. „ Бях подобаваща за спортно-елегантно облекло. Такова ми беше тялото. Спортувах всичко, упражнявах футбол в „ Академик “, може би оттова идва физиката ми “, спомня си Милена, „ Сега с тези телефони и компютри децата са прегърбени. Между другото, малчуганите в къмпинга ми припомнят за детството. По през целия ден играят на открито по едни гащи и тениска. Но тук, край морето! В града към този момент е друго. Гледам ги в парка - пушат трева и пият бира. И нещо, което ми нервира - посредством тези компютри и телефони нападателно вкарват тази джендър идеология. Някаква мода е, а половината деца не схващат даже защо става въпрос. “
Открива я Богдан Томов, Мъглата й спретва номер
В пети клас Милена убеждава майка си да купи китара от ЦУМ. Започва да дрънка по слух песни, които е чула от по-големите: „ Едно дърво се клати... “, „ Две кебапчета крилати “, „ На гробищата вятър духа “.
„ Свирех по екскурзии, купонясвах си. Вече като манекени бяхме на сцената 15 минути, след това пее някой реализатор, отново излизаме ние. На 4-5-и ден към този момент научавах репертоара “, спомня си бунтарката. „ Докато си напявам на една от стратегиите, ме чул Богдан Томов. А той искаше да пробие тогава и търсеше две мацки за трио. Казал за мен на Киро Мъглата, продуцента на братя Аргирови. Обажда ми се той, кани ме в БНР с молба да изпея някоя българска ария. Имаше една „ Обич моя “, балада. Пуска ми я, аз пея със слушалки, тормозя се, не се получава нещо. Каза ми, че отива да пуши, и я пусна да се повтаря. Аз не го виждам зад стъклото и се отпуснах, пея. Но той записва, шмекер. Извика ме, пусна ми записа. Не се познах! Щях да припадна. “
Продължението е известно. Милена е бунтарка и любовта към рока и нюуейва идва естествено, няма по какъв начин да продължи с поп балади.
В Пловдив пада от мотора, публиката припада от смях
Уникална преживелица от Пловдив споделя първата дама на рока ни. „ През 1991 или 1991 година представяхме албума „ Скандалът “ в Пловдив, а спонсор ни бяха БМВ и излизах на мотор. Аз се качвам, давам газ, светват лампите, бендът засвирва, слизам от мотора и запявам.
Тогава ходех с едни ботуши, яки. Опитвам да запалвам мотора в Летния спектакъл, с лявата ръка държа микрофона. Нищо не става, цялостна мрачевина! Групата засвирва, светват лампите. Тръгвам да слизам, само че ботушът ми се закачи някъде по мотора. Започвам да пея, само че падам на сцената пред всички. От кискане не съумях да изкарам парчето. Но публиката доста се смя и забавлява “, споделя Милена.
Още куп страшни купони и рядкости има по концертите <210>, само че към този момент не помни наизуст кой е бил под тепетата, кой в Стара Загора. „ В Пловдив има ужасно доста готини хора. Още от това време там имаше най-вече от „ моите “. И до ден сегашен с тях сме суперблизки другари. Караме мотори дружно, слушаме музика. Не ми дават да взема хотел в Пловдив. Спя у тях. Там съм вкъщи “, признава Милена.
Милиционер я дебнел на трамвая, след това й желал подпис
Легендарното сборище за пънкари, нюуейв почитатели и всевъзможни неформали край НДК отприщва паметен спомен. На прицел на униформените са не толкоз дългите, а рошавите коси.
„ Имаше полицай край „ Кравай “, който напряко ми взимаше здравето. Квартален беше години наред. Сляза ли от трамвая, ме сваляше в тоалетните на НДК и до момента в който не се среша, не ме пускаше “, смее се в този момент звездата.
„ Минаха години, само че аз го бях запомнила, мразех го ужасно. На концерт в „ Универсиада “ ме стопира: „ Миленче, помниш ли ме? “. Много добре, несъмнено. Поиска подпис за дъщерята. Казах му: „ Да видиш, че съм пич “. И дадох подпис.
Някои песни се раждат по хотелски стаи измежду нощ. Веднъж Денис Ризов, тогава нейно гадже, се ядосва ужасно, че го буди в 4 сутринта. „ Това беше в Монтана, не помня коя ария измислих. Но много се раждаха на път за НДК “, продължава Милена.
„ Идвам от „ Иван Вазов “ и стартирам да напявам мелодия. Но нямаше телефони. И трябваше да си пея с часове, до момента в който стигна до студио. Често обаче някой те заприказва и песента замине! Страшно доста песни по този начин и не видяха бял свят “, спомня си певицата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ