Училищен директор поиска общественополезен труд за родители, чиито деца не са на училище
- Освен лишаването от обществени помощи, оферирате и мярката за полагане на общественополезен труд при прекъсването на детето да посещава учебно заведение?
-Тя е нужна. Тази огромна група от деца, които не вървят на учебно заведение, става от ден на ден като %. Сигурно от устата на един дълготраен шеф това звучи доста извънредно, само че когато 25-28% от децата на нашата страна не вървят на учебно заведение месеци, те са изцяло необразовани. Тук не става въпрос за децата, които са разпознаваеми от своите съученици и натрупат отсъствия. Става въпрос за онази огромна група, която не върви на учебно заведение, а като порасне прави едни други неща, които заплашват обществото. Това е прекомерно рисково и точно заради тази причина е належащо използването като последващи стъпки на съществени наказания, тъй като отнемането на детските към този момент не е толкоз заплашително за тях. Не съставлява огромен проблем и фактът, че не се ползват и другите наказания на обществените служби, да вземем за пример с заплащането за ток и отопление. Разрешаването на обикновените битови проблеми при тях към този момент не са решаващи като глоба. Поради тази причина би трябвало да се подходи по различен метод като използването на общественополезния труд. Назначаването на публични посредници с тези прекомерно уязвими групи също би могло да бъде добра опция за разрешаване на този проблем. И всичко това е в поддръжка на учителя. Учителят не може да извършва всички тези неща. Държавата с всички свои принадлежности би могла да го направи.
- Кои родители ще поставят общественополезен труд?
- Предложената мярка се отнася за тази група от родители на възпитаници, които не вървят на учебно заведение по традиция. Това са деца на избрана група родители, като ги назоваваме „ рискови “, „ уязвими “. Другото повтарящо се събитие при тях е, че те са трето потомство безразлични към образованието и за тях това не е полезност. Това е огромната причина за неналичието им в просветителната система - тоталното отчуждаване от образованието, само че и от всички публични събития, които се случват в страната ни.
- За колко отсъствия на учениците приказваме?
- Не става дума, никога, за възпитаници, които имат отсъствия, извинени или неизвинени, те са на учебно заведение. Говорим за онази група възпитаници, които през предходната година бяха върнати в учебните заведения, някъде към 20 000 възпитаници. Точно те са проблематичната група, която в този момент, тази година би трябвало да бъде непокътната в учебно заведение, да им се задържи вниманието по-дълго време и да придобият най-елементарни просветителни умения.
- Това обаче се оказва проблем?!
- Така е и този проблем ние го виждаме всеки един ден, разхождайки се по улиците без значение на дребен или огромен град. Винаги виждаме тези хора и постоянно си споделяме, че някой различен ще позволи този проблем. Е, няма кой различен да го позволи. В момента доста от учителите имат една вътрешна опозиция за какво те да го създадат.
- Може би боязън?!
-То е и боязън, и опозиция, и доста неща са в комплект. Източник на страха е фактът, че експанзията измежду тези хора не е по никакъв начин дребна. Според мен и съгласно Съюза на работодателите точно заради тази причина един екип от хора биха могли да бъдат съпричастни за задържането на учениците в клас. Това ще е сполучливият вид. Учителят не може самичък.
- Какво оферирате в тази връзка?
- Това да се прави от екип - преподавател, обществен служащ и педагог от Районното полицейско ръководство. Този екип ще беседва, ще убеждава, ще бележит преимуществата пред фамилиите, които са недотам грамотни, децата да останат в учебно заведение по-продължително време. Социалният служащ също е откъснат от тази среда, само че неговата роля в тази ситуация е доста значима. Той би трябвало да бъде ясно разпознаваем и разпознат, както от шефа, по този начин и от цялата учебна общественост и да е в директна връзка с класния началник. А там, където има доста сериозен проблем, тогава да се причислят било то публичен педагог, било то квартален служител на реда. Тяхната роля е изключително значима, тъй като учителят и общественият служащ не могат да влязат там, където не са добре мечтани и където не ги пускат. Тук не става въпрос за задържане, за принудително вкарване в учебно заведение, а по-скоро за обезпечаване правото на подрастващото дете да бъде в учебно заведение.
- А какъв общественополезен труд може да се поставя в учебно заведение? За какво ще са потребни тези родители?
-Ще ви дам един образец. В едно не толкоз отдалечено от Пловдив малко обитаемо място, в което всички деца са от уязвими групи, всички родители се грижат с това, което могат и оказват помощ на самото учебно заведение. Те боядисват пейките и укрепват оборудванията, които са в двора на учебното заведение, с цел да бъдат в редовност. Могат напълно умерено да вземат участие в почистването и изхвърлянето на разнообразни предмети. Винаги има какво да се подреди. И това без да влагат някакви спомагателни средства. Те просто с труда си стават съпричастни към общността на това учебно заведение. А когато пристигна време за празник, всички вземат участие с изработката на разнообразни дребни вкусотии за своите деца. Тогава се основава една общественост, която е съпричастна към просветителната активност и мисля, че това е допустимо и използвано за привличането на родители и деца от уязвимите обществени групи. /tribune.bg
-Тя е нужна. Тази огромна група от деца, които не вървят на учебно заведение, става от ден на ден като %. Сигурно от устата на един дълготраен шеф това звучи доста извънредно, само че когато 25-28% от децата на нашата страна не вървят на учебно заведение месеци, те са изцяло необразовани. Тук не става въпрос за децата, които са разпознаваеми от своите съученици и натрупат отсъствия. Става въпрос за онази огромна група, която не върви на учебно заведение, а като порасне прави едни други неща, които заплашват обществото. Това е прекомерно рисково и точно заради тази причина е належащо използването като последващи стъпки на съществени наказания, тъй като отнемането на детските към този момент не е толкоз заплашително за тях. Не съставлява огромен проблем и фактът, че не се ползват и другите наказания на обществените служби, да вземем за пример с заплащането за ток и отопление. Разрешаването на обикновените битови проблеми при тях към този момент не са решаващи като глоба. Поради тази причина би трябвало да се подходи по различен метод като използването на общественополезния труд. Назначаването на публични посредници с тези прекомерно уязвими групи също би могло да бъде добра опция за разрешаване на този проблем. И всичко това е в поддръжка на учителя. Учителят не може да извършва всички тези неща. Държавата с всички свои принадлежности би могла да го направи.
- Кои родители ще поставят общественополезен труд?
- Предложената мярка се отнася за тази група от родители на възпитаници, които не вървят на учебно заведение по традиция. Това са деца на избрана група родители, като ги назоваваме „ рискови “, „ уязвими “. Другото повтарящо се събитие при тях е, че те са трето потомство безразлични към образованието и за тях това не е полезност. Това е огромната причина за неналичието им в просветителната система - тоталното отчуждаване от образованието, само че и от всички публични събития, които се случват в страната ни.
- За колко отсъствия на учениците приказваме?
- Не става дума, никога, за възпитаници, които имат отсъствия, извинени или неизвинени, те са на учебно заведение. Говорим за онази група възпитаници, които през предходната година бяха върнати в учебните заведения, някъде към 20 000 възпитаници. Точно те са проблематичната група, която в този момент, тази година би трябвало да бъде непокътната в учебно заведение, да им се задържи вниманието по-дълго време и да придобият най-елементарни просветителни умения.
- Това обаче се оказва проблем?!
- Така е и този проблем ние го виждаме всеки един ден, разхождайки се по улиците без значение на дребен или огромен град. Винаги виждаме тези хора и постоянно си споделяме, че някой различен ще позволи този проблем. Е, няма кой различен да го позволи. В момента доста от учителите имат една вътрешна опозиция за какво те да го създадат.
- Може би боязън?!
-То е и боязън, и опозиция, и доста неща са в комплект. Източник на страха е фактът, че експанзията измежду тези хора не е по никакъв начин дребна. Според мен и съгласно Съюза на работодателите точно заради тази причина един екип от хора биха могли да бъдат съпричастни за задържането на учениците в клас. Това ще е сполучливият вид. Учителят не може самичък.
- Какво оферирате в тази връзка?
- Това да се прави от екип - преподавател, обществен служащ и педагог от Районното полицейско ръководство. Този екип ще беседва, ще убеждава, ще бележит преимуществата пред фамилиите, които са недотам грамотни, децата да останат в учебно заведение по-продължително време. Социалният служащ също е откъснат от тази среда, само че неговата роля в тази ситуация е доста значима. Той би трябвало да бъде ясно разпознаваем и разпознат, както от шефа, по този начин и от цялата учебна общественост и да е в директна връзка с класния началник. А там, където има доста сериозен проблем, тогава да се причислят било то публичен педагог, било то квартален служител на реда. Тяхната роля е изключително значима, тъй като учителят и общественият служащ не могат да влязат там, където не са добре мечтани и където не ги пускат. Тук не става въпрос за задържане, за принудително вкарване в учебно заведение, а по-скоро за обезпечаване правото на подрастващото дете да бъде в учебно заведение.
- А какъв общественополезен труд може да се поставя в учебно заведение? За какво ще са потребни тези родители?
-Ще ви дам един образец. В едно не толкоз отдалечено от Пловдив малко обитаемо място, в което всички деца са от уязвими групи, всички родители се грижат с това, което могат и оказват помощ на самото учебно заведение. Те боядисват пейките и укрепват оборудванията, които са в двора на учебното заведение, с цел да бъдат в редовност. Могат напълно умерено да вземат участие в почистването и изхвърлянето на разнообразни предмети. Винаги има какво да се подреди. И това без да влагат някакви спомагателни средства. Те просто с труда си стават съпричастни към общността на това учебно заведение. А когато пристигна време за празник, всички вземат участие с изработката на разнообразни дребни вкусотии за своите деца. Тогава се основава една общественост, която е съпричастна към просветителната активност и мисля, че това е допустимо и използвано за привличането на родители и деца от уязвимите обществени групи. /tribune.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ