Освен млад и успял мъж, както преди пет години сам

Освен млад и съумял мъж, както преди пет години самичък се разказа, националният представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски с течение на времето добави и други прилагателни към името си. Изсветлявайки дребна част от притежанията си, той внезапно се трансформира и в милионер, като продължи да бъде депутат - т.е., потвърди, че каквото и да приказват за него някакви си хора и медии, каквито и подозрения да провокира в обществото, една съответна част от суверена продължава да го избира напълно легално и по този начин той непретенциозно си носи купата “демократично избран”. Всичко това обаче явно не е задоволително за неуспелия началник на ДАНС. И по тази причина той продължава своята атака за изсветляване на обществения му облик. Въпросното изсветляване върви обаче със наложителен публичен налог, който би трябвало да платят всички тези, които в миналото са намирали или сега намират нередности и подозрения към личността на емблематичния за Движение за права и свободи национален предствител.
Като допълнение към новото му амплоа трябваше да наподобяват КТБ-поправките в банковия закон, които целяха хем да показват Пеевски като угрижен за проблема (и, несъмнено, далечен от него), хем, съгласно специалисти, да му донесат избрани изгоди, да вземем за пример материални.
Така трябваше да наподобяват и медийните текстове, които издателят-депутат със свита от негови сътрудници внесе при започване на годината и които тази седмица бяха признати дефинитивно.
Първоначално поправките приличиха на законодателно възмездие към тези медии, с които Пеевски по този начин или другояче съвсем всеки ден се разправя от страниците на вестниците си. Впоследствие той и тримата му съавтори от Движение за права и свободи коригираха плана си, с цел да отговорят на рецензиите. Малко след Движението, държавното управление също заяви, че готви собствен закон за бистрота на медийната благосъстоятелност. Такъв обаче не се появи на бял свят, а депутатите от болшинството гласоподаваха концепциите на Пеевски като един. Което явно значи, че ръководещите са харесали плана и по тази причина са се отказали от своята самодейност.
Целите на измененията наподобяват напълно имиджови. Тъй като краен резултат надали ще има. Още повече, че и в този момент има условие медиите да заявяват притежателите си, като се вписват в указател, поддържан от Министерството на културата. Точно това ще се случва и в бъдеще, само че в малко по-разширен обсег.
Далеч по-интересни от текстовете обаче се оказват няколко съпътстващи обстановки. Малко преди окончателното приемане на закона му, Пеевски реши да трансферира вестниците си на фондация, която да се управлява от " изявени публицисти ", а той самият щял единствено да я финансира. Към момента Пеевски има публично шест вестника и яростно отхвърля обвиняванията, че е монополист на медийния пазар.
Твърденията за противоположното се базират на съмнения, че той косвено управлява редица други печатни и онлайн издания, а за какво не и телевизия. Това може елементарно да се разбере, в случай че се наблюдава строго унифицираната им публицистична политика, подчинена на едни и същи опорни точки и залагаща на еднотипни текстове и тематики, които постоянно даже се препечатват в другите издания.
На този декор в пленарната зала депутатът от Движение за права и свободи Йордан Цонев показа Пеевски като същински общественик, който неуморно брани България и нейния имидж от зловредните нападения на Сорос и свързани с него организации. От обясненията на Цонев стана ясно, че нормативният акт цели не пиар на Пеевски, а пиар на България против лъжливата ранглиста на „ Репортери без граници ", които класираха страната на последно място по медийна независимост в Европа.
Крайната цел
Разбира се, каквито и текстове да бъдат признати, каквито и закони да влязат в действие, каквито и фондации да записва Пеевски за да се оттласка от имиджа си на медиен магнат - една част от обществото ще продължи да бъде наясно кой управлява медийния бизнес в България, а другата просто няма да се интересува.
Единственият резултат е, че ще пострадат дребните медии, които в случай че до момента са се опитвали да бъдат самостоятелни, в някакъв миг ще схванат, че в случай че бъдат “натиснати” законово, ще спрат да съществуват. Ето за какво е прекомерно евентуално поривът им към опозиционност да секне.
И не на последно място: през днешния ден, пет години, откакто Пеевски се самоописа като съумял млад мъж, той бе разгласен от най-високата естрада в българската политика за общественик, грижещ се за родината си. Мантрата ще бъде подета и от всички сякаш самостоятелни от него издания, които с всички способи на пропагандата ще се опитат да я внушат като действителност.
Впрочем, никой от ръководещите депутати не направи опит да обори това изказване. Въпреки че всички те се пробват да си припишат заслуги за свалянето на държавното управление “Орешарски” с митинга #ДАНСwithme, който в действителност бе против назначението на Пеевски за началник на ДАНС.
Печалната равносметка е, че Делян Пеевски не просто не падна от власт (съвсем действителна власт), а даже се укрепва в нея и към този момент желае да се трансформира в знак на държавността - и то таман поради тези ръководещи, които сякаш нямат официална пресечна точка с него. Ако до неотдавна Пеевски искаше да поизлъска имиджа си, през днешния ден към този момент по всичко проличава, че задачата явно е обновена. И тя е неговият облик да се трансформира в норма за политическа героизъм, която брани страната от чуждоземски вмешателства. А когато това се случи, всяко последващо хищничество ще бъде обяснявано като грижа за българите, а не като съмнителна скица.
И още нещо най-после: в приемането на текстовете има една волна или неволна символика. Медийните ремонти на този общественик, милионер, народен представител, издател и съумял млад мъж бяха признати от Народното събрание в Деня на националните будители. Но пък в последна сметка всеки народ си заслужава будителите.

Автор: Полина Паунова, Дойче веле